Решение № 928 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300500268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Стамболийски, ЕИК 115245280, представлявана от кмета П. Г. Н. чрез адв. А. С. от АК Б. против решение № 4278/29.11.2024г. на РС Пловдив, постановено по гр. д. № 12120 по описа за 2022г. на същия съд, II гр. с., с което се осъжда Община Стамболийски, ЕИК 115245280 да заплати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК 000694286, сумата от 16901, 26 лева главница, представляваща суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2002г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1018, 77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.01.2022г. до 23.08.2022г.Осъжда Община Стамболийски, ЕИК 115245280 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК 000694286, сумата от 1953, 05 лева, представляваща направени по делото разноски, от които заплатена ДТ в размер на 726, 05 лева, депозит за авто-техническа експертиза в размер на 150 лева, депозит за свидетели в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1037 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.Прави се оплакване, че доказателствената тежест в процеса била обърната и жалбоподателят като ответник пред първата инстанция е бил поставен в положение да доказва несъществуването на твърдени от ищеца факти и събития.Не били установени фактическите обстоятелства, при които настъпило ПТП.Оспорва се извода на първоинстанционния съд относно липсата на спор за реалното настъпване на пътнотранспорното произшествие.Освен това съдебното решение било и немотивирано.Моли се за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен иска.

1

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на исковете, с които е бил сезиран.

При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК 000694286 суброгационен иск срещу Община Стамболийски, е с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че на ****, при движение в гр. С., при преминаване под изградения над бул. „*** и ул. „***“ пътен надлез (бул. „***), горната част на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, управляван от С. Д.

Д., се е ударила в надлеза, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по автомобила.Твърди се, че водачът е уведомил контролните органи, които са посетили местопроизшествието, изпробвали са същия за алкохол, като пробата е била отрицателна.В издаденото удостоверение № УРИ 333000-2783/06.04.2021г. от РУП Стамболийски била посочена като причина за настъпване на ПТП-то – намалената височина (под 4, 20 м. на светлата част) на пътния надлез – бул. „**“ в гр. С..Към момента на ПТП-то увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 05.02.2021г. със ЗП № ***, със срок на покритие от 08.02.2021г. до 07.02.2022г. На 01.04.2021г. било подадено заявление от собственика на МПС-то за изплащане на застрахователно обезщетение.След завеждане на застрахователната преписка служител на дружеството извършил два поредни огледа на автомобила, при които констатирал щети по надстройката на кабината, десния спойлер зад кабината, задна дясна колона на кабината, предна дясна колона на фургона, предна лява колона на фургона, задна дясна колона на фургона, задна лява колона на фургона, преден десен капак на фургона, заден десен капак на фургона, преден ляв капак на фургона, заден ляв капак на фургона, лява надлъжна алуминиева греда на фургона, дясна надлъжна алуминиева града на фургона, ляв спойлер зад кабината, тавана на кабината, бравата на задния ляв капак на фургона, бравата на предния ляв капак на фургона, бравата на предния десен капак на фургона, бравата на задния десен капак на фургона, челния капак на фургона, средната дясна колона, средната лява колона, задния долен профил, горните ъглови снадки, страничните надлъжни профили, шперплат под на фургона, горните средни държачи колони и брезент.С възлагателно писмо застрахования автомобил постъпил за ремонт в „Пълдин Транс Сервиз“ ООД.Издадена била фактура № ***г., съгласно която общата стойност на вложените части и труд за отстраняване на щетите била в размер на 16901, 26 лева.Изготвен бил и доклад по щета № ***, съотв. било взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в същия размер.Сумата била изплатена на 14.10.2021г. на основание чл. 406 от КЗ по банковата сметка на собственика на увредения автомобил.След изплащане на обезщетението застрахователното дружество встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.Твърди се, че причина за настъпване на щетите е липсата на поставен знак – **, който да указва височината на МПС-то, вкл. с товара, до която е 2 разрешено преминаването под изграденото пътно съоръжение – надлез на бул. „***“, съобразно изискванията на чл. 70, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001г. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДвП лицата, стопанисващи пътищата, са задължени да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация и доколкото изграденият пътен надлез в случая се стопанисвал от Община Стамболийски, била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение. Поканата била получена на 18.01.2022г., ведно с копие от застрахователната преписка.Липсата на доброволно плащане давало основание да се претендира и лихва за периода на забавата.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК искът е оспорен по основание и като завишен по размер. Не е оспорено настъпването на ПТП, а единствено наличието на причинна връзка между вредите и липсата на пътен знак **. Твърденията на ответника са, че преди подлеза на ул. „***“ е имало друг забранителен знак ** – забранено навлизането на товарни автомобили, като неспазването му било причина за настъпилото ПТП.

