Решение № 12849 от 20.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12849 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110170855 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

О. Д. О. е предявил срещу „Р.“ ЕООД искове по чл.200 КТ за сумата от 35000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 11.12.2020г., при която е причинена полифрагментна фрактура на петната кост на левия крак, ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното плащане и за сумата от 207,40 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 11.12.2020г., изразяващи се в разходи, свързани с болничен престой и платени средства за консумативи – поставени остеосинтезни материали, ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че бил назначен при ответника по трудов договор от 04.11.2020г. на длъжността „общ работник строителство“. На 11.12.2020г. изпълнявал служебните си задължения на строителен обект „Изграждане на жилищен комплекс Р.П.“, р- н „Витоша“, гр. София, като помагал при извършване на кофражни работи. Движел се по изнесената работна площадка, която поддала, вследствие на което ищецът паднал от височина на ниво втори етаж и травмирал левия си глезен. Събитието било признато за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ от 03.08.2021г. След извършеното разследване на злополуката било установено, че работодателят не е предприел необходимите мерки за предотваряване на риск от падане по време на полагане на армировка на второ етажно ниво. В деня на злополуката ищецът се прибрал у дома, за да се възстанови. След като болките се усилили, на 13.11.2020г. посетил лекар – травматолог.

Установило се, че вследствие на падането е получил полифрагментна фрактура на петната кост на левия крак. Бил подложен на операция, при която била извършена фиксация с поставяне на остеосинтезни материали. На 16.12.2020г. бил изписан от лечебното заведение и му било назначено медикаментозно лечение в домашна обстановка, придвижване с помощни средства (патерици) и му била поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни.

Поради полученото при злополуката увреждане ищецът бил неработоспособен за срок от 180 дни. Ищецът търпял и продължавал да търпи болки и затруднения в ежедневието си.

Било затруднено извършването на елементарни хигиенни навици, като разчитал на помощта и грижите на своите близки. Ищецът не бил напълно възстановен - периодично се оплаквал от по – силни болки в травмирания крайник и движенията му не били възобновени в пълен 1 обем. Направил разходи, свързани с болничния престой и заплатените средства за консумативи – поставените му остеосинтезни материали.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Направил е възражение за проявена от ищеца груба небрежнoст поради това, че ищецът не спазил правилата по проведения инструктаж, като бил избързал и се придвижил по една от необезопасените работни площадки. В същия ден ищецът отказал да бъде транспортиран в лечебно заведение. С цел финансово подпомагане на ищеца чрез бригадира М. Л. ответникът предал на ищеца сума в общ размер от 2000 лева, както следва : на 11.12.2020г. – сумата от 1200 лева, на 18.12.2020г. – сумата от 400 лева и на 23.12.2020г.

– сумата от 400 лева. С отказа си веднага след инцидента да бъде транспортиран в лечебно заведение ищецът допринесъл за влошаване на състоянието си, защото случаят му налагал спешна медицинска намеса. Позовава се на обстоятелството, че първият болничен лист е издаден на 14.01.2021г. и при условие че инцидентът е настъпил на 11.12.2020г., се налагал изводът, че е възможно след инцидента да са настъпили други наранявания без причинна връзка с процесното събитие.

Софийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото намира следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 2020/11 – 717/04.11.2020г. ищецът О. Д. О. е бил назначен при ответника „Р.“ ЕООД на длъжността „общ работник строителство“.

От разпореждане № 30617 от 03.08.2021г. на ТП – гр. София на НОИ се установява, че на 11.12.2020г. ищецът е претърпял трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО по време и във връзка с извършваната работа – изпълнение на кофражни работи на строителен обект.

Установява се, че трудовата злополука е настъпила, докато ищецът е изпълнявал служебните си задължения на строителен „обект Р.П.“, р- н „Витоша“, гр. София. Ищецът е помагал за премахване на кофраж на втори етаж на обекта. Бил е стъпил върху изнесена строителна площадка, която поддала и ищецът паднал от височина от около 2 - 3 м. Този механизъм на злополуката не е спорен, той е отразен в разпореждането на ТП на НОИ, с което се признава трудовият й характер. Установява се и от показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели - К. С. и М. С., които се кредитират от съда в посочената част като съответни на останалите доказателства по делото.

Ответникът възразява за проявена от ищеца груба небрежност. Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е неполагане на дължима грижа, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV ГО/.

В случая за да обоснове проявена от ищеца груба небрежност, ответникът се позовава на това, че техническият ръководител на строителния обект – инж. К. Д. С. е инструктирал работниците от строителната бригада, в т.ч. и ищеца, да не стъпват на изнесените работни площадки, докато не бъде проверена тяхната безопасност. За доказване на възражението по чл.201, ал.2 КТ по делото са събрани показания на доведени от ответника свидетели.

