Решение № 1300 от 06.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Варна, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.а Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от С.а Илиева Административно наказателно дело № 20233110201773 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ПРИМА СТРОЙ Д.И“ ЕООД, ЕИК 203 832 470, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Арх. Дабко Дабков“ № 17,ет.4,ап.10 , против НП № 03-2100232/01.12.2021 год. на директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна.

С жалбата се иска на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗАНН да бъде отменено процесното НП, като се твърди, че е налице допуснато неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.Твърди се също така, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в НП не са описани обстоятелствата при, които е извършено нарушението. Оспорва се констатацията, че дружеството има качеството на работодател по отношение на лицето С. Ж. С.. Оспорва се и това, че дружеството е допуснало до работа посоченото лице.

Твърди се, че АНО е допуснал нарушение, тъй като не е обсъдил подаденото възражение срещу съставения АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Сочи се също така, че в хода на административнонаказателното производство не е била съобразена спецификата на проверявания обект, а именно, че същия е строителен обект, на който участниците са определени от специалната Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр. 37/2004 г.). Твърди се, че лицето С. Ж. С. не е наето от „Прима Строй Д.и“ ЕООД, а от подизпълнителя „Фруд комерс“ ЕООД, ЕИК 206525380. Между „Прима Строй Д.и“ ЕООД и „Фруд комерс“ ЕООД, ЕИК 206525380 договор за извършване на строително-монтажни работи (армировъчни работи), който е представен като доказателство към възраждението.

1

В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не се представлява.

Въззеваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 01.11.2021 год. и на 12.11.2021 год., служителите на Д ИТ Варна, свидетелите Б. Д. и М.

Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на дружеството, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“ № 9. На обекта установили лица, които полагали труд, в това число и С. Ж. С. на длъжност "монтажист". След проверка на представените от дружеството документи и анализ на декларациите по чл.402 от КТ приели, че С. Ж. С. с ЕГН ********** е бил допуснат до работа на длъжност „монтажист“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение, явяващо се нарушение на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ, за което и св.Д. съставил на дружеството АУАН № 03-2100232/24.11.2021 год..

Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което възражения не отразило да има такива. в графата бележки и

В срока по чл.44 от ЗАНН били направени възражения, че дружеството било сключило договор за извършване на СМР с „Фруд комерс“ ЕООД, чиито работник се явявало лицето С. Ж. С..

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

По искане на страните съдът е заличил св. С. Ж..

Съдът кредитира показанията на св.Д. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е 2 допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно заповед № 205/27.01.2014 год..

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл.

62, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели.

Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.

Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който законът преписва писмена форма за действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време.

В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение между дружеството "ПРИМА СТРОЙ Д.И“ ЕООД и С. Ж. С. към 01.11.2021 г.

В случая изводът на наказващия орган е базиран единствено върху декларацията по чл.402 3 от КТ, попълнена от С.. Сама по себе си обаче тя не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение.

Посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. "Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Т.е. самото попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение, защото се попълват следните графи: "работя в предприятие", "на длъжност", "считано от". Има изрични точки за работно време, трудово възнаграждение, почивни дни, почивки в работния ден. Т.е. дори и при воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите ....... , би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, междуседмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение" / Решение № 6202/19.10.2015 г. АС София град; Решение № 4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г., VI о.).

От друга страна съдържанието на декларацията противоречи на съдържанието на приложените по преписката договор за изпълнение на СМР от 17.09.2021 год. и книга за начален инструктаж на подизпълнител на „ПРИМА СТРОЙ Д.И“ ЕООД, от които се вижда, че работодател на С. е дружеството „ ФРУТ КОМЕРС“ЕООД, което по договора е следвало да изготви арматурни заготовки, арматурни елементи и полагане на арматура на строителен обект –жилищна сграда в гр.Варна, ул.Тодор Влайков № 9 изграждан от наказаното дружество.

При така събраните противоречиви доказателства за наказващия орган е възникнало задължение да проведе разследване на спорните обстоятелства като събере допълнителни доказателства.

Вместо да проведе разследване на оспорените обстоятелства и да попълни преписката с доказателства относно наличието на трудово правоотношение, наказващия орган е издал процесното наказателното постановление, като по този начин е допуснал нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Нарушението на чл.52 ал.4 от ЗАНН е от категорията на съществените и е довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество.

Липсата на проведено разследване по спорните обстоятелства е довела до издаване на необосновано наказателно постановление и в този смисъл същото следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода от делото, съдът следва да отхвърли искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ НП № 03-2100232/01.12.2021 год. на директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „ПРИМА СТРОЙ Д.И“ ЕООД, ЕИК 203 832 470, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Арх. Дабко Дабков“ № 17,ет.4,ап.10 , представлявано от Г. П. Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на осн. чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ е била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5