Определение № 149 от 11.03.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Силистра, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500076 по описа за 2025 година Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение № 109/28.01.2025г. по гр. д. № 1903/2024г. по описа на СРС, съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска, чрез който ищците Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. молят съда да признае за установено, че С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от ПИ *** по кадастралната карта и регистри на с. Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, поради липса на правен интерес.

Недоволни от това определение са останА. Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А.

Ю., които чрез процесуалния си представител, го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно и молят съда да го отмени и постанови друго, с което да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Пред СРС е депозирана искова молба от Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. против С. Ю. М., чрез която молят съда да допусне до делба между страните описания в исковата молба недвижим имот, придобит от общия им наследодател Ю. М.. С допълнителна молба ищците молят делбата да бъда допусната между тях и нов ответник - Джансел С. Ю., а освен това предявяват иск, чрез който молят съда да признае за установено, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот по наследство и давност.

Твърдят, че първоначалните страни по делото са съсобственици на имота на посочените в исковата молба основания, но С. Ю. М. се снабдил с констативен 1

НА за собственост върху целия имот /НА № 179/9.10.24г./, като впоследствие го е продал на сина си Джансел С. Ю. /с НА № 57/6.11.2024г./, конституиран като ответник с допълнителната молба.

При така изложените твърдения на ищците СРС е приел, че същите не разполагат с правен интерес да искат да се установи спрямо тях, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот, тъй като самите те заявяват, че той се е разпоредил с правата си върху имота (според тях несъществуващи в по - голямата си част – над 1/5 ид.ч.) в полза на сина си Джансел С. Ю. чрез НА за покупко - продажба № 57 от 2024г., което сочи, че понастоящем С. М. не предявява претенции за собственост спрямо този имот.

Посочил е, че по силата на 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, т.е. той следва да отчита и последващите настъпили факти, както е в случая, а не ситуацията към един минал момент, предхождащ предявяването на иска. При положение че към настоящия момент ответникът С. Ю. М. не претендира вещни права върху имота, тъй като е отчуждил предполагаемите си такива в полза на своя син, то за ищците не е нА.це правен интерес да провеждат иск за тяхното отричане според първоинстанционния съд, а съгласно т. 3Б от ТР 4/2014 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК те разполагат с правен интерес да предявят само положителен установителен иск за правото си на собственост спрямо лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. В конкретния случай обаче предявеният иск е отрицателен претендира се установяване, че ответникът не е собственик на имота, а това не е спорно, предвид липсата на твърдения, че понастоящем той претендира вещни права върху същия и следователно липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу лице, за което няма данни, че след продажбата на процесния имот съгласно НА № 57/2024 г. продължава да се счита собственик на този имот.

В настоящия случай съмнението за недопустимост произтича от вида на установителния иск за собственост, като е прието, че положителен установителен иск е допустим, съобразно правното положение на ответника по него, явяващ се прехвърлител на имота, в контекста на т. 3 от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, но спора е относно допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост против този ответник, явяващ се прехвърлител на имота, в контекста на решението по т. 3 от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС. В този см. е и Определение № 5753 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2023 г., II г. о., с което обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване именно по този въпрос, но все още не е постановено решение по чл. 290 ГПК, даващо отговор на така поставения въпрос.

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с гореизложените доводи на СРС за липса на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, производството по делото по отношение на отрицателния установителен иск 2 срещу С. Ю. М. правилно е прекратено поради липсата на такъв интерес.

Тълкувателно дело № 3/2021 г. на ВКС, което сочат жалбоподателите в жалбата си, не променя този извод, тъй като то е образувано по въпроса „може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“, но с ТР № 3/25.10.2022 г. на ВКС е отхвърлено предложението. Отбелязано е, че и в двете, сочени като противоречиви, решения на ВКС /решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. и решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр. д. № 746/2020 г., I г. о./ се прави обоснован извод, че хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР и такъв правен интерес за ищеца ще е нА.це, ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т. е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор нА.чието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба.

Постановеното в ТР № 8//2013 г. на ВКС, на което се позовават жалбоподателите също не променя извода за липса на правен интерес в случая, тъй като съгласно цитираното ТР правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е нА.це, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, а в случая няма твърдения, че понастоящем ответникът С. М. претендира вещни права върху имота, както и че отрича тези на ищците.

Разпореждането с имота в полза на сина му само по себе си не води на извод, че той претендира в случая самостоятелно право върху вещта, като неучастващо в делбата на тази вещ лице.

Ето защо, като е приел, че отрицателният установителен иск е недопустима срещу ответника С. М. и е прекратил производството по делото спрямо него поради липса на правен интерес, СРС е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 109/28.01.2025г., постановено по гр. д. № 1903/2024г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Добринка Савова Стоева

Не съм съгласна с мнението на останА.те членове на състава за неоснователност на депозираната частна жалба против Определение № 109/28.01.2025г. по гр. д. № 1903/2024г. по описа на СРС, с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска, чрез който ищците Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. молят съда да признае за установено, че С. Ю.

М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от ПИ *** по КККР на с. Искра, общ.

Ситово, обл. Силистра, поради липса на правен интерес.

Считам, че частната жалба е основателна по следните съображения:

Пред СРС е депозирана искова молба от Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. против С. Ю. М., чрез която молят съда да допусне до делба между страните описания в исковата молба недвижим имот, придобит от общия им наследодател Ю. М.. С допълнителна молба ищците молят делбата да бъда допусната между тях и нов ответник - Джансел С. Ю., а освен това предявяват иск, чрез който молят съда да признае за установено, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот по наследство и давност.

Твърдят, че първоначалните страни по делото са съсобственици на имота на посочените в исковата молба основания, но С. Ю. М. се снабдил с констативен НА за собственост върху целия имот, като впоследствие го е продал на сина си Джансел С. Ю., конституиран като ответник с допълнителната молба.

При така изложените твърдения на ищците неправилно СРС е приел, че същите не разполагат с правен интерес да искат да се установи спрямо тях, че ответникът С. Ю. М. не е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот, тъй като самите те заявяват, че той се е разпоредил с правата си върху имота в полза на сина си Джансел С. Ю., което сочи, че понастоящем С. М. не предявява претенции за собственост спрямо този имот.

Съгласно т. 3. Б от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС в този случай е нА.це правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като се касае за извършване на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждане с чужда вещ/ и собственикът има правен интерес да установи правото си на собственост срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик и насочвайки иска както срещу 4 приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнА. правото му на собственост.

Прието е с ТР, че има правен интерес от установителен иск за собственост /независимо дА. положителен или отрицатален/ винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик, предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота, като още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ, т.е. с действията си по прехвърляне на несобствен имот фактически е оспорил правата на ищците - действителните собственици на останА.те идеални части, извън притежаваната от него 1/5 ид.ч.

По изложените съображения считам, че е нА.це правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба и обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск.