Разпореждане № 63173 от 13.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63173 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110131454 по описа за 2022 година намери следното:

Образувано е по заявление на А1 Б ЕАД, ЕИК *** срещу „ТПЕ“ ЕООД с ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 180,84 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6681348 за периода от 16.02.2021 г. до 15.09.2021 г. ведно със законна лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение на договор М6681348 в размер на 686 лв ведно със законна лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 18,21 лева – лихва за забава плащането на вземането за месечни такси и потребление за периода от 12.04.2021 г. до 09.06.2022 г. и сумата 55,90 лева – лихва за забава плащане на неустойката за периода от 15.04.2021 г. до 09.06.2022 г. , както и за разноски по делото - 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат

Според твърденията на заявителя сключения между него и длъжника договор е предсрочно прекратен едностранно от него поради неизпълнение на длъжника, продължило повече от 124 дена. Заявителят претендира, че на основание чл. 54.12 от Общите условия в негова полза е възникнало вземане за неустойка в размер на оставащите месечни такси до края на срока на договора за всеки мобилен номер. От твърденията на заявителя може да се направи извод, че начинът, по който е уговорена тази неустойка за предсрочно прекратяване на договора, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На практика с неустойката се постига ефектът на реално изпълнение на договора за пълния му уговорен срок в частта относно задълженията на абоната да се заплащат месечни такси, без обаче операторът да престира насрещно като предоставя услуги. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка с неустойки с подобен характер, част от която са:

Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.

№ 203/2015г. на ВКС , I т.о., Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Преценена към момента на сключване на договора уговорената по този начин неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като с нея не се цели да се обезщети 1 изправната страна за настъпилото неизпълнение, а да се замести реалното изпълнение на договор, който е предсрочно прекратен.

По тези съображения и съдът намира, че уговорката за дължимост на претендираното вземане за тази неустойка противоречи на добрите нрави, поради което за тази претенция на основание чл.411, ал.2, т.2, прел.2 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.

Следва да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение и на акцесорното вземане за лихва върху неустойката.

По искането за разноски за адвокатско възнаграждение

Не следва да бъде уважено и искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като от доказателства, представени със заявлението не се установява именно заявителят да е сторил такива за производството. Действително депозирането на заявлението е извършено от адвокат. Същият е ангажиран обаче от „ФИ“ ЕООД с ЕИК *** и разноски за адвокатското възнаграждение са извършени съгласно договор за правна защита и съдействие от „ФИ“ ЕООД.

На заявителя се дължат разноски съобразно уважената част от заявлението, но само такива, които същият е установил в рамките на производството като действително извършени от него. Не всяко доказателство за това, че уговорено възнаграждение по конкретното дело е получено от процесуалния представител, а само доказателствата за извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 14 от 07.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. № 311/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 739/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Определение от 10.08.2021 г. на СГС по ч.гр.д.№ 9289 / 2021 и др./. Заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат като разноски, сторени от страната, която е представлявана от този адвокат, тъй като не е доказано да са извършени от нея. Тези изводи са напълно приложими дори и при съобразяване обстоятелството, че с предоставеното с т.3 от представеното пълномощно от заявителя в полза на „ФИ“ ЕООД, заявителят е преупълномощил „ФИ“ ЕООД да заплаща всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, включително и адвокатски възнаграждения. В случая правото да се преупълномощят адвокати за реализиране на правата по пълномощното и да им се заплаща възнаграждение не прави разноските, извършени за адвокатската защита такива, сторени от заявителя. Видно от представения договор за правна защита същият е сключен между „ФИ“ ЕООД и адвоката и е с предмет „оказване на правна защита и съдействие на „ФИ“ ЕООД във връзка с изпълнение на рамков договор от 07.09.2018 г. между „А1 Б“ ЕАД и „ФИ“ЕООД“, като заплащането по него е извършено от „ФИ“ ЕООД в изпълнение на поетото именно от него задължение за плащане на адвокатски услуги, уговорени като такива в негова полза.

С оглед изложените съображения и доколкото в случая заявителят не доказва да е заплатил 2 адвокатско възнаграждение на представлявалия го в производството адвокат, то и разноски за такова не му се следват и искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено изцяло по отношение претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение и частично за държавна такса

По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на договора и в частта, с която се претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя А1 Б ЕАД, ЕИК *** срещу длъжника „ТПЕ“ ЕООД с ЕИК ***, В ЧАСТТА за претендираното вземане за 686 лв – неустойка за неизпълнение на договор М6681348 ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата 55,90 лева – лихва за забава плащане на неустойката за периода от 15.04.2021 г. до 09.06.2022 г. и В ЧАСТТА за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса над сумата 5,29 лева до пълния претендиран размер 25 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3