Решение № 99 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110115341 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 237 ГПК.

Делото е образувано по Съдът е сезиран с искова молба предявена от И. С. Б., представляван от адв. Д. Г. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ****** от 12.10.2023 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ поради липса на посочен годишен процент на разходите /ГПР/.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****** от 12.10.2023 г., по силата на който на ищеца са предоставени в заем 600 лв., при годишен лихвен процент в размер на 38, 95 % и ГПР в размер на 49, 65 % Съгласно чл. 20 от договора, ищецът следва да осигури в срок от 3 работни дни от сключването му поръчителството на едно лице с осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор най-малко с 6 месеца трудов стаж, което да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър /ЦКР/ с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор с „Макроадванс“ АД. В чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 5, 31 лв. плюс 0,295 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,295 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно приложения погасителен план неустойката възлиза на 318, 60 лв., разделена на 6 вноски, всяка от по 53, 10 лв., дължима заедно с вноските за главница и лихва. Според ищеца клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на закона и на морала, освен това е и неравноправна. Твърди, че договорът за кредит не отговаря на 1 изискванията валидност, предвидени в ЗПКр, доколкото предвидената в договора неустойка представлява скритото възнаграждение за кредитора, различно от договорната лихва. Моли за уважаване на предявеня иск. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „МАКРОАДВАНС“ АД, подаден чрез юрисконсулт В., в който признава искаа. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото и не дължи разноски.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.

Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., за които са представени доказателства. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че че в тази хипотезата размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Страната пък от своя страна не е задължена да доказва, че материално затруднена, за да се присъди възнаграждение на процесуалния й представител. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия и като съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С438/2022 г., според което посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, съдът счита, че на процесуалния представител се дължи възнаграждение в размер на 400 лв. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, при признание на иска, събирани са само писмени доказателства, налице е обилна и непротиворечива казуална практика на съдилищата. Процесуалният представител е представил доказателства за регистрация по ДДС, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 480 лв. с включен ДДС.

Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***************************************** и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 2

147, ап. 14 договор за потребителски кредит № ****** от 12.10.2023 г. като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***************************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25, 56 евро /50 лева/ – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с личен номер № 1900017355 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 245, 42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/ – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителсто.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3