Решение № 666 от 20.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Враца, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420101497 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявен на 08.05.2025 г. от ”Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане”АД,ЕИК 121265177,със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Света София”№7 ет.5, представлявано от изп. директори А. Л.и Р.Д.,чрез адв.Г. Б. Х.,против И. Р. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б.”№. иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК,чл.500 ал.1 т.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 13.04.2020 г. около 17.20 ч. в гр.В. на ул.”Б.” пред №. ответникът,като водач на лек автомобил марка БМВ модел ....... рег.

№.............,бил предприел маневра ”ляв завой” за излизане на път от крайпътна територия/двор/,като не бил осигурил достатъчно разстояние,вследствие на което бил ударил неправилно паркираното МПС марка Опел модел Астра рег.

№............, след което бил напуснал местопроизшествието.В резултат на настъпилото ПТП били нанесени материални щети на л.а. Опел.

За инцидента бил съставен протокол за ПТП №......../ 13.04.2020 г. по описа на СПП към ОДМВР гр.Враца,видно от който вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата участници.Спрямо ответника било взето административно отношение с АУАН серия ГА №...../13.04.2020 г. по описа на 1

СПП към ОДМВР гр.Враца.

Към датата на инцидента,л.а. БМВ имал валидна застраховка Гражданска отговорност в ищеца/полица №BG/23/ 11**********,валидна от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г./.

Във връзка с нанесените имуществени вреди,на 14.04.2020 г. собственикът на л.а.Опел бил подал уведомление за щета в представителство на ищеца,с което претендирал застрахователно обезщетение.По повод уведомлението,в ищеца била образувана щета №0410-300-001002020.На 14.04.2020 г. експерти на застрахователя били извършили оглед на увредения автомобил и били съставили опис-техническа експертиза по щетата,в който били описани увредените детайли,а именно задна броня.С оглед нанесените щети, ищецът бил определил за изплащане обезщетение в размер на 95.20 лв.,но предвид съпричиняването/поради неправилното паркиране/, обезщетението било намалено наполовина – 47.60 лв..С платежно нареждане с бордеро №10442/27.05.2020 г.,сумата била преведена по сметка на собственика.

Съгласно чл.500 ал.1 т.3 от КЗ,застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение,ведно с платените лихви и разноски,когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

С оглед уреждане на задълженията,ищецът бил изпратил на ответника покана с изх. №А315-4129/22.10.2020 г.,която била върната като непотърсена.

Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 47.60 лв..По образуваното ч.гр. дело №391/2025 г. на ВРС ответникът бил възразил против издадената заповед за изпълнение и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземането.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи/сумите по заповедта/

:

47.60 лв. главница,представляваща изплатеното застрахователно обезщетение;законната лихва върху главницата,считано от 03.02.2025 г. до изплащането на главницата.Претендират се и разноските в производствата.

2

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е дал отговор,чрез адв.Р. С. от АК Монтана гр.В. ул.”С. В.”№..Оспорва иска като неоснователен.

Случаите,когато било задължително посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата,били регламентирани в разпоредбата на чл.125 т.т.1-8 от ЗДП.В случая не било ясно коя от посочените хипотези счита ищецът,че била налице.При положение,че посещаването на процесното ПТП от органите за контрол не било задължително,то напускането на ответника не било основание в полза на ищеца да възникне правото да претендира от него изплатеното застрахователно обезщетение.

С влязло в сила съдебно решение било отменено наказателното постановление за наложена санкция на ответника и съответно била отпаднала и материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение.По делото било установено,че между участниците не е имало разногласия относно обстоятелствата за настъпване на инцидента.Ответникът бил подписал протокола без възражения.Присъствието на контролните органи не било задължително.

Ответникът се позовава и на недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца,доколкото съдебните разноски многократно надхвърляли размера на регресната претенция.Още повече,че на ответника не била изпращана регресна покана.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2025 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 47.60 лв. главница,представляваща регресна претенция по щета №.........-300-0010- 2020 на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, на основание чл.500 ал.1 т. 3 от КЗ/изплатено застрахователно обезщетение/;законната лихва върху главницата,считано от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

3

Исканата заповед/№253/ е била издадена на 04.02.2025 г..

Ответникът е получил съобщение на 04.04.2025 г.,чрез работодател.На 09.04.2025 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК,чрез адв.Р. С..Претенцията била неоснователна,липсвала предпоставката за реализиране на регресна отговорност напускане мястото на ПТП.Застрахователят бил повярвал на голословните твърдения на застрахования.Освен това, претенцията била заявена недобросъвестно,съдебните разноски надхвърляли многократно размера на претенцията. Ищецът не бил канил ответника и недобросъвестно го бил лишил от възможността да заплати малката сума без допълнителни разноски.

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №391/2025 г. по описа на ВРС.

Видно от представения по делото протокол за ПТП №........./13.04.2020 г. по описа на ОДМВР-Враца СПП,на 13.04.2020 г. в 17.20 ч. в гр.В. ул.”Б.” пред №. ответникът,при управление на лек автомобил марка БМВ модел........ рег.