Първоинстанционният съд след цялостен анализ на събраните в производството доказателства е направил извод за наличието на валидна имуществена застраховка към датата на произшествието за процесния автомобил, съгласно приложената застрахователна полица по делото. Решаващият съд е приел също, че от доказателствената съвкупност се установява описания от ищеца механизъм на произшествието – настъпване на ПТП при движение на т. а. „**“ по ул. „***“ в гр. С., при удар на автомобила в западната част на мостовото съоръжение.В подкрепа на този извод е кредитирано заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, съгласно която при движение на автомобила в удара със завой Н.сно, първоначалният контакт ще е в предната му горна дясна страна: дясна зона на горен спойлер и дясна зона на таванско помещение.Тези деформации по автомобила и данните в заявлението до началника на РПУ Стамболийски определяли така описания механизъм като най-вероятен.В тази насока са кредитирани и показанията на св. М., кореспондиращи с приложеното по делото удостоверение от РУП Стамболийски № УРИ ***-2783 от 06.04.2021г.Решаващият съд е взел предвид също, че ответникът не е оспорил факта, че не е поставен пътен знак *, който да сигнализира за намалена височина, а твърди наличието на друг забранителен знак – *, въвеждащ забрана за навлизането на товарни автомобили. Това възражение обаче не било подкрепено с доказателства относно релевантния момент – датата на настъпване на ПТП-то.Освен това решаващият съд е взел предвид, че този знак е невъзможно визуално да бъде възприет от движещите се по улицата, успоредно и северно разположена от надлеза на бул. „***“ към ул. „**“.Поради това дори да се приеме, че към процесната дата е бил поставен забранителен знак *, според решаващия съд това не променя факта, че ответната Община не е изпълнила задължението си да обозначи съществуващото пътно съоръжение със съответния знак – В16, който да сигнализира намалената височина /под 4, 20 м. на светлата част/ на пътния надлез – бул. „**“ в гр. С. и именно това е причината за настъпване на произшествието с материални щети по процесния товарен автомобил.По тези съображения районният съд е приел, че както механизма на произшествието, така и причинно-следствената връзка с щетите са доказани в хода на производството от събраните доказателства. Приел е за установено също, че ремонтът за отстраняване на щетите по застрахования автомобил е на стойност 16 901, 26 лева, която пазарна стойност е опредЕ. и от вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза.Тази сума била изплатена на 14.10.2021г. и на основание чл. 410, ал.

1, т. 2 3 т. 3 от КЗ застрахователното дружество като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, след изплащане на застрахователното обезщетение, встъпило в правата на увредения срещу причинителя на вредата.Доколкото не бил налице спор, че надлеза на бул. „**“ се намирал в границите на гр. С., независимо от липсата или не на отразявания в КК и съобразно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, отговорността за изправността и поставянето на пътната маркировка се носела от ответната община. Поради това предявеният главен иск е счетен за основателен и уважен, както и акцесорния иск за 3 мораторна лихва за периода от отправянето на регресна покана до датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022г.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни, безпротиворечиви и се споделят изцяло.

В подкрепа на приетото за установено от районния съд е и заключението на съдебнотехническата експертиза, приета във въззивното производство, от която се установява, че процесният участък е транспортна територия и подлежи на регулиране, като в случая при огледа на място вещото лице не е установило наличие на пътна маркировка. Вещото лице е изяснило, че пътен знак ** се поставя, когато светлата височина на препятствието (мост, тунел, подлез, пасарелка, кабели) е по-малко от 4, 20 м., тъй като максимално разрешената височина за превозни средства в България по закон е 4, 00 метра.В случая по посока на движение от запад на изток (от ул. „***“ към ул. „***“), разстоянието от пътната настилка до мостовата конструкция в северната част е 3, 00 м., а в южната е 2, 70 м. По посока на движение от изток на запад (от ул. „***“ към „****“), разстоянието от пътната настилка до мостовата конструкция в северната част е 3, 13 м., а в южната е 2, 90 м. Според вещото лице пътен знак ** е следвало да бъде поставен в най-ниските означения, които реално се срещат при обществени пътища в градска мрежа – 2, 50 м. Процесният участък „западна долна страна на моста“, се намира в рамките на урбанизираната територия в гр. С. и е част от транспортната мрежа на Общината. Представлява улица с пътни ивици като настилка, без маркировка. Сигнализацията е само знак ** – забранено за товарни автомобили, само в посока от запад на изток по бул. „***“.По улица „****“, която е в долната страна на моста, няма никаква сигнализация. Статута на имота по ПУП и как е регулиран в Генералния план за организация на движението, подлежи на изясняване чрез справка от съответната Община, но в случая такъв план не бил изготвен.