Решение № 4182 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4182 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510892 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9552 от 06.06.2023 г. на СРС, постановено по гр. д. № 15686/2022 г. на СРС, 167-ми състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу „В.В.“ ЕООД, ЕИК 130890459, със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Здравец“ № 6, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ЕИК 131287802, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 24, ет. 1, ап. 1, Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********* и В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. „********* положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че „В.В.“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, Д.

В. Д. и В. В. Д. дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията на разделна отговорност следните суми: „В.В.“ ЕООД – 663,77 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 5,84 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 74,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,51 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД - 388,63 1 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 7,41 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 40,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; Д. В. Д. - 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; В. В. Д.

– 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати сума в размер на 800 лева, представляваща направени разноски по делото по 400 лева за ответниците „В.В.“ ЕООД" и „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца.

Въззивникът, на първо място, оспорва извода на съда за недоказаност на доставената топлинна енергия до процесния недвижим имот. Продължава да поддържа липсата на сключен между страните договор за топлинна енергия, което резултира в неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на ищеца. Преповтаря заключението на вещото лице по представената СТЕ за да аргументира основателността и законосъобразността на извършеното доставяне, отчитане и начисляване на суми за доставена топлинна енергия.

Оспорва в случая да е извършено прекратяване на топлоподаването за подгряване на топла вода, като дори това да е сторено, клиентите остават задължени за топлинна енергия за сградна инсталация. На второ място, поддържа, че писмените доказателства по делото по безсъмнен начин установяват, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния недвижим имот е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което и за етажните собственици възниква задължение за заплащане на суми за топлинна енергия, 2 която се доставя и начислява съобразно изискванията и предвижданията на приложимата Наредба. Препраща към разпоредбите на последната за да аргументира, че са уредени правила, по които да се определя вида и количеството на доставяната топлинна енергия, както и реда за отчитането при неработещи или липсващи топломери и ИРРО, неосигурен достъп и прочее, които в настоящия случай са спазени от дружеството ищец. Отговорността на ответниците за заплащане на доставяната топлинна енергия не се изключва и поради липсата на сключен договор, като приложима си остава Наредбата. В заключение, счита, че претенцията с правно основание чл.59 ЗЗД е доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба подават ответниците „В.В.“ ЕООД, „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД и В. В. Д., действаща чрез назначения й особен представител.

В отговора на въззивната жалба, подаден от „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ответникът оспорва въззивната жалба, като нередовна, недопустима и неоснователна. Подадената въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 и т.4 ГПК, като бланкетно е изразено недоволство срещу решението, без да се посочват конкретни пороци, от които същото да е засегнато, като отстраняването на тези нередовности след депозиране на настоящия отговор, ще представлява нарушение на принципа за равнопоставеност на страните. Невъзможността на ответника да установи в какво се състои обжалването е резултат и от посочването, че се обжалва решението, с което са отхвърлени частично предявените искове, като не става ясно коя част се обжалва и коя не. Въззиваемият излага съображения и за неоснователност на въззивната жалба, доколкото правилата, на които се позовава въззивника са относими към хипотезата на сключен договор за доставка на топлинна енергия, какъвто в настоящия случай безспорно не е сключван. Допълнителен аргумент посочва, че частта от Наредбата, на която се позовава въззивника е отменена с решение на ВАС от 05.07.2023 год. Поддържа заявеното в първоинстанционното производство, че ищецът не може да претендира законово начислявани суми въз основа на доставка по незаконна сградна инсталация и тръбопроводи. Безсъмнено е доказано по делото, че недвижимият имот е присъединен единствено към мрежата на „Софийска вода“ АД. Твърди да са нарушени и разпоредби на ЗДДС и ЗСч. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба, подаден от „В.В.“ ЕООД се съдържат аналогични съображения.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от В. В. Д., действаща чрез назначения й особен представител адв. Х.Р. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“********* с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Твърди, че първата инстанция при правилно отчитане на фактическата обстановка е достигнал до извода, че не е налице 3 облигационна връзка между страните, а претенцията има извъндоговорен характер и е квалифицирана по чл.59 ЗЗД. Въззиваемият счита, че мотивирано и обосновано, съобразявайки доказателствения материал в неговата съвкупност и приетите по делото СТЕ и ССчЕ, е достигнал до извода за недоказаност на фактическия състав на неоснователното обогатяване, по – конкретно реално доставеното количество топлинна енергия, представляващо твърдяното обогатяване на ответника. Последното е от съществено значение, доколкото ответникът дължи връщане единствено на това, с което се е обогатил.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение, като недоказана и неоснователна. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за особен представител, като ако депозит не е внесен да се предостави срок за отстраняване, като при неизпълнение по отношение на ответницата да се прекрати.

След извършена служебна справка от съда в регистъра НБДН на 06.10.2023 год. съдът установява, че ответника В. В. И. е починала на 19.06.2023 год. С Разпореждане № 21687 от 09.10.2023 год., постановено по в.гр.д. №10892 по описа за 2023 год. на II – Г въззивен състав, СГС производството е оставено без движение, като е предоставен 6 – месечен срок от получаване на съобщението, ищецът да представи по делото удостоверение за наследници на починалата В. В. И. с посочени точни три имена, ЕГН и постоянни и настоящи адреси. Съобщение с приложено Разпореждането е получено от ищеца на 16.10.2023 год., като с молба вх.№97359 от 25.10.2023 год. е поискано издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с исканата информация. Съдебното удостоверение е издадено на 27.10.2023 год., на база на което от Столична община – район „Възраждане“ е постъпило съобщение с № РВЕ23-УФ01-656-[1] от 12.12.2023 год., към което е приложено Удостоверение за наследници с изх.№РВЕ23-УГ51-651 от 07.12.2023 год. на СО, район „Възраждане“. Видно от съдържанието му, наследници на починалата са: И. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Бенковски, ул. „********* – съпруг и Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********* – еднокръвен брат. С молба с вх. №119441/19.12.2023 год. ищецът прави искане наследниците да бъдат конституирани по делото. С Разпореждане №2920 от 05.02.2024 год., съдът е конституирал наследниците.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

4

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, поради което се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. В срока по чл. 131 ГПК ответниците „В.В.“ ЕООД и „Ч. и партньори“ АД, чрез адв. Ч., са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по подробно изложени съображения.