Определение № 1761 от 08.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1761 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500553 по описа за 2026 година П

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу Определение № 111/09.03.2026 г. по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС - Костинброд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно коментирал неотносим въпрос, а именно този за функционалния имунитет на съдията.

Предявеният иск не бил насочен срещу конкретен съдия, а срещу съда, към който е разпределен да работи съдията. Акцентира се, че именно съдилищата отговарят за вреди, причинени от съдебни актове, който нарушават общностното право. По същество се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Софийски районен съд, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се иска оставянето й без уважение. Отговорността на юридическото лице можела да бъде ангажирана само при възможност за възникване на лична отговорност на физическо лице делинквент по чл. 45 ЗЗД. В този смисъл първоинстанционният съд правилно обсъдил въпроса за функционалния имунитет на съдията. Отговорността на правораздавателните органи била разписана в ЗОДОВ, но в случая било недопустимо да се ангажира в заведеното първоинстанционно производство, т. к. ответникът Софийски районен съд не бил окончателна, а само първа инстанция по делото, в което се твърди да е нарушено правото на ЕС. Твърдяното неспазване на общностното право 1 следвало да се провери по реда на инстанционния контрол.

От фактическа страна

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу Районен съд – София. Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска – за сумата от 49,50 лв., представляваща неприсъдена сума за главница по гр. д. № 48036//2024 г. по описа на СРС, както и за сумата от 20,00 лв., представляваща разноски по същото дело. Твърди се, че съдията по гр. д. № 48036//2024 г. по описа на СРС, сезиран с иск за прогласяване на недействителност на договор за кредит, уважил същия, но при изчисляване на чистата стойност по кредита, приспаднал извършени погашения, което било в разрез с Решение С171/2021 г. на СЕС. Съдът, като работодател на конкретния съдия, следвало да носи деликтна отговорност по реда на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на неправилно неприсъдената част от претендираната главница и неправилно неприсъдената част от претендираните съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който се навеждат възражения за недопустимост на исковете. Обезщетение за имуществени вреди можело да се търси от държавата, когато съд, действащ като последна инстанция е постановил решение в нарушение на общностното право. Софийски районен съд не правораздавал като последна инстанция. С тези съображения е поискано прекратяване на производството.

С Определение № 111/09.03.2026 г. по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС Костинброд делото е прекратено, поради недопустимост на исковете.

От правна страна

Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, неблагоприятно засегната от обжалваем акт, поради което е процесуално допустима. Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Доколкото настоящото производство е по реда на Глава XXI от ГПК, съдът действа като пълен въззив, съгл. ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ВКС, ОСГТК, респ. има правомощия да се произнесе и по въпроси, които не са релевирани като възражения в частната жалба.

Ищецът и частен жалбоподател е развил съображения за ангажиране на деликтната отговорност на СРС по реда на Закона за задълженията и договорите, като подробно е изложил доводи на наличие на материално-правните предпоставки за уважаване на исковете. Посочената правна квалификация по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД не обвързва съда, а и е неправилна. Следва да се отбележи, че съдът не е работодател на съдията, доколкото кадровите и дисциплинарни функции, характерни поначало за 2 работодател, се изпълняват от колективен орган, съгл. Закона за съдебната власт и това е Висшият съдебен съвет. Съдът не е и възложител по смисъла на ЗЗД, поради което не би могъл да отговаря за вреди по реда на чл. 49 ЗЗД.

Исковата молба е съсредоточена върху твърдението за нарушаване на общностното право от съдебен акт. По същество искането е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Редът за реализиране на отговорността в такава хипотеза е специален и този ред в предвиден в разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ.

В трайната практика на националните съдилища и на СЕС е прието, че отговорността на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право /Решение №18 от 07.01.2022г. на САС по в.гр.д.№2126/2021г., Решение №1303/07.12.2021г. на САС по в.гр.д. №2226/2021г., Решение на Съда /първи състав/ от 28 юли 2016г. по дело С- 168/15, Решение на Съда /втори състав/ от 9 септември 2015г. по дело С- 160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 – Gerhard Kobler, Republik Osterreich /Case С-224/01/ и др./. Следователно недопустими са исковете срещу тези органи на съдебната власт, които не правораздават като последна инстанция, тъй като те не отговарят по чл.2в ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

Дори в Определение № 4406/20.12.2022 г. по г. д. № 4239/2022 г. по описа на ВКС, III г.о., на което се позовава частния жалбоподателя, се приема именно, че искове срещу съд за обезщетение на вреди, причинени от допуснати нарушения на правото на ЕС са недопустими, когато са предявени срещу съд, който не е последна инстанция по спора.

В заключение предявените искове срещу Софийски районен съд за обезщетение на имуществени вреди, вследствие на твърдяно нарушаване на общностното право са недопустими, тъй като СРС не е окончателна инстанция и неговите съдебни решения подлежат на инстанционен контрол. Затова макар и с различни мотиви, въззивният съдебен състав споделя решаващия извод на първата инстанция за недопустимост на производството.

Предвид гореизложеното, въззивната частна жалба е неоснователна и обжалваното прекратително определение следва да се потвърди.

По разноските

Предвид изхода на спора в настоящото въззивно частно производство, право на разноски има Софийски районен съд. Същият претендира юрисконсултсно 3 възнагараждение, което на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да е в минималния размер от 102,26 евро (равностойни на 200 лв.).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 111/09.03.2026 г. по гр. д. № 976/2025 г. по описа на РС – Костинброд.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, да заплати на Софийски районен съд, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването.

Преписи от определението да се връчат на страните!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4