Решение № 565 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000503325 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 4301/31.07.2023г. постановено по гр.д. № 2594/2022 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав, отхвърлил предявения от С. А. И. срещу „Грийнлайф Плейс“ ЕООД, ЕИК 205419303, и „Грийнлайф Форест“ ЕООД, ЕИК 206808300, иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, да се обяви за ОТНОСИТЕЛНО недействителен спрямо ищеца договор за покупко - продажба извършена на 18.02.2022г. сключен с нотариален акт №136, том I, per.

№ 02637, нот. дело №128 /2022г. на нотариус В. Б., с рег.№*** от НК, с който „Грийнлайф Плейс“ ЕООД е прехвърлил на третото лице „Грийнлайф Форест“ ЕООД, следните недвижими имоти, а именно: АТЕЛИЕ № 17, находящо се на четвърти етаж в сграда 4 в комплекс "***", гр. София, вход Б, на кота + 9.63 метра, със застроена площ от 58,00 кв.м., състоящо се от антре, две стаи, баня, с тоалетна, лоджия, при съседи: ателие №1, двор, ап.

№18, коридор, стълбище от вход №В, асансьор от вход №В, заедно с 0,688 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 11,45 кв.м. или с обща площ 69.45кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №-РД-18-27/ 03.04.2012г. и АПАРТАМЕНТ № 06, находящо се на втори етаж, вход „Д“, на кота + 4.84 метра, със застроена площ от 53,84 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, с тоалетна, балкон, склад, при съседи: ателие №05 стълбище към вход „Г“, двор, ап.№07, заедно с 0,649 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9,73 кв.м. или с обща площ 63.57кв.м., ведно със 0,567 % идеални 1 части от земята, върху който е построена сградата, представляваща ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №-РД-18-27/ 03.04.2012г., като увреждаща ищеца, в качеството му на кредитор с притезание по предварителен договор за покупко продажба и строителство от 27.01.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Присъдени са разноски, като С. А. И. е осъден да заплати на „Грийнлайф Плейс“ ЕООД, сумата от 2 400 лева разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец С. А. И. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения от него Павлов иск. Посочва, че СГС е посочил и част от защитната теза на ответниците респ. приложението на клаузата от договорите по чл. 17 от приетите предварителни договори според която „Страните се съгласяват с правото на Продавача в срока на действие на настоящия договор да прехвърли правата и задълженията си по същия като страна по него на трето юридическо лице, свързано с дружеството. С оглед на насрещното позоваване на същата клауза и приетите неоспорени платежни нареждания, установяващи наредени от ищеца суми в полза на първото ответно дружество и преводно нареждане за сума в общ размер от 580 360 лв., с посочен наредител „Г.Ф.“ ЕООД, получател „Г. П.“ ЕООД с посочено основание за плащане - „по сделки от февруари 2022“ и приетия Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 136, том I, per. № 02637, дело № 0128 от 18.02.2022 г. на нотариус В.Б., вписан в Служба по вписванията - София с вх. per. № 9541 от 18.02.2022 г., под акт № 9, т. XXII, с който е прехвърлена собствеността върху спорното ателие и апартамент на втория ответник за сумата от 404 660.00лв. /л.108- л.114/ съдът е заключил, че са налице първите два елемента от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, който включва: 1/ наличието на действително вземане, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, 2/ обективен елемент атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице, когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение, но необосновано е изключил като доказан 3/ субективния елемент, изразяващ се в субективно отношение, т.е правното действие да е извършено с намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял-втория ответник. В този смисъл и при разрешаването на настоящия спор съдът не подлага на критично тълкуване волята на страните в посочената норма на чл.17 от предварителните договорки, където ответниците противопоставят в процеса респ. признават факта, че са свързани лица, действали по нейното приложение. Тълкувайки нейното съдържа ние и процесуалното поведение в процеса, съдът е следвало да приеме този факт за ненужен от доказване и това да залегне в доклада по делото. Доказателственият матери ‐ ал и процесуално им поведение в процеса е следвало да се квалифицират като съзнателно отчуж даване на собствеността върху спорното имущество, именно с цел увреда на кредитора С. И. в презумпцията по чл.135 ЗЗД. Съдът, е формирал погрешно вътрешното си убеждение, тъй като е обосновал акта си на селективно и неадекватно тълкуване на данни и 2 обстоятелства по дело то, което е повлияло на вътрешното му убеждение. Отхвърлянето на ангажираните от ищеца свидетелски показания и изключване от анализ на всички писмени доказателства/нот.покана волеизявления по договорките, клаузата на чл.17 от предварителните договори/, които имат съществе но значение за установяването на релевантни за спора факти съставлява процесуално нарушение, видимо не са обсъждани и всички възражения, становища и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до обрисуване на различна от действителната фактическа обстановка. Убягнало от вниманието на съда е, че още с отговорът си по реда на чл.131 ГПК ответниците са оспорили предявения иск с правоизключващото възражение за извършване на допустими действия по чл.17 от Предварителните договори, което е изключено от обхвата на из вършвания анализ по същество, но влияе за определяне на действителния правен статут.

