Решение № 683 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220104847 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от М. З. И. от П. срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД - гр. София и "Ай Тръст" ЕООД - гр. София.

С иска срещу първия от ответниците - "Кредисимо" ЕАД, се иска признаване за установено, че договор за потребителски кредит №2 963709 / 24.04.2024 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит №2963709 / 24.04.2024 г., въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Иска се и осъждане на двете дружества да заплатят на ищеца като недължимо платени сумите съответно 30 лева - "Кредисимо" ЕАД и 250 лева "Ай Тръст" ЕООД.

Твърди се, че по силата на описания по-горе договор ищецът получил в заем сумата 830 лв.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора той следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Така на 24.04.2024 г. той сключил с Ай Тръст ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 400 лева като възнаграждение за предоставеното поръчителство.

Той заплатил по договор за потребителски кредит №2963709 / 24.04.2024 г. към "Кредисимо" ЕАД сумата 30 лева, а по договор за предоставяне на поръчителство - сумата 250 лева към "Ай Тръст" ЕООД. Счита, че договор за потребителски кредит №2963709 / 24.04.2024 г., 1 сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал. 4 от ЗПК. На първо място, процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Не става ясно изобщо какво се включва в ГПР, с което се създават предпоставки кредиторът да кумулира съставни елементи на ГПР в отклонение от алгоритъма, императивно заложен в ЗПК, завишавайки цената на ресурса. На второ място, договорът е нищожен е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Сключването на договор за поръчителство е условие за отпускането на кредита. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД .С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. С втория иск - срещу "Ай Тръст" ЕООД се иска признаване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024 г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода 2 на кредитора. Така се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, който предпоставя относителна еквивалентност и това е отразено и в практиката на ВКС. В настоящия случай такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. Сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70% без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, допуснатото неравновесие в правата на страните прави и договора за поръчителство нищожен на осн. чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.

Правна квалификация: Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 и осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, касаещ отделна клауза от процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за потребителски кредит между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД. Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1073,09лв.

Към дата на подаване на настоящият отговор на искова молба задължението по процесния Договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. . Не оспорва, че по сметка на ответното дружество е постъпила сумата в размер на 15,34 евро, с която са погасени задължения, различни от главница. Твърди, че договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР, била възнаградителната лихва. Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Размерът на възнаграждението не бил известен на кредитора към момента на сключването на договора. Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера надължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал следсключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването надоговора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата 3 на § 1, т. 1 отДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. Дори да се приеме договорът за поръчителство за нищожен, то това би имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит. Не оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но твърди, че въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата, във връзка с обезпечението на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и втория ответник. За услугата по договора за поръчителство ищецът дължал възнаграждение, погасяването на което следвало да бъде извършено на падежната дата.

Излага обстоятелствата относно механизма на сключването на договора за кредит и на договора за поръчителство. Оспорва се сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник да е задължително условие за получаване на кредита, както и се твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит. Поради това и възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като размерът му е съобразен с риска, който дружеството поема – възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите, т. е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя не се дължи възнаграждение за периода след пълното плащане по кредита. Оспорва, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 127,82 евро, с която е погасено задължението за предоставеното поръчителство.

В хода на производството страните поддържат становищата си.

С оглед на признанието на исковете от ответниците и предоставените справки, на основание чл. 214 от ГПК ищецът е изменил втория предявен иск, като е намалил размера му от 127.82 евро (250 лева), недължимо заплатени по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024 г., до 83.78 евро, недължимо заплатени по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024 г. За сумата от 83.78 евро до 127.82 евро заявява, че оттегля иска.

Медиационна среща не е провеждана поради нежелание на ищеца и сочене на предходен негов опит със същото дружество.

Въз основа на писмените доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени 4 доказателства, се установява, че на 24.04.2024 г. между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2963709, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на ищеца сумата в размер на 800 лева и застрахователна премия 58,28 лева, които ищецът се задължил да върне на 13 месечни вноски до 20.05.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 39,55%, годишен процент на разходите от 47,57%, при общ размер на плащанията 1073,09 лева.