Решение № 621 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110204341 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. К. А. против НП № *** на ***, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца за нарушение на чл.

123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С жалбата се излага становище, че оспорваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че обжалва НП единствено в частта относно санкционирането му за извършено нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца. Счита, че липсва субективния елемент на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно съзнание за причинени в резултат на маневрата имуществени вреди.

Намира за несправедливо налагането на санкция над минималния размер, като сочи, че липсват мотиви в тази връзка, което е ограничило правото на защита на въззивника.

Излага становище, че неправилно е посочена като нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съотв. приложимата в случая е нормата на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „а” от ЗДвП. Сочи, че в обстоятелствената част на НП не е конкретизиран резултата от произшествието, което е определящо за квалификацията на соченото нарушение.

Липсата на описание как е бил паркиран автомобила и какви конкретни вреди са му причинени според въззивника представлява нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.9 от ЗАНН, което се сочи като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Иска се от съда да 1 отмени издаденото НП в частта досежно наложеното на въззивника наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, а при условията на алтернативност да намали същото до предвидения в закона минимум от един месец.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата с наведените в нея основания и цитираните в същата искания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. се оспорва жалбата, излагат се доводи по същество на жалбата и се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.06.2025 г. свид. А. паркирал собственото си превозно средство – л.а. ***“ с рег. № *** по „Алея първа“ до бар „Трета буна“, перпендекулрно на посочената улица, със задната част в посока към бара и отишъл със семейството си на плаж. Около 14.30 ч. възз. А. управлявал собствения си л.а. *** по „Алея първа“ в посока втора буна. Приближавайки до паркирания от свид. А. автомобил, той извършил маневра завой наляво, за да влезе в реда на паркираните перпендекулярно на улицата автомобили, захождайки от ляво на л.а. ***“. Докато въззивника извършвал маневрата настъпил удар между предна дясна част на управлявания от него автомобили предна дясна странична част на л.а. ***“ вследствие на което били деформирани посочените части на превозните средства.

По същото време свид. Д. П. се намирала на територията на бар „Трета буна“ в близост до мястото на инцидента и възприела настъпилото произшествие. Същата забелязала, че непосредствено след удара, водачът на л.а. БМВ не спрял и не слязъл от превозното средство, а продължил движение в посока към втора буна. П. отишла до л.а. *** и възприела настъпилите по предната част на същия деформации.

Впоследствие свид. А. се върнал със семейството си до автомобила и бил уведомен от П. за случилото се произшествие. Последната информирала въззивника, че автомобилът, който е ударил превозното му средство е бял джип и е продължил движение към втора буна, съотв не е видяла същият да се връща. След като преценил, че по причинилия произшествието бял автомобил следва да има видими следи от кафявата боя на неговото превозно средство, както и че същият след като не се е 2 върнал, вероятно е паркиран в посока втора буна, А. започнал да оглежда паркираните превозни средства в тази посока и след известно време, забелязал л.а. *** със следи от удар в предната дясна част и наличие на кафява боя в частта с деформациите. Същият подал сигнал на тел. 112 за инцидента и на място бил изпратен дежурен полицейски екип към сектор ПП при ОД на МВР-Варна в състав – свид. И. Н. и свид. Т. Т.. Докато изчаквал пристигането на полицейския екип до паркирания си автомобил, свид. А. забелязал, че л.а. *** се придвижва в обратна посока, на тази в която бил паркиран. А. махнал на водача, но същият не реагирал и л.а. БМВ напуснал местопроизшествието.

След като полицейските служители пристигнали на място, снели писмени сведения от свид. П. и извършили оглед на превозното средство, собственост на А..

Въз основа на подадените от него данни за регистрационния номер на автомобила, при движението на който настъпило произшествието, полицаите извършили справка, установили данните на въззивника в качеството на собственик на превозното средство и го уведомили по телефона за необходимостта да се върне на местопроизшествието.

След като възз. А. пристигнал на място, полицейските служители извършили оглед на превозното средство и констатирали наличието на деформации по предна дясна странична част на същото. Въззивникът бил поканен да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която същият посочил, че на 18.06.2025 г., около 14.30 ч. е управлявал л.а. л.а. *** Въз основа на снетите обяснения и щетите по двата автомобила полицаите установили механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие , като бил съставен протокол за ПТП, а впоследствие свид. Н. съставил на възз. А. АУАН за извършено нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП като на 15.06.2025 г., около 14.30 ч. в гр. Варна, по „Алея първа“ до бар „Трета буна“, в посока втора буна управлява собствения си автомобил ***, като при маневра да завие наляво и да навлезе между реда на паркираните автомобили не осигурява необходимото странично разстояние вдясно и се блъска с предна дясна част в паркирания вдясно лек автомобил *** с рег. № *** и с поведението си нанася имуществени вреди, като водачът напуска местопроизшествието без да спре и да установи последиците от настъпилото ПТП.

Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за установеното нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за установеното нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – И. Н. и свидетелите по акта – Д. П. и свид. Т. Т.. По искане на процесуалния представител на въззивника, в качеството на свидетел е допуснат собственика на пострадалия автомобил - свид. А.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и договор за правна защита и съдействие.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, 3 обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е НП в обжалваната му част, а именно – в частта, с която на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на А. са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /един/ месец.

Наказателното постановление № *** е издадено от компетентен орган - от ***, видно от приложеното към АНП копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Минстъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН съотв. чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани.

Съдът намери за неоснователни аргументите на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство поради непълнота на обстоятелствената част на обжалваното НП. В същото се съдържа описание на фактите досежно съставомерните признаци на осъщественото деяние, включително е обективирано твърдение, че в резултата на извършената от въззивника маневра е причинена материална щета. Съдът счита, че начинът по който е паркирано удареното превозно средство спрямо пътното платно и конкретните характеристики на имуществените вреди, причинени от произшествието, са извън обхвата на минимално необходимото съдържание, което гарантира правото на защита на наказаното лице.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното във връзка с обжалваният пункт на НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалб. А. за субективна несъставомерност на извършеното от него деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че въззивникът в качеството на водач на процесния л.а. БМВ е извършил маневра ляв завой, при която е настъпило съприкосновение между предна дясна част на управлявания от него автомобил и предна дясна странична част на паркирания л.а. ***, като са причинени имуществени вреди по последния. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Няма спор, че в конкретния случай събитието е възникнало 4 по време на движение на л.а. БМВ, управляван от жалб. А. и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети, като наличието на последните се констатира по несъмнен начин от гласните доказателства и протоколът за ПТП. Безспорно се установява от показанията на свид.