Решение № 870 от 20.03.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 870 гр. Пловдив, 20.03.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12227 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 против Л.Б.Л., ЕГН: **********,*** с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2239.31 лева – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит ***, сумата от 1099.98 лева – договорно обезщетение за забава от 04.06.2011 г. до 25.05.2016 г., за които суми е издадена Заповед № 4250/09.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** В исковата молба ищецът сочи, че на 19.04.2011 г. между БНП Париба

Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и Л.Б.Л. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит ***, в размер на 2625 лева, по силата на който дружеството се задължило да предостави посочената парична сума като наличност по сметка на кредитополучателя. Твърди се, че сумата била получена от последния при подписване на договора. От своя страна кредитополучателя се задължил да заплати месечни погасителни вноски по кредита, съставляващи изплащане на отпуснатата сума, посочени в погасителния план съгласно чл. 3 от Договора.

Твърди се, че от 03.06.2011г. ответникът преустановил плащанията по договора.

Съгласно чл. 5 от Общите условия се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Твърди се още, че падежът на цялото задължение настъпил на 05.10.2011г., с което станал изискуем неплатения остатък от кредита.

Твърди се, че на 08.07.2014г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ********* е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на претендираните вземания станало ищцовото дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощил Фронтекс Интернешънъл ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до последния чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Посочва, че уведомяване на длъжника предстояло да бъде направено в настоящото производство.

Тъй като ответникът не бил изплатил изцяло задълженията си договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, поради което се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Л.Б.Л. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, тъй като съгласно т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването обстоятелствата, само след като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възразява, че по отношение на всяка една от погасителните вноски по договора е изтекла тригодишната погасителна давност, тъй като същите се явявали периодични плащания съгласно ТР 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че не дължи и акцесорното вземане за лихва, тъй като главното вземане е погасено по давност.

Освен това твърди, че и по отношение на вземането за лихви също е изтекла погасителната давност. Възразява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора.

Оспорва цесията, с която се твърди, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземането си по процесния договор на ищцовото дружество, като възразява, че цесията е недействителна спрямо него, както и че вземането на цедента не попадало в предмета на цесията. Заявява, че оспорва представеното приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г. С оглед на горното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № ***, от което се установява, че на 03.06.2016 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми, както и сумата от 355, 25 лв. – възнаградителна лихва. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.

На 19.04.2011 г. между ответника в качеството на кредитополучател и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – кредитор е сключен договор за потребителски паричен кредит ***, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 2625 лв., от която сумата от 2500 лв. – размер на кредита за потребителки цели и сумата от 125 лв. – кредит за покупка на застраховка „защита на плащанията“. Освен тази сума ответникът се задължил да върне и сумата от 87,50 лв.- такса за усвояване на кредита, както и възнаградителна лихва. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на 3 114,56 лв., като е предвидено кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на 6 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на плащане. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да бъде заплатена на 05.10.2011 г. В общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.5 от договора).

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. ищецът в качеството на купувач е закупил от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. Като дата на прехвърляне е определена 01.07.2014 г. В извадка от Приложение №1 към Приемо –предавателен протокол от 24.07.2014 г. е описан и договор за потребителски паричен кредит ***, сключен между продавача на вземания и ответника. Действително всички страници на приложението не са подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания, но липсва такова законово изискване.

С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.07.2014 г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. е упълномощил ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., изходящо от ищеца в качеството на пълномощник на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника в качеството на длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че въз основа на договор за потребителски кредит *** БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е предоставило на ответника – кредитополучател сума в размер от 2625 лв. Усвояването на кредита е извършено чрез банков превод в сметка на ответника със сумата от 2352,50 лв. от дата 20.04.2011 г. Отразено е, че съгласно погасителен план, кредитът следва да се погаси на шест месечни вноски, пет от които по 519,10 лв. и шеста в размер от 519,06 лв., от които главница по заема 2625 лв. и договорна лихва (надбавка) 489, 56 лв. От датата на усвояване на кредита до датата на прехвърляне на вземането с договор с договор за цесия от 08.07.2014 г. от кредитополучателя е извършено едно плащане в размер на 530 лв. на 20.05.2011 г.

, с което плащане е погасена първата вноска от кредита, съгласно погасителния план , част от главницата от втора вноска 0,90 лв. и 10 лв.- разноски.

Непогасените задължения за главница са размер на 2239,31 лв., която включва неплатени вноски за главница за периода от 05.06.2011 г. до 05.10.2011 г. и сумата от 1136,18 лв. обезщетение за забава на главницата за периода от 06.06.2011 г. до 01.01.2016 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

По делото е прието ч.гр.д. № ***, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че не е налице твърдяното от ответника основание за исковите претенции – предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Посочва се от самия ищец и от приетия като доказателство договор за кредит е видно, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение-последна падежна дата 05.10. 2011 г. Не следва да се разглежда възражението на ответника за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.

На първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на прехвърляне на вземането по силата на сключения договор за цесия. Видно от приложение №1, неразделна част от договора, вземането по Договор за потребителски кредит *** е валидно прехвърлено на ищеца в качеството му на цесионер. Както беше посочено по – горе липсва законово изискване за подписване на приложение, което е описано в подписан между страните договора. Предвид така изложеното възражението на ответника се явява неоснователно.

Съдът счита за неоснователно и възражението на ответника за липса надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него договор за потребителски кредит *** Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно

Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.