В показанията си техническият ръководител К. С. съобщава, че месец преди инцидента е провел инструктаж на бригадата, която се занималвала с кофражна дейност, в т.ч. и на ищеца. При инструктажа свидетелят предупредил служителите от бригадата, в т.ч. и ищеца, да не стъпват върху и да не използват спомагателната площадка, изнесена извън очертанията на сградата, докато не се провери дали е достатъчно добре обезопасена. В деня на инцидента ищецът стъпил върху изнесената работна площадка, докато помагал за 2 премахване на кофраж върху една от колоните, която се намирала в близост до строителната площадка. Площадката се обезопасявала с метални подпори и в случая е била обезопасена по посочения начин. Свидетелят предупредил работниците да проверят дали някой работник не е премахнал някоя метална подпора, с което да се е нарушила безопасността на работната площадка. Работниците имали задължение да слязат на долния етаж и да проверят дали площадката е обезопасена. Към момента на инцидента ищецът и други работници били заети с отвинтване на гайки на колоната и двамата били стъпили на изнесената площадката и последната паднала. Ищецът не бил спазил дадената му от свидетеля инструкция, като стъпил върху спомагателната площадка, без да се увери, че е безопасно. В деня на инцидента на първия етаж на строителния обект се свалял кофража на плочата. Работниците на първия етаж нямали задължение да премахват подпорите на спомагателната площадка.

Посочва, че по обектите навсякъде се слагат парапети, като не си спомня дали на конкретната изнесена площадка е имало парапет.

Свидетелят М. С., който работи като „кофражист“ при ответника, посочва, че е станал свидетел на процесния инцидент. Техническият ръководител – К. С., инструктирал работниците да стъпват само върху бетона, докато се сваля кофражът на долния етаж. Премахвали се подпори и греди. На строителния обект бил поставен парапет, за да не се стъпва извън плочата. Предполага, че ищецът е стъпил след парапета.

Съдът приема за противоречиви така събраните свидетелски показания. Значителни несъответствия се установяват в показанията на свидетелите относно съдържанието на дадените от техническия ръководител К. С. инструкции към работниците на строителния обект. При разпита си техническият ръководител Кр. С. посочва, че дадената от него инструкция не се е отнасяла до абсолютна забрана за стъпване върху спомагателната площадка, а до това да не се стъпва върху нея, без работникът да се убеди, че това е безопасно или преди обезопасяването й. В друг смисъл са показанията на свидетеля М. С., който съобщава, че техническият ръководител Кр. С. е дал указания да не се стъпва върху спомагателна площадка, докато се премахва кофражът на първия етаж. Съдът приема, че при това положение по делото не е изяснено по категоричен начин за какво поведение е бил инструктиран ищецът, така че да се направи безспорен извод за това, че е нарушил конкретно дадена от работодателя инструкция за определено поведение с оглед обезпечаване на собствената си безопасност. Стъпването върху спомагателната площадка от ищеца е било в пряко изпълнение на възложената дейност по премахване на кофраж, вкл. и на колони в близост до спомагателната площадка, когато е настъпил и процесният инцидент. Не може да се вменява задължение на работника/служителя да следи за безопасността на конструкцията. Задължението за осигуряване на безопасност при конструкцията при работа на височини е на работодателя съгласно разпоредбата на чл.64 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, която норма изисква работните платформи, проходните мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да имат достатъчна здравина и да се обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети. Възлагането на конкретните служебни задължения от страна на работодателя (и лицата, чрез които действа) следва да се извършва, след като работодателят се убеди, че е осигурил безопасни условия за изпълнението им в съответствие с общото му задължение на чл.127, ал.1, т.3 КТ. Предвид изложеното е недоказано възражението за проявена от ищеца груба небрежност.

От заключението по съдебно – медицинската експертиза, което се кредитира от съда съгласно чл.202 ГПК, се установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматично увреждане на задния ходилен отдел с мнофрагментно счупване на лявата петна кост. Проведено е оперативно и медикаментозно лечение. След инцидента ищецът е изпитвал силни болки, в началото отокът е нараствал и ищецът продължително 3 време се е придвижвал с помощни средства, без да стъпва на ходилото. Амбулаторното лечение е било свързано с продължително ходене с помощни средства. Приемал е антикоаголант. След операцията засегнатият крайник е бил имобилизиран с гипс. Към датата на извършения от вещото лице преглед на ищеца е установено, че походката му е накуцваща, като изпитва затруднения при опит да ходи само на пети, или само на пръсти.

Вещото лице е посочило, че във функционално отношение е необходима упорита рехабилитация за възстановяване или подобряване на дефицита в проно – супинацията в субталарната става и походката. Предстои изваждане на спонгиозния винт при желание на пострадалия. Вещото лице е констатирало, че костта е наместена добре и фрактурата е зараснала в добра анатомична позиция за средно статистическия срок от 6 месеца, за който период ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност. Във функционално отношение възстановяването не е завършило. Все още ищецът не може да ходи само на пета или само на пръсти поради слабост на мускулите от трите групи на подбедрицата.

Необходимо е прилагане на рехабилитация, физиолечение и балнеопроцедури. Вещото лице е посочило, че предвид типа на травматичното увреждане, проведеното лечение, направените рентгенографии по време на прегледа и резултатите от тях прогнозата за здравословното състояние на ищеца е добра. Възможно усложнение в средносрочен план по статистически данни (около 3,3 % от пострадалите) е дегенеративният артрит на субталарната става.