Определение № 357 от 05.06.2024, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Девня, 05.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100888 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Н. А.

Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Районен съд – Варна, в която се прави искане съдът да установи, че Определение №2833/07.03.2023 г. по гр. дело № 12840/2022 г. е постановено без приети доказателства при неосъществено открито съдебно заседание и за осъждането на ответника да му изплати „обезщетение за неустойка“ в размер на 9 083, 32 лева, ведно със законните лихви с падеж 22.09.2022 г. за неизпълнение на задължение за открит съдебен процес по гр. дело №12840/2022 г. по описа на ВРС.

С определение №911/21.12.2023 г. производството по предявения иск е частично прекратено в частта, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва върху сумата от 9 083, 32 лева, считано от 22.09.2022 г. до датата на исковата молба – 14.08.2023 г. и в тази й част исковата молба е върната, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В исковата молба се излагат твърдения за допуснато процесуално нарушение от Варненски районен съд при прекратяване на производството по гр. дело № 12840/2022 г., тъй като прекратителното определение е постановено в закрито съдебно заседание, без протокол и без приети доказателства с участието на страните. Твърди се, че е внесена предварително в бюджета на съда държавна такса в размер на 9 083, 32 лева.

Счита се, че тъй като съдът не изпълнил искането на ищеца за защита в производство в открит съдебен процес, е налице неоснователно получена предварителна облага за съда в размер на внесената сума от 9 083, 32 лева.

Производството по настоящото дело е оставяно два пъти без движение от предходния съдия – докладчик /отвел се от разглеждане на делото по искане на ищеца/, като на ищеца са дадени конкретни указания за 1 отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба, вкл. и да уточни основанието на претенцията си по ЗОДОВ, като посочи какво съществено нарушение на правото на Европейския съюз е било извършено.

Всеки път съдът изрично е предупреждавал ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в определения му срок производството по делото ще бъде прекратено.

С молба вх. № 7221/07.11.2023 г. ищецът направил опит да отстрани констатираните от съда нередовности, отново излагайки хаотични и абстрактни твърдения относно задълженията на съда, вкл. и „да осъществи условията за открит съдебен процес“. В същото време в молбата се сочи, че „На този етап не е тук момента да разглеждаме конвенцията, по която България е страна“.

Второто разпореждане на предходния съдия – докладчик за отстраняване на нередовности в исковата молба изобщо не е изпълнено от ищеца, което е довело до частично прекратяване на производството по делото по отношение на претендираните лихви.

Настоящия съдебен състав също констатира нередовности на исковата молба, а и с оглед възраженията на ответника направени в отговора му по чл. 131 от ГПК, с разпореждане № 892/27.03.2024 г. предостави последна възможност на ищеца за тяхното отстраняване, давайки му конкретни указания в тази насока. С разпореждането, на ищеца отново бе указано, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в определения му срок производството по делото ще бъде прекратено съгласно разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК.

В постъпила на 25.04.2024 г. писмена молба вх. № 2729, ищецът не изпълнява нито едно от указанията на съда, като не уточнява нито естеството на вредите, които претендира от ответника /имуществени или неимуществени такива/; нито обстоятелствата, от които те произтичат – неоснователно обогатяване, непозволено увреждане или вреди по ЗОДОВ /вероятно има се предвид такива, произтичащи от нарушаване правото на ЕС/; нито какво конкретно съществено нарушение на правото на ЕС е било извършено от ответника, от което пряко и непосредствено да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Изложено е само, че „вредите са субективни от неосъществен съдебен процес“ за осъществяването на който е внесена държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, че „тази цена е за разглеждане на ИМ в о.с.з. и произнасяне на съда с решение“, което не е осъществено и тъй като Определение №2833 е постановено в закрито заседание „то не съответства на чл. 6 от Конвенцията по ДЕС.“ Вероятно ищецът има предвид разпоредбата на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС /правото на справедлив и публичен съдебен процес, извършен в разумен срок от независим и безпристрастен съд/.

Като взе предвид релевираните като правопораждащи факти и заявените от ищеца искания в исковата молба и уточняващите молби, този съдебен състав намира, че предявения иск е недопустим, поради което 2 исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Това е така на първо място защото ищецът не уточнява по никакъв начин вида на търсената защита – дали същата е по ЗОДОВ или по ЗЗД – за неоснователно обогатяване /каквито са първоначалните му твърдения, че с претендираната сума ВРС неоснователно се е обогатил/ или пък за непозволено увреждане /каквито твърдения също излага, наричайки претенцията си „неустойка за вреди“/. От тук и съдът е възпрепятстван в квалифицирането на правния спор, респ. определянето на дължимата държавна такса, а ответникът основателно възразява, че с нередовната искова молба се нарушава правото му на защита.

Що се касае до претенцията по ЗОДОВ /в случай, че исковата претенция е такава/, то следва да се отбележи следното:

Надлежното очертаване на предмета на делото задължително изисква от ищеца да посочи не само конкретни норми на правото на ЕС, които счита за нарушени, но и начина на нарушаването им, без да прехвърля това задължение върху съда. Тези задължения на ищеца следват непосредствено от изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК и чл. 2в ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ. В настоящия случай ищецът не сочи конкретни действия и/или бездействия на ответника, които нарушават правото на ЕС. Твърденията в исковата молба са общи, принципни и абстрактни, като дори връзката им с европейското право е под въпрос. В настоящия случай искането за присъждане на обезщетение /вероятно за имуществени вреди, ако е такова/ не са основани на твърдения за нарушение на правото на ЕС от страна на ответника, а на действията на съда при разглеждане и решаване на делото, които според ищеца са порочни. По правило пороците на съдебните актове, постановени в исков граждански процес, се отстраняват по реда на инстанционния контрол и на предвидените в национални закон извънредни способи. Известно е, че искове за вреди, причинени на ищеца в резултат от допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на делата, са недопустими, че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол, като веднъж влезли в сила, тези актове не могат да се проверяват инцидентно / в този смисъл Определение № 60354 от 4.11.2021 г. по ч.гр. д. № 1126/2020 г.

ІV г.о. на ВКС/.

Безспорно е, че правото на иск може да бъде надлежно упражнено чрез предявяването на редовна искова молба, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. От друга страна, неизпълнението на дадените по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК указания във връзка с редовността на исковата молба представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, съответно за прекратяване производството по делото.

Следва да се посочи още, че поредно даване на указания на ищеца за 3 отстраняване нередовности в исковата молба, би нарушило принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес.

Ето защо, съдът намира, че доколкото указанията за отстраняване на нередовностите в исковата молба не са изпълнени в предоставения срок, исковата молба трябва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от Н. А. Д., ЕГН: ********** срещу Районен съд – Варна, заведена в регистъра на РС – Девня с вх. № 5604/05.09.2023 г. по описа на ДРС и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №888/2023 г. по описа на ДРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4