Решение № 262 от 03.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000696 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 145 от 09.06.2022 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 1212/2020 г., с което съдът е постановил следното:

„ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. Т. А., ЕГН **********, сумата в размер на 75 000 лв., представляваща частичен иск от 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. Т. А. неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща му Т. А. А. вследствие настъпило ПТП на 29.01.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата считано от 05.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от

75 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. К., гр.

С. З., бул. "П. Е." № ***, офис № *, адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 898 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК 1

*********, направените разноски в размер на 600 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 3 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 230 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника водача на товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с ДКН ** **** **, с прикачено към него полуремарке с ДКН ** **** **, собственост на „К.“ ЕООД – М. В. К., ЕГН **********.“ В частта му, с която предявеният иск е отхвърлен до размер на 75 000 лева, ведно с претендираната законна лихва, това решение се обжалва от ищеца А. Т. А., с подробни съображения за неговата неправилност.

Според „ЗК Л. И.“ АД, жалбата на А. Т. А. е неоснователна.

В частта му, с която предявеният иск е бил уважен, ведно с претендираната законна лихва, Решението се обжалва от „ЗК Л. И.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Третото лице помагач е на мнение, че жалбата на „ЗК Л. И.“ АД е основателна.

Според А. Т. А., жалбата на „ЗК Л. И.“ АД е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Спорните въпроси в настоящия процес са:

- първо, дали и доколко с поведението си на пътя пострадалият баща на ищеца е съпричинил настъпилите при катастрофата негови увреждания, от които е последвала смъртта му и второ, относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от А. А. неимуществени вреди, в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

1.

Възраженията на ответника и на третото лице помагач по първия въпрос са, че единствената причина за произшествието и настъпилия 2 вредоносен резултат е било поведението на пострадалия.

Според ищеца, пострадалият му баща не е имал никаква вина и не е допринесъл за настъпване на това произшествие. Обратно, единствената причина за настъпилата му смърт е било поведението на третото лице помагач – водача влекача на тежкотоварната композиция, който ударил управляващия велосипеда си пострадал.

1.1. По делото е приета подробната автотехническа експертиза на вещото лице инж. Т. П., от чието заключение (л. 234 и сл.) става ясно следното:

В тъмната част на денонощието, на прав и хоризонтален участък от пътя, в дясното платно за движение в посока на юг и със скорост около 12 км/ч се е движел пострадалият велосипедист, със светлоотразителна жилетка.

Велосипедът му бил оборудван със светлоотразителни елементи и червен светлоотразител отзад, а отпред – с работещ фар. Зад него, в същата посока на юг, на къси светлини и със скорост 88.2 км/ч се е движела товарна композиция – влекач с полуремарке. Влекачът е застигнал движещият се пред него велосипедист и сблъсъкът между тях настъпил на около 1.40 – 1.50 м. източно от западната граница на платното за движение. Ударът е бил заден ексцентричен и е между предните десни състави на влекача и задната капла на велосипеда. Вещото лице е категорично, към момента на удара надлъжните оси на двете ППС са били успоредни на оста на пътя, насочени с предните си състави на юг и няма никакви обективни данни, от които би могло да се направи извод, че велосипедистът е бил ударен странично в лявата му част, защото например, е криволичил по пътното платно, вж. и подробните разяснение на вещото лице, дадени в съд. з. от 13.05.2022 г. (л.

251 и сл.).

При скоростта на движение от 88.20 км/ч, разстоянието, в което композицията е можела да спре при задействане на спирачките (опасната зона за спиране) е било 123 м. Ударът е настъпил в предната дясна част на влекача, като разстоянието на осветеност от десния му фар пред тази част е било около 70 м. Което пряко означава, че при избраната скорост на движение от 88.2 км/ч, и осветеността пред него, водачът на товарния автомобил не е имал възможност навреме да възприеме движещия се попътно пред него велосипедист, за да е технически възможно да предотврати удара, дори ако 3 веднага задейства спирачките след като би го забелязал, на 70 м. пред автомобила.

Изводът е, че не друго, а точно избраната скорост на движение на тежкотоварната композиция в тъмната част на денонощието на къси светлини, е лишила нейния водач от техническата възможност да предотврати настъпилия удар върху движещия се пред него велосипедист, дори и да беше го възприел (видял) при първоначалното му осветяване, дори и ако само бе възприел наличния заден червен светлоотразител на велосипеда. Никаква реакция на водача на автомобила, обаче е нямало, спирачен път преди удара няма, а самият той в показанията си пред разследващия полицай в досъдебното производство (л. 188) е заявил, че видял насрещно движещия се товарен камион и „в следващия момент усетих удар в предната част на моя автомобил“. По-горе се каза, че ударът е бил на около 1.40 – 1.50 м. източно от западната граница на платното за движение, изцяло в западната пътна лента – тази в която са се движели и двете ППС, при ширина на платното за движение в участъка, на който е настъпил сблъсъка 7.10 м.

