Определение № 1550 от 08.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 08.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20228002103869 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Кузинри“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Диан-Александра Василев, чрез адв. Й. К., против решение № 827 от 6 юни 2022 г., постановено по в.гр.д. № 493/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 266462 от 9 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 4933/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от дружеството срещу Министерство на правосъдието иск за заплащане на сумата 2553227 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от дружеството в резултат от вписване в имотния регистър при службата по вписванията Габрово, извършено с акт № ххх, том х, дв. вх. № хххх/хх.хх.201х г., на н.а. за покупкопродажба на недвижим имот № хх, том х, рег. № хххх, дело № 361 от хх.х.201х г. на помощник-нотариус С. .В, рег. № ххх в регистъра на НК, както и законна лихва върху главницата от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В резюме на фактическата обстановка по делото най-напред са изброени няколко поземлени имота с построени в тях сгради, които „Кузинри“ ЕООД е придобило от „Дивиан“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н.а. № ххх том хх, рег. № хххх, дело № 206/08.08.20х г. по описа на нотариус И. И., рег. № ххх на НК. След придобиването им дружеството ги е отдало под наем на 1

„Динщал“ ЕООД с договор за наем от 09.08.2012 г. при уговорена месечна наемна цена от 700 лева. Впоследствие „Динщал“ ЕООД преотдало тези имоти под наем на „Динщал метални конструкции“ ЕООД с договор за наем от 01.02.2013 г. На 04.12.2013 г. бил извършен въвод във владение по изп.д.

№ 394/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с който „Пруно Т“ ЕООД е въведено във владение на поземлен имот № ххххх, с площ от ххххх кв.м., находящ се в землището на с. Поповци, община Габрово, местност „Б. л.“, заедно с разположената в него масивна сграда със застроена площ от 30 кв.м. Въводът във владение е обжалван от „Кузинри“ ЕООД и е отменен с решение по гр.д. № 208/2013 г. на Окръжен съд Габрово.

Дружеството поискало от ЧСИ да извърши обратен въвод във владение, но му било отказано с аргумента, че по молба на взискателя „Пруно Т“ ЕООД с постановление от 20.03.2014 г. изпълнителното дело било прекратено. Така и към настоящия момент касаторът не се намирал във фактическа власт на процесните имоти. В касационната жалба се посочва още, че при справка в службата по вписванията е установено, че взискателят „Пруно Т“ ЕООД се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на н.а. за покупкопродажба № хх, том ххх, рег. № хххх, дело № 361/х.х.201х г. на помощникнотариус по заместване И. Х. при нотариус С. В., рег. № ххх на НК, вписан в службата по вписванията Габрово с акт № ххх, том ххх, дв. вх. № ххххх.хх.201х г. С този н.а. описаните в жалбата имоти били продадени повторно от „Пруно“ ЕООД, което било техен собственик до 2008 г., на „Пруно Т“ ЕООД. Впоследствие тези имоти били прехвърлени от „Пруно Т“ ЕООД на „Пруно М“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 02.10.2013 г.

Същият бил обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК с решение от 22.04.2015 г. по гр.д. № 118/2014 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в сила на 06.10.2016 г. след касационен контрол. Решението било вписано в службата по вписвания Габрово с акт № хх, том х, вх. рег. № хххх/хх.хх.201х г.

Касаторът оспорва като неправилни доводите на въззивния съд, че с оглед обстоятелството, че към 29.08.2013 г. – датата на процесното вписване, както и към настоящия момент, за територията, в която попадат процесните имоти, не е въведен имотен регистър със заповед по чл. 73 ЗКИР на министъра на правосъдието, и на основание чл. 74 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред, т.е. по персоналната партида на собственика: съгласно чл. 5 ЗКИР имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, който упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с регистъра; той издава наредба за воденето и съхраняването на имотния регистър, каквато е приета и обнародвана в ДВ, бр. 39/2005 г. Касаторът сочи, че съгласно чл. 71, ал. 2 ЗКИР (в редакцията му към 29.08.2013 г.) с вписването на нотариалния акт от 08.08.2012 г., с който „Кузинри“ ЕООД е придобило процесните имоти, е възникнало служебно задължение за съдията по вписванията да създаде предварителни имотни партиди за всеки един от тези имоти. Цитиран е чл. 57 2 от Наредба № 2/02.04.2005 г., според който до въвеждането на имотния регистър в предварителната партида се правят всички вписвания, паралелно с вписванията по реда на Правилника за вписванията, а според чл. 58 от наредбата извършени последващи вписвания за имота се въвеждат автоматично в предварителната партида чрез нанасяне на съответните данни по софтуерен път. Въззивният съд неправилно преценил, че при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва само по реда на ПВп. Нормата на чл. 57 от Наредба № 2/02.04.2005 г. изрично вменявала като задължение на съдията по вписванията до въвеждането на имотния регистър да извършва всички вписвания и в предварителната партида, паралелно с вписванията по реда на ПВп. Въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил тези аргументи, а единствено се позовал на практика на ВКС, че при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на ПВп. Касаторът твърди, че от тълкуването на ЗКИР, Наредба № 2 и ПВп става ясно, че понятието „помощна партида“, използвано в правилника, и понятието „предварителна партида“, използвано в другите два акта, не са идентични по характер и съдържание. Помощни партиди се водели само в службите по вписванията, където има въведен софтуерен продукт за това, а предварителни партиди се изработват служебно независимо от наличие на софтуерен продукт. Затова „помощни партиди“ и „електронни партиди“ по смисъла на чл. 65, ал. 4 ЗКИР били идентични по смисъл понятия, като помощните партиди имали само спомагателно значение, докато за паралелните партиди важало изискването на наредбата за паралелно вписване. Касаело се за преходен период, през който се предвижда едновременно действие на персоналната и реалната система. Неправилен и в противоречие с чл. 57 от наредбата бил изводът на въззивния съд, че до въвеждането на имотен регистър действа единствено поименната система.

