Решение № 656 от 03.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………….2019г гр.****

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав в отрито съдебно заседание на двадесет и шести март 2019г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА

ДРИНГОВА при участието на секретаря Димитричка Георгиева като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 114 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение на ВРС-ХХХс-в № 4254/25.10.2018г по гр.д.№ 2516/2018 е ПРИЕТО за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Ц.М. ЕГН **********

***, дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.**** ***, следните суми, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/17г на ВРС-ХХХс-в: 2,68лв - лихва за забава за времето от 16.04.2017г до

24.10.2017г, начислена върху сумата от 1454,09лв-главница за ползвана ВиК услуга за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г, като e

ОТХВЪРЛЕНА претенцията за сумата от 129,91лв-главница за ползвани и незаплатени „ВиК“-услуги за периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г на адрес гр.**** ул.Мир бл.17 ет.2, ап.9; ОСЪДЕН e отв.П.Ц.М. да заплати на ”ВиК”ООД разноски в размер на 495лв-по исковото производство и 89лв-по заповедното производство.

С Определение № 13747/27.11.2018, на осн.чл.248 ГПК, ВРС е намалил присъдените в полза на “ВиК” разноски от 495лв на 10,01лв – за исковото и от 89лв на 0,12лв – за заповедното, както и е осъдено “ВиК”ООД да заплати на ответника сумата от 20,08лв – разноски за заповедното и 293,94лв – за исковото.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 76698/21.11.2018 от ищеца „ВиК“ООД-**** срещу решение то в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията му за сумата от 129,91лв, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К-услуги за периода от 18.01.2017г до 05.10.2017г на адрес ****

Счита решението за постановено при нарушаване съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.

Неправилно е прието от РС, че с постъпилата по сметката на дружеството сума от 670,86лв били погасени само главниците по фактурите за периода м.11.2014-м.12.2017. Всяка от издадените фактури обективира задължение за главница и лихва, както е било установено и в заключението на в.лице по ССчЕ, което посочва размера на всяко едно от месечните задължения за главница и лихва по фактурите за процесния период.

Ето защо неправилно е отхвърлен искът за претендираната главница от 129,91лв и затова моли за отмяната на решението в тази част, вместо което да бъде постановено друго за уважаване изцяло претендираната сума, както и за присъждането на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В о.с.з. се поддържа становището и исканията.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна П.Ц. **** чрез процесуалния си представител адв.П.Т., е депозирала писмен отговор вх.№ 85197/27.12.2018 със становище за неоснователност на жалбата.

Възразява, че по делото няма представени фактури, от които да е видно дали посочените в тях парични суми включват и изтекли лихви. Освен това, счита претенцията за 129,91лв за недопустима поради несъвпадане на претендираното право, заявено по фактура за услуги, с исковата претенция на договорно основание при ОУ за предоставени ВиК услуги.

В евентуалност навежда възражение за неоснователност на жалбата, тъй като искът бил предявен за договорно задължение, без да са посочени услугите по вид, размер и цена, за които се претендира заплащането, а относно лихвите – по главница и начало.

Същият в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал въззивна жалба вх.№ 74468/13.11.2018 срещу решението в частта, с която е прета за установено, че ответникът дължи на търговското дружество сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/2017. на ВРС-ХХХс-в, както следва :

2,68лв лихва за забава за времето от 16.04.2017г до

24.10.2017г, начислена върху сумата от 1454,09лв - главница за ползвана „ВиК“-услуга за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г, както и 495лв–разноски, сторени от ищцовото дружество в исковото производство, и 89лв–разноски, сторени в заповедното производство.

Счита постановеното решение за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по претенция, която не била индивидуализирана. Доста пространното изложение в тази насока може да бъде обобщено в следното:

Предметът на иска по чл.422 ГПК е за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане, за което вече била издадена заповедта за изпълнение. С решението по този иск съдът се произнася за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Затова исковият съд има задължението да извърши преценка за идентичност - дали ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 или чл.417 ГПК.

В настоящия случай не можело да се установи за коя част от задължението, посочено в заповедта за изпълнение, се отнасял предявеният иск. Освен липса на съвпадение в размера на вземанията - главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по ИМ, при предявяването на настоящия иск по чл.422 ГПК, бил въведен различен правопораждащ факт в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК. Идентичност липсвала, тъй като за заявения период нямало претенция доколкото за периода от 7.11.2014г до 6.10.2017г длъжникът бил заявил плащане в срока по чл.412 т.8 ГПК, а пък в ИМ липсвало искане за период от 7.10.2017 до 25.10.2017г. Затова искът по чл.422 ГПК, различаващ се по основание от заявеното по заповедното производство, се явявал недопустим поради липсата на правен интерес. Съответно, ако имало частично несъвпадение, допустимост би била налице само за припокриващата се част.

Поради изложеното счита, че решението на РС подлежи на обезсилване като постановено по предявен недопустим установителен иск по чл.415 ал.1 ГПК, а производството – на прекратяване. Сътоветно, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване изцяло, съгл.т.13 от ТР от 18.06.2014г по тъл.к.д.№

4/2013г на

ВКС, ОСГТК

В изложението е обективирано и становището на длъжника, че по общото правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът следвало да вземе предвид всички факти от значение за спорното право, вкл. и тези, настъпили след подаване на заявлението за ЗИ до приключване на съдебното производство по иска по чл.422 ГПК, в който смисъл са дадените с т.9 от ТР № 4/18.06.2014г по тълк. д. № 4/2013г на ВКС, ОСГТК. Това, обаче, не можело да промени извода за липсата на идентичност и не водело до обратния извод, че искът е предявен за едно и също правоотношение.

