Решение № 38 от 24.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ямбол, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. в присъствието на прокурора М. К. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330100817 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. С. против П. на РБ и ОД на МВР - В., с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане, които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № ***********/2023 год. по описа на РУ – К., пр. пр. вх. № ******/2023 год. по описа на РП – В., ТО - К. .

В исковата молба и уточненията е изложено, че на 13.07.2023 год. , след проверка от органите на МВР на ищеца бил съставен АУАН и иззето СУМПС, едновременно , с което била издадена заповед за налагане на ПАМ, по която било допуснато предварително изпълнение. Образувано било и ДП, по което била назначена и изготвена химико – токсилогична експертиза, според заключението на която в биологичните проби на ищеца не били установени наркотични вещества. С постановление от 29.02.2024 год. РП – В. прекратила ДП , а с мотивирана заповед на началник група при ОД на МВР – В. било прекратено и административно – наказателното производство. С оглед действията на разследващите органи и П.та по образуваното ДП, прекратено поради липса на извършено престъпление и образуването на административно производство срещу ищеца , последният претърпял неимуществени вреди изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия му кръг от приятели, близки и роднини. Срещу ищеца не било повдигано обвинение, но НП било образувано и водено именно срещу него за престъпление по чл. 343 б , ал. 3 от НК. Вреди претърпял и в следствие отнемането на СУМПС, изразяващи се в неудобство, срам, трудности във връзка с придвижването. Излагат се 1 съображения и във връзка с претендираната солидарна отговорност между ответниците. Претърпените вреди ищецът оценява ,на осн. чл. 52 от ЗЗД, на сумата от 5000 лв. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.

В срока за отговор ответната страна П. на Р Б е оспорила иск. Оспорва се редовността и основателността на претенцията. Не били доказани твърдените неимуществени вреди, като не били ангажирани доказателства относно твърденията на ищеца, по подробно изложени съображения. Искът се оспорва и по размер. Оспорва се искането за присъждане на разноски. Претендира се отхвърляне на иска.

Ответната страна ОД на МВР – В. не е депозирала в срок отговор на исковата молба

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът чрез прокурор К. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.

Ответникът ОД на МВР – В. не изпраща представител и не изразява становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ДП № ***********/2023 год. по описа на РУ – К., пр. пр. вх. № ******/2023 год. по описа на РП – В., ТО – К. /приложено в цялост/е било образувано на 13.07.2023 год. , на осн. чл. 212,ал.3 от НПК, за това, че „на 13.07.2023 год. , около 14, 45 часа в гр. Г., обл. В., на у****** срещу зърнобаза на фирма „ТАНИ- МАНИ“ООД с посока на движение от с. В. към центъра на гр. Г. управлявал МПС- товарен автомобил „Фузо Кантер“ с рег. № ******, собственост на фирма „Циркон“ ЕООД, от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози – бензодиазепини, установено чрез изследване с техническо средство, проба № ******, извършена в 14, 58 часа на 13.07.2023 год.- престъпление по чл. 343 б,ал.3 от НК.

На 13.07.2023 год. по ДП са били разпитани в качеството на свидетели полицейските служители извършили проверката.

На същата дата на ищеца е бил издаден талон за изследване № ****** .Снето му е и сведение.

Със заповед за прилагане на ПАМ № ****************** /13.07.2023 год. на Н. Д. С. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като на осн. чл. 60,ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта и на същата дата е отнето СУМПС № ******.

С постановление от 13.07.2023 год. по ДП е била назначена токсико – химична експертиза с поставени задачи.

По предложение на разследващия полицай при ОД на МВР – В. , срокът за разследването по ДП е удължаван трикратно, т.к. назначената експертиза не е била изготвена.

На 23.01.2024 год. е била изготвена съдебна – химокотоксична експертиза, според заключението на която при извършено изследване на предоставените проби кръв и урина от лицето Н. Д. С. не се установява наличие на наркотични вещества.

На 31.01.2024 год. от страна на разследващия полицай е изразено заключително мнение за прекратяване на наказателното производство.

