Решение № 133 от 07.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000632 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба против постановеното решение №56 от 04.03.2022 г. по търг.дело №1087/2021 по описа на Окръжен съд С.З..

С обжалваното решение сe признава за установено по отношение на К.

Г. Т. съществуване на вземането на У.Б. АД за сумата от 12 123, 48 евро, представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №**************** от 20.02.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство - 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 110, 44 евро, разноски за връчване на покана при условията на солидарност, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 100/27.08.2020 г. по ч.гр. д. № 211/2020 г. по описа на Районен съд - Г.Т., като е отхвърлен искът за сумата от 2 202,69 евро, представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г.

Въззивната жалба срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена от К. Г. Т. , чрез пълномощника му адвокат И. С..

1

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на фактическите изводи на съда. Изложил е подробни съображения за нарушения на чл.23 от ЗПК и за неправилно извършени математически сметки. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се отхвърлят претенциите по чл.422 от ГПК. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който ответникът У.Б.

АД, чрез адвокат И. И., я счита за неоснователна, като е изложил съображенията си срещу доводите за порочност на обжалваното решение.

Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от У.Б. АД срещу постановеното решение в отхвърлителната му част, в която се посочва, че същото е неправилно, тъй като недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не влече недействителност на целия договор с последиците по чл.23 от ЗПК.

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от К. Г. Т. , в който се счита същата за неоснователна и се моли да се остави без уважение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя К. Г. Т. на 14.03.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена чрез куриер на 28.03.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК.

Въззивната жалба е връчена на ответника на 16.05.2022 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 30.05.2022 г., което е в предвидения срок в чл.263 от ГПК – също двуседмичен. Жалбите са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането им в съответствие с направените оплаквания.

Предявени са установителни искове за суми, предмет на заповедно производство, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и, които са произтичащи от договор за банков потребителски кредит на физическо лице №**************** от 20.02.2014 г. Ответникът има качеството на поръчител по посочения договор, носещ солидарна отговорност наред с кредитополучателя и солидарния длъжник.

2

Следва да се отбележи, че кредитополучателят и солидарният длъжник не са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което същата спрямо тях е влязла в сила.

Ищецът банка посочва, че кредитът е бил надлежно усвоен на 24.02.2014 г., че са постъпвали месечните погасителни вноски от кредитополучателя по откритата за целта банкова сметка, че е извършено обновяване на банковия софтуер, в резултат на което експозицията по кредита е получила нов номер на контракт.

Твърди, че кредитополучателят и солидарните длъжници, в т.ч. ответника, са изпаднали в просрочие, считано от 15.04.2019 г. , като не са заплатили 4 бр. вноски за главница /за м.4,5,6 и 7.2019 г./ и 4 бр.вноски за договорна лихва /за м.5,6,7 и 8.2019 г./, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 31.07.2019 г. Поради това, банката е упражнила правомощието си да обяви целият остатък от кредита за предсрочно изискуем на основание чл.17 от договора, считано от 17.08.2019 г. Отправила е предизвестие до длъжниците – кредитополучател и солидарен длъжник, връчено им на 28.02.2020 г., и до поръчителя – на 05.03.2020 г. Тъй като не са погасили задълженията си, е образувала заповедно производство на основание чл.417,т.2 от ГПК – ч.гр.д.№1817/2020 по описа на Районен съд Д. от 31.07.2020 г., изпратено по подсъдност и образувано ч.гр.д.№211/2020 по описа на Районен съд Г.Т. от 27.08.2020 г., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.08.2020 г., а въз основа на тях образувано изп.дело №***/2020 по описа на ЧСИ Н.Н.. Поради подадено възражение от ответника е предявена настоящата искова молба.

Ответникът – поръчителят по договора за банков кредит, е получил исковата молба на 13.05.2021 г., като е отговорил след изтичане на двуседмичния срок от връчването му на исковата молба. Поради което, т.нар. от него отговор следва да се приеме като становище срещу исковата молба, с което той възразява срещу нея. Видно от становището, изложени са съображения за недействителността на сключения договор за банков кредит, поради нарушения на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК – няма съставен и подписан погасителен план, по т.9 - не е дефинирано от кой момент и съобразно кое обстоятелство започва да се начислява лихвата, т.е. не са посочени условията за начисляване на договорения лихвен процент, по т.10 - съществува 3 неяснота относно общата сума, дължима от потребителя, която изобщо не е посочена в договора. Доколкото съображенията се отнасят до приложението на императивна материално правна норма, същите не са преклудирани и подлежат на разглеждане, което е сторил първоинстанционният съд. Те следва да бъдат обсъдени и в настоящото въззивно производство във връзка с оплакванията на страните, посочени по-горе в решението.