Твърди се още, че в заявлението не било отразено, че се касаело за доставена вода, начислена служебно или по СТИ за минал период, каквито твърдения били наведени с уточняването на ИМ; липсвало изявление за законово регламентираните видове услуги - доставяне, отвеждане, пречистване на вода. По този начин бил подменен предметът на делото, т.е. ищецът е претендирал установяване съществуването на вземания - главница и лихви на основание, различно от отразеното в заявлението и в издадената въз основа на него ЗИ.

В евентуалност, изразява становище за отхвърлянето на иска като недоказан по размер, доколкото вещото лице по ССЕ при изготвянето на експертизата си е ползвало данни, публикувани в интернет, в сайта на ищеца, в които е видял данните за суми по фактури и не било ползвало представените в с.з., както и поради липса на експертиза за конкретни по вид услуга единична цена и количество.

Освен горното, в жалбата се съдържат оплаквания че съдът отказал да се произнесе по възражението за погасени по давност вземания по фактури за периода, заявен в запов.производство.

Освен това, диспозитивът на решението бил хипотетичен и неясен - „за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г“; липсвала конкретизация кои са услугите, колко са, измерими ли били и как са били измерени в какви мерни единици или са неизмерими, имат ли цена и ако да каква е тя.

Въведено е и възражение по отношение на разноските.

В заповедното производство е възразено за недължимост на претендираните размер на 89лв разноски, от които за държ.такса-39лв и за юриск.възнаграждение 50лв и при липса на предявен иск за разликата над предявената претенция от 129,91лв и лихва от 2,68лв, като относими са и сумите за които е възразено погасяване по давност и тези за които ответникът твърди, че е платил, спрямо заявеното вземане за 1454,09лв и лихва 495,68лв Доколкото стои извън предмета на иска, съдът не се бил произнесъл по чл.235 ГПК за непредявено искане за вземане в размер на 670,86лв, липсва установяване дължимост за предявения иск за главница от 129,91лв, следва да е присъдено само за уважения иск за лихва от 2,68лв.

Предвид изложеното моли за отмяната на решението като недопустимо и за прекратяване на производството поради неиндивидуализирани по вид и основание услуги и непосочена единична цена. А в евентуалност - за отхвърлянето на исковете като недоказани, доколкото вещото лице е ползвал данни, публикувани в Интернет - сайт на ищеца, в които е видял данните за суми по фактури и не е ползвал представените в с.з протоколи и карнети - такива не са посочени в експертизата.

Претендира се присъждане на направените разноски.

Подадена е и частна жалба от П.Ц. **** вх.№

82066/11.12.2018 срещу Определението на ВРС-ХХХс-в № 13747/ 27.11.2018 по същото гр.д.№ 2516/2018, постановено на осн.чл.248 ГПК, в частта, с която му е отказано да се произнесе по направените от него разноски в заповедното производство за сумата от 300лв и е прието, че от нея са присъдени 64,67лв.

Счита, че по отношение на тези разноски се дължи произнасяне от съда, разгледал исковото производство.

Ето защо моли за уважаването на жалбата и присъждането на посочените разноски в размер на 300лв за заплатено адв.хонорар в заповедното производство

Срещу подадените от ответника по иска въззивна жалба и частна жалба не са депозирани отговори от страна на „ВиК“ООД-****.

Подадените две възивни жалби от насрещните страни по спора поставят във висящност изцяло решение на ВРС.

Въззвният съд, за да се произнесе, взе предвид:

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация ****“ ООД твърди, че в качеството си на „ВиК“-оператор е предоставил „ВиК“- услуги на отв.П.М. за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги е получавал и е ползвал на този адрес, като ползваните „ВиК“-услуги се отчитат по партида с аб.№ 1528551, чийто титуляр е ответникът.

Твърди се от ищеца, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС срещу ответника, въз основа на което е било образувано гр.д.№ 16692/2017г и по него съдът издал заповед № 9157 за изпълнение на парично задължение с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора-ищец сумата от 1454,09лв, представляваща стойността на ползвани и незаплатени „ВиК“- услуги за периода от 19.07.2010г до 6.10.2017г, сумата от 495,68лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.08.2010г до 24.10.2017г, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2017г до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юриск.възнаграждение.

След подаденото възражение, ищецът депозирал настоящата искова молба, в която излага, че на 1.12.2017г ответникът е заплатил доброволно по банков път част от дължимата сума в размер на 670,86лв. Претендираните суми за главница и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1528551 до 24.10.2017г.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че отв. П.Ц.М. в качеството си на потребител на „ВиК“-услуги, отчитани по партида с аб.№ 1528551, дължи сумата в разер общо на 129,91лв - главница за ползвани и незаплатени „ВиК“-услуги за периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г. на адрес гр.**** ул.Мир бл.17 ет.2 ап.9, сума в общ размер на 2,68лв - лихва за забава върху главницата за периода 16.04.2017-24.10.2017г, считано от датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2017г до окончателното погасяване на задължението и начислена върху сумата от 1454,09лв-главница за ползвана ВиК услуга за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г