Първоначалният удар върху товарния автомобил е бил в предната му броня, на около 1 метър вляво от десните му габарити, а фактът, че ударът върху велосипеда е точно отзад, в задната му капла, отново означава, че велосипедистът не се е появил на пътното платно ненадейно от неосветената част на банкета, странично отдясно на ударилия го влекач на композицията.

Затова изводът на окръжния съд – относно доказаната в процеса вина на водача на тежкотоварната композиция за настъпване на тежкото произшествие, е правилен.

1.2.

Относно допринасянето на пострадалия за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

Заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Е. Б. (л. 230 и сл.) е категорично: към момента на транспортното произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на бащата на ищеца – велосипедиста Т. А. А., пострадалият А. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, имал е концентрация на алкохол в кръвта 2,55 промила.

Според вещото лице, тази степен на алкохолно опиване се характеризира с прояви на „тежко потискане на централната нервна система;

4 лицето е в сопорозно състояние или в кома; налице е пълно обезчувствяване към болкови дразнители с тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, понижение на телесната температура, изпускане на урина и фекалии.

Възможен е смъртен изход“. В случая, при констатираната степен на алкохолно опиване, „мисловната дейност и реакциите на пострадалия, в качеството му на водач на пътно превозно средство, движещо се по републиканската пътна мрежа сред другите участници в движението, са били силно подтиснати“.

В настоящия случай, при изследване допринасянето на пострадалия за настъпване на вредите, става въпрос не за негови конкретни волеви действия, чрез които той е „съпричинил“ самото пътно транспортно произшествие, а става въпрос за приноса му за настъпване на вредата спрямо него самия.

Приносът на увредения, като обективен елемент при настъпването на вредата, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да обуславя настъпването на вредоносния резултат.

В настоящия случай няма събрани в процеса доказателства, пострадалият велосипедист – с конкретни свои действия – пряко да е допринесъл за настъпване на катастрофата. Но със самото си присъствие на републиканския път, управлявайки велосипед в тъмната част на денонощието и то в тежка степен на алкохолно опиване, с концентрация на алкохол в кръвта 2,55 промила, той сам е спомогнал за собственото си увреждане. Поведението му е било крайно рисково, опасностите са били неоправдано игнорирани. Поетият от пострадалия риск, не само за самия него, а и за останалите водачи на пътни превозни средства по републиканския път, се е превърнал в реализиран риск, вж. в този смисъл аналогичната хипотеза, разгледана в т. 7 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. ОСТК.

Затова Апелативният съд преценява, че изводът на Окръжния съд – за необходимостта от прилагане на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението до размер на 50%, е правилен. Колкото несъобразеното с конкретните пътни условия поведение на водача на тежкотоварния влекач е било причина за настъпване на вредоносния резултат, толкова и абсурдно поетият от пострадалия риск – посред нощ и 5 мъртво пиян да управлява велосипед по очевидно натоварен републикански път, едновременно и също е било причина за настъпване на същия вредоносен резултат. Колкото катастрофата нямаше да стане, ако водачът на камиона беше по-внимателен на пътя, толкова същата катастрофа нямаше да стане, ако велосипедистът не бе тръгнал пиян да кара велосипеда си по този път.

В случая не може да се подмине и елементарното, обосновано от нормалния житейски опит предположение, че велосипедист, който не е в тежка степен на алкохолно опиване, все пак би чул, някак усетил и разбрал, че зад него идва шумна тежкотоварна композиция от влекач и полуремарке и би поне опитал да се изнесе, да се дръпне в установено наличния на това място банкет. Никакво реакция обаче, от негова страна не е имало. Напротив, той продължил да се движи на немалкото разстояние от около 1.40 – 1.50 м. от намиращата се в дясно от него граница на пътното платно, точно пред застигащия го влекач.

2.

Относно размера на иска за присъждане на обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В съдебното заседание от 01.10.2021 г. (л. 101 и сл.) е разпитана свидетелката М. И. Р., която е установила наистина изключителната връзка между ищеца А. А. и нелепо загиналия му баща, която се градила от години, особено след развода на баща му и майка му, когато тя ги оставила и заминала за чужбина. Живеели един до друг, всекидневно били заедно, заедно ходили на работа, у тях често имало гости, а сега вече никой не идвал, А. не излизал, дори не сядал на пейката и вече втора година бил „в това затворено състояние“. Вече не бил същият, „не е комуникативен, не общува като преди със съседите“.

Тези установени в процеса емоционални увреждания, предизвикани от рязко и ненадейно променения живот на ищеца, обуславя преценката на Апелативния съд, че дължимото обезщетение за претърпените от А. Т. А. страдания наистина е следвало да се определи по справедливост на сумата 150 000 лева. Затова посоченото парично обезщетение, дължимо като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, с прилагане на 6 установеното по-горе в т. 1.2. намаление на неговия размер, което съдът обосновано е извършил на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е присъдено правилно.