Преди това обаче следва да се посочи, че ответникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като е подал възражение в срок.

Поради това е указано на банката да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази възможност. То е връчено на 24.03.2021 г., а искът е предявен на 22.04.2021 г., което води до извод, че предявеният иск е допустим.

Предмет на заповедното производство са следните суми:

- 12 123, 48 евро, главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, ведно със законната лихва, начиная от 31.07.2020 г.,

- 2 202,69 евро, договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г.,

-

110, 44 евро, разноски за връчване на покана ,

-

1 708,95 лв. разноски за заповедно производство.

Сумите са произтичащи от процесния договор за банков потребителски кредит на физическо лице /по Закона за потребителския кредит/ №************* от 20.02.2014 г., сключен между банката ищец и С.Г.С., като кредитополучател, Г.Г.С., като солидарен длъжник, и К. Г. Т., като поръчител. От заглавието на договора, а и от неговия предмет се установява, че договорът е с потребителски характер, сключен при условията на ЗПК. Въпреки, че представлява търговска сделка на основание чл.286 от ТЗ, по отношение на която са приложими специалните правила на ТЗ, кредитополучателят има и допълнителна закрила - ако притежава качеството на потребител, се прилагат и специалните закрилни норми на ЗКП и ЗЗП.

Този извод се отнася и до ответника поръчител.

Съгласно чл.11,ал.1 от ЗКП, договорът за потребителски кредит се 4 изготвя на разбираем език и съдържа необходими реквизити, посочени в 27 пункта. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 и договорът за потребителски кредит не отговаря на посочените реквизити, същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, при обявяването му за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. За договора за потребителски кредит се прилагат и правилата на чл.143-148 от Закон за защита на потребителите/ЗЗП/.

Видно от чл.11,ал.1, т.11 от ЗПК, договорът следва да съдържа условията за погасяване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Съгласно т.9, договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се представя за всички приложими лихвени проценти.

Съгласно т.10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Пред първата инстанция е приложен процесният договор за банков потребителски кредит, но без погасителен план към него. От него е видно, че е отпуснат кредит в размер на 20 000 евро при условието на чл.4.1,а – с годишен лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани с анюитетни вноски, формиран от базов лихвен процент и надбавка към него за редовен дълг. Лихвеният план се отнася за период 20.02.2014 г. – 20.02.2024 г.

Базовият лихвен процент е формиран от тримесечен Юрибор, съгласно раздел трети от ОУ и премия, като към датата на сключване на договора е 0,293%.

Към него е уговорена надбавка 9,457%. Годишният лихвен процент към 5 датата на сключване на договора е 9,75%. Начислява се върху редовната главница за срока на действие на договора, което е уговорено в чл.11.2.1 от договора.

В чл.4.2 е уреден годишният лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базовия лихвен процент /формиран от тримесечен Юрибор, съгласно раздел трети от ОУ и премия/ и надбавка към него за просрочена главница – 0,293% плюс надбавка 19,45 %, формирана от надбавка по чл.4.1 и обезщетение за забава, общо 19,75 %. Периодът по лихвения план е от 20.02.2014 г. до окончателното погасяване на кредита.

Начислява се при неиздължаване на погасителна вноска на 15 число на месеца и/или при предсрочна изискуемост върху целия размер от кредита с настъпил падеж/ неиздължената просрочена и изискуема част от главницата/, съгласно чл.11,2.2 от договора. Лихвата при просрочие е незабавно изискуема, считано от датата на забавата.

В договора е посочен годишният процент на разходите към момента на сключване на договора – 12 4253%, съгласно чл.4А. В чл.4Б не е посочена общо дължимата сума за срока па кредита – същата се определя в погасителния план, неразделна част от процесния договор.

В чл.5 са посочени дължимите такси и комисионни, в чл.7 – срокът на погасяване, като информацията, съдържаща се в погасителния план е валидна до последваща промяна на стойността на лихвения процент или на допълнителни разходи съгласно договора за кредит.

Месечната анюитетна вноска се заплаща на 15 число на месеца и съгл. чл.12.2 – кредитополучателят ще издължава главницата с дължимата към нея лихва, определени в погасителен план и справка за годишния процент на разходите и др.разходи към договора при условията на раздел четвърти от ОУ.