2

С постановление от 29.02.2024 год. ДП е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243,ал.1,т.1, вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и субективна страна за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е връчено на ищеца на 11.03.2024 год.

По искане на ищеца по делото са били изискани от ОД на МВР и приети като доказателства – АУАН №****** от 13.07.2023 год., издаден на ищеца за нарушаване на чл. 5,ал.3,т1, пр. 2 от ЗДвП, и в който е посочени че като доказателства са иззети – СУМПС № ****** и контролен талон. и заповед за прилагане на ПАМ от 13.07.2023 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. А., живуща на съпружески начала с ищеца посочва, че през юли 2023 год. по време на работа , същият е бил спрян за проверка и пробата за наркотици е била положителна.Дал кръвна проба, т.к. не употребявал наркотици.

Отнета му била книжката, след което дал показания. На другия ден се прибрал без книжка, умърлушен и сринат. Не искал да говори и да се събира с познати, които естествено се отдръпнали. Най- голямото притеснение на ищеца било, че ще го уволнят. Доходът му идвал от работата му като ********, но т.к. бил дългогодишен служител не бил уволнен, а преназначен като общ работник, което за ищеца било много унизително. Надявали се по-бързо да излезе кръвната проба, но тя се забавила 7 месеца. Ищецът бил много притеснен, не искал да става от леглото, вдигал кръвно, защото не можел да шофира и се притеснявал колко време ще се задържи на работа.

Приятелите им се отдръпнали, като свидетелката предполага, че може и да са си мислели, че употребява наркотици.

През цялото време ищецът бил много засрамен и унизен, когато му върнали книжката започнал да се чувства малко по-добре, но никога нямало да бъде същия, бил по-различен. Върнали го на същата работа като ********.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. – неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца ДП, прекратено с постановление от 29.02.2024 год.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.та или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или , че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер. Според чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Както се посочи , в случая ищецът претендира ангажиране на солидарна отговорност на П.та на Р Б и ОД на МВР – В. за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, като твърди, че образуваното срещу него наказателно производство е прекратено поради недоказаност.

3

Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в извършено престъпление и претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на ответниците.

В случая е безспорно установено, че на 13.07.2023 год. е образувано процесното ДП, както и че спрямо ищеца са били осъществени определени процесуално – следствени действия, включително наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, както и че ДП е било прекратено с Постановление от 29.02.2024 год.на осн. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, без на ищеца да е било повдигано обвинение.

В практиката на ВКС на Р Б се приема, че искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни- причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение , е същия иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по - голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма./така РЕШЕНИЕ № 50084 ОТ 30.05.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1961/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др./.

По отношение претендиратанат солидарна отговорност, съдът намира следното: Солидарната отговорност е регламентирана в чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, който предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.

Отговорност за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди в случая следва да се носи от П.та на Р Б, която според разпоредбата на чл. 196,ал.1 от НПК упражнява ръководство и надзор на досъдебното производство, т.е. контролирала хода на разследването. Изхождайки от нормата на чл. 7 от ЗОДОВ, съдът счита, че надлежен ответник по предявения иск се явява и ОД на МВР – В., който следва отговаря за незаконосъобразните действия и актове на съответните служители при РУ на МВР К. в хода на разследването. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 т. 2 от НПК, служителите на МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай", са разследващи органи и въпреки че действат под ръководството и надзора на прокурор, те са самостоятелни органи в досъдебното производство /чл. 192 и чл. 193 от НПК/.

Според нормата на чл. 203 от НПК, разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; длъжен е в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора, системно докладва на прокурора за хода на разследването, обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването; извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено 4 в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Освен това, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление/ чл. 219, ал. 1 НПК/; извършва разпит на обвиняемия след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем /чл. 221 НПК/; предявява разследването съгласно чл. 227, ал. 1 от НПК и след окончателното приключване на разследването изпраща делото с писмено мнение - чл. 235 от НПК.