Определение № 611 от 07.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110118465 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба с вх. № 113015/31.03.2025г. от Р. И. Й* – Ч.а срещу „Й*“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +*, +*, +* и +*, предвиждаща възможност за оператора да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс, е нищожна - като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, както и осъдителен иск за сумата от 100,00 лева, представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, които ищцата е заплатила на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за индексация на месечни абонаментни такси за периода от м.07.2024 г. до м.02.2025 г.

Съдът намира, че установителният иск за нищожност е недопустим. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

След служебно извършена справка се установява, че на 10.07.2024г. ищцата Р. И. Й* – Ч.а е депозирала срещу „Й*“ ЕАД искова молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав. Предмет на това дело е отново установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера:

+*, +*, +* и +*, предвиждаща възможност за оператора да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс и отново на същите основание – поради неравноправност на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП.

По гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав, е постановено съдебно решение № 21743 от 29.11.2024г., с което искът за нищожност е уважен. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Й*“ и е образувано в.гр.дело № 2101/2025г. по описа на СГС, което е обявено за решаване на 22.05.2025г. и към настоящия момент не е постановено съдебно 1 решение.

При тези данни съдът намира, че на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело е недопустимо в частта, с която се иска да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +*, +*, +* и +*, предвиждаща едностранна промяна от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година. Това е така, тъй като в тази част са налице две висящи производства между същите страни, които имат идентичен предмет, като настоящото дело е по-късно образувано от гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав. По отношение на този иск производството следва да бъде прекратено.

От друга страна, съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. При тази хипотеза до спиране се стига поради наличието на преюдициална връзка на едното дело спрямо другото, като по този начин изходът по едното дело се явява обусловен от изхода на друго обуславящо такова. Преюдициалността се изразява във възможността със сила на пресъдено нещо да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното /обусловено/ производство. За да бъде едното дело обуславящо, е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.

Спирането на това основание позволява на съда, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.

Следва да се съобразят и разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В случая, както се посочи, освен установителния иск за нищожност на клаузата за едностранна индексация, е предявен и осъдителен иск за сумата от 100 лева, представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, които ищцата е заплатила на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за 2 индексация на месечни абонаментни такси за периода от м.07.2024 г. до м.02.2025 г.

Единият от елементите от фактическия състав на осъдителния иск, който обуславя неговата основателност, е изясняване на въпроса именно относно неравноправността, респ. нищожността на клаузата за индексация на абонаментните цени. Този въпрос е предмет на по-рано образуваното гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав, което е между същите страни и което все още е висящо и е обжалвано пред СГС, като в неговия ход на изследване подлежат въпросите относно това дали оспорваната клауза е нищожна, или не, от което зависи и основателността на настоящия осъдителен иск за платените въз основа на нея парични суми.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че е налице преюдициална връзка между настоящото гр.дело № 18465/2025г. по описа на СРС, 27 състав /обусловено дело/ и гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав /обуславящо дело/, поради което се явяват налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на обусловеното дело.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. № 113015/31.03.2025г., подадена от Р. И. Й* – Ч.а срещу „Й*“ ЕАД, В ЧАСТТА, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +*, +*, +* и +*, предвиждаща възможност за оператора да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс, е нищожна - като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото гр.дело № 18465/2025г. по описа на СРС, 27 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Делото да се докладва след 3 месеца за преценка дали са налице основания за възобновяване на производството по същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3