Решение № 612 от 19.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500700 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 79 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 341/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман е осъдена К. Л. И. да заплати на К. Б. К., на Р.

Б. К. и на Б. Б. К. на осн. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на по 1000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от същите неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на режим на лични контакти с бащата Б. Б. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете за всеки един от тях са отхвърлени за разликата над присъдената сума от по 1000 лв. до пълните претендирани размери от 2 500 лв., като частични от по 10 000 лв. Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като К. Л. И. е осъдена на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б. Б. К. сумата в размер на 1785 лв., представляваща сторени в производството разноски, както и по сметка на Районен съд – Ихтиман сумата в размер на 150 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените искове. Също е осъден на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Б. К. да заплати на К. Л. И. сумата в размер на 1906.77 лв., представляваща сторените по делото разноски.

С Определение № 351 от 20.05.2025 г., постановено по същото дело е отхвърлена молбата на Б. Б. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Това определение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила, с оглед на което не е предмет на настоящата 1 въззивна проверка.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – К. Л. И., чрез адв. В. Р. – Й., с оплаквания за недопустимост и неправилност.

Счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, предявена от името на децата К. и Р., тъй като неколкократно дадените указания от страна на съда до ищеца Б. К. за внасяне на депозит за особен представител не са били изпълнени. На следващо място намира, че съдът се е произнесъл по непредявени искове от страна на малолетните деца К. и Р., доколкото последните не са конституирани като самостоятелни страни по делото, а бащата Б. К. не е овластен родител и няма качеството на законен представител на децата. Намира, че назначеният от съда особен представител е поддържал предявените от името на бащата искове, но не е завил самостоятелни претенции, като представител на малолетните деца. На следващо място намира, че изводите направени от съда не кореспондират със събраните по делото доказателства.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Б. Б. К., в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Счита, че противно на изложеното във въззивната жалба дадените указания на съда са били изпълнени своевременно. Намира твърденията на въззивника за недопустимост на постановеното по делото решение за изцяло неоснователни, като излага подробни аргументи в тази насока. Отделно счита, че в хода на производството са били доказани причинените на ищците неимуществени вреди, като в тази връзка обсъжда подробно събраните доказателства по делото обосноваващи този извод. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и от Р. Б. К. и К. Б. К., чрез назначеният им от съда особен представител, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Намира, че в качеството си на особен представител, изрично е потвърдил извършените действия по подаване на исковата молба от името на малолетните ищци, депозирана чрез техния баща и ищец Б. Б. К.. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от Б. Б. К. в лично качество и в качеството му на баща на малолетните деца Р. Б. К. и К. Б. К., които са били представлявани от назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител срещу К. Л. И., с искане последната да бъде осъдена да заплати на всеки един от ищците сумата от 2 500 лв. /предявени като частични от по 10 000 лв. за всеки/, представляваща обезщетение за претърпени от същите 2 неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на режим на лични контакти с бащата Б. Б. К. в периода 13.06.2019 г. – 28.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в частта, с която исковете са отхвърлени над присъдените от по 1000 лв. за всеки един от тримата ищци, до пълните предявени размери от по 2 500 лв. /предявени като частични от по 10 000 лв. за всеки един от ищците/ не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По доводите за недопустимост на съдебното решение, настоящият състав намира следното:

Производството по настоящото дело е образувано след обезсилване на постановеното по гр.д. № 608/2022 г. на Районен съд – Ихтиман решение № 41 от 28.02.2023 г., с решение на Софийски окръжен съд, постановено по в.гр.д.

№ 828/2023 г., с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване указанията на въззивния съд. Последните са били във връзка със подаването на исковата молба от страна на малолетните ищци - К. Б. К. и Р. Б. К. от баща им Б. Б. К. и конституирането им като самостоятелна страна в производството, както и назначаването им на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, което не е било сторено при първото разглеждане на делото. В съответствие с указанията, дадени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, предмет на настоящата въззивна проверка, на малолетните ищци е бил назначен особен представител, като последните са били конституирани като самостоятелни страни в производството и са били представлявани от него. В този смисъл неоснователни са поддържаните във въззивната жалба твърдения за произнасяне от страна на съда по непредявени искове, доколкото малолетните ищци не били конституирани като самостоятелни страни по делото, а бащата Б. К. не е овластен родител и няма качеството на законен представител на децата. Както бе посочено и противно на твърденията на въззивника, при новото разглеждане на делото са спазени всички указания, дадени от въззивния съд, с решението за обезсилване.