Отделно от горното твърди, че не е обърнато внимание и на факта, че се касае за неспазване на уговорките по двата договора, и че „прехвърлянето на правото на собственост върху описаното имущество“ и други обекти от същите сгради е осъществено в полза на нова фирма, със същото седалище и адрес на управление, с наименование на търговското дружество - „ГРИЙНЛАЙФ ФОРЕСТ" ЕООД, ЕИК 206808300, чийто едноличен собственик се явява „Грийнлайф“ ЕАД, ЕИК 175179187. Не е изведено и явното неизпълнение на поети договорни задължения спрямо ищеца, доколкото кандидатпродавачът, съзнателно и в разрез с уговорките с кандидат-купувача, е извършил отчуждителни правни действия със спорното право на собственост върху обещаните имоти в полза на трето свързано лице, които са предпоставили обективна невъзможност за сключване на окончателните сделки с ищеца-кредитор и то с цел принудително завишаване на продажната цена. Претендира разноски.

Въззиваемата страна "ГРИИНЛАЙФ ФОРЕСТ" ЕООД, ЕИК 206808300 оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Не оспорва, че между ищеца и дружеството са сключени два броя предварителни договори за покупкопродажба и за строителство на 2 броя недвижими имоти, находящи се в гр. София, комплекс "***", сграда 4 - Ателие № 17 на четвърти етаж във вход Б и Апартамент № 06 на втори етаж във вход Д. Не оспорва, че процесните имоти са предмет на разпоредителна сделка, а именно - н.а. за продажба на недвижими имоти № 136, том I, per. № 02637, дело № 0128 от 18.02.2022 г. на нотариус В. Б., вписан в Служба по вписванията - София вх. рег. № 9541 от 18.02.2022 г., под акт № 9, т. XXII, книга Прехвърляния, по силата на която разпоредителна сделка „Грийнлайф плейс“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху тези и други недвижими имоти на „Грийнлайф форест“ ЕООД. Оспорва категорично твърденията на въззивника, че така осъществените продажби са абсолютно привидни и сключени при видима липса на реална воля и размяна на уговорените в съдържанието им престации при тяхното нотариално изповядване. Видно от двата н.а., купувачът се е задължил да заплати продажна цена в общ размер от 580 360 лв., като същата е заплатена изцяло на 07.06.2022г., в потвърждение на което е представено платежно нареждане за горепосочената 3 сума, а приетата ССЕ констатира, че са извършени реални разплащания между страните по договора за покупко-продажба. От всички тези обстоятелства може да се направи ясен извод, че сключеният между страните договор няма фиктивен характер, а напротив сделката е действителна и затова реално е била заплатена договорна цена. На следващо място посочва, че знанието на третото лице-приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора е факт, който подлежи на доказване в производството, като доказателствената тежест за него се носи от кредитора-ищец т.е. жалбоподателя. Затова доказването на това знание трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно.

Твърди, че ищецът не е доказал но безспорен начин наличието на такава корелация между ответниците, която да доведе до обоснован извод, че е налице презумпционната предпоставка по чл.135 ал.3 ЗЗД. Твърдението на ищеца е, че от страна на ответниците е налице признаване на този факт, поради позоваването на договорните клаузи, обективирани в разпоредбите на чл.17 от двата предварителни договора, сключени между ищеца и „Грийнлайф плейс“ ЕООД, а именно, че страните се съгласяват с правото на дружествотопродавач да прехвърли правата и задълженията по въпросните договори на „трето юридическо лице, свързано с „Грийнлайф плейс “ EOOД, но така формулираната договорна клауза не е пряко доказателство за допускане на оборимата презумпция по чл.135, ал.3 ЗЗД.

Презумпцията на § 1, ал. 2 ДР на ТЗ е ясна и пределно конкретна, нейното разширително тълкуване е недопустимо.

Въззиваемата страна „Грийнлайф Плейс“ ЕООД, ЕИК 205419303 оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Отговорът е напълно идентичен по съдържание с отговора на първия ответник, доколкото е писан от един и същ адвокат, в лицето на адв.К. З. от АК - Смолян съдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 38, ет. 2, офис 4. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищецът С. А. И. твърди, че е сключил два предварителни договора с първия ответник „Грийнлайф Плейс“ ЕООД за покупко-продажба и строителство от 27.01.2020г. и от 07.07.2020г., с предмет два недвижими имота, както следва : Ателие № 17, находящо се на четвърти етаж в сграда 4 в комплекс "***”, гр. ***, вход *, на кота + 9.63 метра, със застроена площ от 58,00 кв.м., състоящо се от антре, две стаи, баня, с тоалетна, лоджия, и АПАРТАМЕНТ № 06, находящо се на втори етаж, вход „Д“, на кота + 4.84 метра, със застроена площ от 53,84 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, с тоалетна, балкон, склад. С първия предварителен договор била уговорена продажната цена в размер на 59 880 евро, начина на заплащането й като 3 000 евро прихванати като заплатени по договор за депозит за същия обект, 11 960 евро -капаро/задатък, заплатени по банков път в срок до 3 дни след представяне на влязло в сила разрешение за строеж и остатъка от 47 840 евро - платими до 1-месец от представяне на Акт обр.15. Вторият имот е договорен с 4 продажна цена в размер на 60 700 евро

Сочи се, че в клаузта на чл.4 и сл. от предварителен договор от 27.01.2020г. са уговорени правата и задълженията на всяка от страните по изграждане на сградата на етап груб строеж и степента на завършеност на обектите в нея, вкл. срочното прехвърляне на правото на собственост със сключване на окончателен договор към 30.01.2022г., както и определения краен момент за приключването на строителството и снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация като 30.03.2022г. По втория договор падежът за сключване на окончателен договор е 29.04.2022г. или друга дата след този срок, писмено договорена между страните, както и краен срок за приключването на строителството и снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация към 30.08.2022г.