Касаторът твърди още, че с вписването на процесния н.а. от 29.08.2013 г. се накърнявал принципа на оповестително-защитно действие на вписването и се създавала правна несигурност. Не било спорно, че за съдебния район на Габрово няма издадена заповед за въвеждането на имотния регистър за територията, но към 29.08.2013 г. за процесните имоти била налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, като последното обстоятелство не било взето предвид от въззивния съд. Към 29.08.2013 г. били изпълнени всички изисквания на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗКИР и единствената причина за района на гр. Габрово да не е била одобрена заповед по чл. 73, ал. 1 ЗКИР е бездействието на ответника в лицето на министъра на правосъдието. Липсата на заповед на министъра за въвеждането на имотен регистър за територията на гр. Габрово не била основание за освобождаването му от отговорност, тъй като това противоречало на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. След влизането в сила на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР и след одобряването 3 на кадастрална карта и регистри за Габрово, на основание чл. 73 ЗКИР възникнало задължение за ответника да издаде заповед за въвеждането на имотния регистър за територията на Габрово.

Въззивният съд не бил съобразил още, че при завеждане на иска за предаване на владението на имотите срещу „Пруно“ ЕООД приобретателят „Пруно Т“ ЕООД също е черпел своята материална легитимация от същия н.а., вписан в службата по вписванията Габрово – следователно лишаването на касатора от владението на имотите било пряка и непосредствена последица от това вписване. Ако н.а. не бил вписан, „Пруно Т“ ЕООД не би имал материалноправна легитимация за претенциите си и „Кузинри“ ЕООД нямало да бъде лишено от владението върху имотите, нито щял да бъде извършен въвод във владение. Именно вписването на процесния н.а. дало основание на частния съдебен изпълнител да приеме, че правата на „Кузинри“ ЕООД като трето лице не изключват правата на взискателя „Пруно Т“ ЕООД.

Затова без правно значение било дали вписването на процесния н.а. е породило вещно-прехвърлителен ефект между „Пруно“ ЕООД и „Пруно Т“ ЕООД, тъй като последното дружество се е позовало на оповестителнозащитното действие на акта. Като резултат касаторът изгубил правото на собственост върху имотите си, което било претърпяна загуба, равняваща се на пазарната стойност на процесния имот, и пропуснал възможността да извлича облаги от имота, което било пропусната полза, равняваща се на стойността на пропуснатите вземания за наем. Твърди се, че размерът на претърпените вреди следва да се изведе на базата на първата приета по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която общата цена на процесните имоти възлиза на 2555298 лева, а общият размер на пропуснатите наеми е 300831 лева. Не следвало да се взема предвид заключението по допълнителната експертиза, тъй като същото касаело земеделски земи, каквито процесните имоти не били. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът Министерство на правосъдието, чрез юрк. П. Р. и юрк. В.

Д., в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество я оспорва като неоснователна.

Във въззивното решение се приема за установено, че на основание чл.

78, ал. 1 ЗДС, по повод заявление от 15.10.2008 г. на „Пруно“ ЕООД от областния управител на Област Габрово е издадена заповед № 504/24.10.2008 г., с която е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост недвижими имоти с № хххххх, № хххххх, № хххххх, № , № хххххх, № хххххх, намиращи се в землището на с. П., община Габрово, местност „Б л.“, ведно с построените в тях сгради, актувани с АДС от 03.10.1996 г. На 03.10.2008 г. с н.а. № ххх, том хх, peг. № хххх, дело № 360/2008 г. на нотариус И. И., рег. № ххх на НК, „Пруно“ ЕООД е продало на „Динщал“ ЕООД поземлени имоти с № хххххх, № хххххх, № хххххх, № 4 хххххх, № хххххх, № хххххх и № хххххх, ведно с построените в тях сгради.

На 28.10.2008 г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № хх, том ххх, peг. № ххх, дело № 416/2008 г. на нотариус И., „Динщал“ ЕООД е придобило от „Пруно“ ЕООД и поземлените имоти с идентификатор № ххххх.ххх.ххх, ххх.ххх.ххх и № хххх х.ххх.ххх, намиращи се в гр. Габрово, местност „Р.“. На 07.11.2008 г. с н.а. за покупко-продажба № хх, том ххх, peг. № хххх, дело № 429/2008 г. на нотариус И., „Динщал“ ЕООД е продал придобитите от „Пруно“ ЕООД имоти на „Дивиан“ ЕООД, ведно с построените в тях сгради.

На 08.08.2012 г. с н.а. за покупко-продажба на недвижими имоти № ххх, том хх, peг. № хххх, дело № 206/08.08.2012 г. на нотариус П. К., рег. № ххх на НК, „Дивиан“ ЕООД продало на „Кузинри“ ЕООД поземлените имоти № хххххх, № хххххх, № ххххх, № ххххх, № ххххх, № ххххх, № ххххх, ведно с построените в тях сгради, и имотите с идентификатор № х.х.х, № х.х.х и № ххххх.х.х, ведно с построените в тях сгради, за сумата 220000 лева. След това „Кузинри“ ЕООД е отдало под наем на „Динщал“ ЕООД закупените от „Дивиан“ ЕООД имоти.