Несъстоятелни са и доводите на въззивника за недопустимост на съдебното решение, свързани с постановяването му по нередовна искова молба. Това е така, доколкото при новото разглеждане на делото съдът с разпореждане № 250 от 22.03.2024 г. е оставил без движение производството и е дал указания на ищеца Б. Б. К. да посочи дали твърди, че разполага с представителна власт по отношение на малолетните ищци или алтернативно, в случай че не е законен представител да внесе в определен от съда срок /едноседмичен/ депозит за назначаване на особен представител на последните 3 по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, както и да посочи банкова сметка на осн. 127, ал.

4 ГПК. Това разпореждане е било връчено на ищеца на 02.04.2024 г. В срок с молба от 11.04.2024 г. ищецът е предоставил банкова сметка на съда на осн. чл.

127, ал. 4 ГПК и е изложил твърдения, че е законен представител на малолетните си деца. В последствие с разпореждане № 322 от 11.04.2024 г. съдът отново е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца Б. Б. К. да внесе в едноседмичен срок депозит за назначаване на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. Това разпореждане е получено от ищеца на 23.04.2024 г., като в срок с молба от 30.04.2024 г. указанията са изпълнени, като е представено платежно нареждане за внесен по сметка на съда депозит за особен представител, в определения от съда размер.

От изложеното следва, че нередовностите на исковата молба са били изправени в срок, а причината за даване на повторни указания и оставянето й без движение, е това, че указанията са били дадени в условията на алтернативност.

По доводите за неправилност на съдебното решение, настоящият състав намира следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото Решение № 158 от 19.10.2018 г., поправено с решение от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС- Е.П. се установява, че са бивши съпрузи, като по време на брака си имат родени две деца - К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К., ЕГН **********.

Не е спорно и че с цитираното решение упражняването на родителските права спрямо малолетните деца е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата, както следва: бащата взима децата от дома на майката всеки вторник от 18:30 ч. до 08:00 ч. в сряда, всеки четвъртък от 17:00ч. до 19:00 ч., както и всяка събота от 09:30ч. до неделя 09:30ч., първата половина от Коледната и Великденската ваканция на нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

От приложената по делото Присъда № 21 от 30.10.2019 г. по НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС-Е.П., потвърдена с решение от 03.11.2020 г. по ВЧНХД № 45/2020 г. по описа на ОС-София се установява, че К. И. е призната за виновна, в това, че като родител на децата К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б.

К., ЕГН ********** при условията на продължавано престъпление, с 4 деяния /на 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на 18.06.2019 г. и на 20.06.2019г./, не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г., в сила от 19.10.2018 г., поправено с решение от 13.11.2018 г., в сила от 13.11.2018г., по гр.д. № 758/2018г. по описа на РС-Е.П., относно режима на лични контакти на бащата Б. К. с децата К. К. и Р. К., като е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

Впоследствие, видно от Присъда № 8 от 10.08.2020 г. по НЧХД № 275/2019 г. по описа на РС-Е.П., изменена с Решение от 07.05.2021г. по ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОС-София съдът е признал К. И. за виновна 4 и в това, че в периода 22.06.2019г.- 28.09.2019г. в гр. Е.П. като родител на децата К. Б. К. и Р. Б. К. при условията на продължавано престъпление с четиридесет деяния не е изпълнила съдебното решение от 19.10.2018г., поправено с решение от 13.11.2018г. по гр.д. № 758/2019 по описа на РС-Е.П. относно режима на лични контакти на децата с техния баща Б. К., което представлява престъпление по чл. 182, ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 2 000 лв.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Е.П. през месец октомври 2019 г. се установява, че изострените отношения между ищеца Б. К. и ответницата рефлектират негативно върху психо-емоционалното състояние на малолетните им деца, като социалните работници са констатирали, че в резултат на препятстване упражняване на режима на лични контакти на децата с бащата има риск от поставяне на малолетните деца в ситуация на конфликт на лоялност, поради което и с цел превенция на родителско отчуждение социалните работници са предприети съответни мерки за закрила в семейна среда.