№........ и предприета маневра ”завой наляво” за излизане на път от крайпътна територия/двор/, като не е осигурил достатъчно разстояние е реализирал ПТП с неправилно паркирано МПС марка Опел модел Астра рег. №..............След което е напуснал местопроизшествието.

Видно от представената застрахователна полица,к ъм датата на инцидента л.а. БМВ е имал валидна застраховка Гражданска отговорност в ищеца/полица №BG/23/ 11/**********/.

Видно от представената застрахователна преписка,на 14.04.2020 г. собственикът на л.а.Опел е подал уведомление за щета до ищеца,претендирайки изплащане на застрахователно обезщетение.В ищеца е била образувана щета №................-300-0010-2020.На 14.04.2020 г. негови експерти са извършили оглед на увредения автомобил и са съставили опистехническа експертиза по щетата,в който са описани увредените детайли,а именно задна броня.Ищецът е определил за изплащане обезщетение в размер на 95.20 лв., но предвид съпричиняването/поради неправилното паркиране/,обезщетението е било намалено наполовина – 47.60 лв..С платежно нареждане с бордеро №10442/ 27.05.2020 г.,сумата е била преведена по сметка на собственика.

Видно от представената покана и обратна разписка,на 22.10.2020 г. и 4 чрез Български пощи до ответника и на постоянния му адрес е била изпратена покана за възстановяване на сумата,която не е била връчена на ответника.

Видно от приложеното нах. дело №519/2020 г. на ВРС,за ПТП на ответника са били наложени административни наказания за нарушения на чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП – че е предприел маневра,като е създал опасност да участниците в движението,както и че не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР.С решение №260009/13.08.2020 г.,съдът е отменил наказателното постановление,като е посочил,че ответникът не е извършил нарушенията/в паркирания автомобил не е имало водач;ПТП не е било с пострадали лица,за да има задължение да не напуска мястото на ПТП на това основание – посочил е обаче,че е следвало да остане на мястото на ПТП,но на друго основание – причиняване на имуществени вреди,макар и минимални/.

По дело е разпитан свидетел - собственика на паркирания автомобил,която е заявила,че излизала от портата си,когато ответникът,при опит да излезе от двора си и да завие наляво,ударил автомобила й.Слязъл,погледнал само неговите си щети и продължил.Видял я много добре,но си тръгнал,затова тя извикала полиция.Докато полицаите били на място,ответникът се върнал.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес.Разгледан по същество,искът е и изцяло основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът е докладвал делото,което е посочил,че по делото ищецът е следвало да докаже,че ответникът е причинил вреди при ПТП,които вреди ищецът правомерно/с основание и адекватно/ е репарирал и че ответникът дължи връщането на платеното,тъй като е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищатаоснование за регрес.

Ищецът вкл. следва да докаже,че посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително.

Доколкото по делото е представен констативен протокол за ПТП,Съдът 5 е отбелязал,че по правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,в тежест на оспорващата констатациите страна е да ги обори.

При твърденията в исковата молба и в отговора на исковата молба,като безспорни между страните факти Съдът е отделил наличието на договор за ЗГО,на ПТП/вкл. напускане на ПТП от страна на ответника преди идването на органите за контрол на движение по пътищата/ и на изплащане на адекватно застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.500 ал.1 т.3 от КЗ,застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение,заедно с платените лихви и разноски,когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,освен в случаите,когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина;в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

В чл.123 от ЗДП са посочени задълженията на водача на пътно превозно средство,когато е участник в ПТП.Съгласно ал.1 т.3 б.в,водачът е задължен да остане на мястото на ПТП,когато не са пострадали хора,но са причинени имуществени вреди,ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,свързани с него. Тогава участниците са длъжни, без да напускат произшествието,да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията,на която е настъпило произшествието,и д а изпълнят дадените им указания,като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

В чл.125 от ЗДП пък са посочени случаите,в които органите за контрол на движението по пътищата са задължени да посетят местопроизшествието,вкл. когато между участниците в ПТП има разногласие относно обстоятелствата,свързани с него.

В §6 т.27 от ДР на ЗДП се открива дефиницията за участник в ПТП – пострадал от ПТП или допринесъл за настъпването му.

Нормите са ясни и не предполагат различни тълкувания. Фактите по делото също са ясни.Ответникът е причинил щети при ПТП и е напуснал 6 мястото на ПТП без постигане на съгласие със собственика на повредения автомобил/за причини,механизъм и последици/,каквото е било възможно и каквото не е било постигнато поради напускането. Непостигането на съгласие е равнозначно на разногласие, което е основание органите на МВР да посетят мястото на ПТП.Собственикът на паркирания автомобил може да няма качеството на участник в движението,както е отбелязал наказателният съд,но има качеството на участник в ПТП.

Разпечатката съдържа 48 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1b61713-df97-46dc-9662-233deb70a6af