Решение № 222 от 25.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Казанлък, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101848 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, представлявано изпълнителните директори М. К. и С. С. с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2 б. а, чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД против И. Ш. М.. Исковата молба е редовна, предявените искове са допустими.

В дадения от закона срок постъпи отговор на исковата молба от ответника.

Ищецът Гаранционен фонд моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на Гаранционен фонд срещу И. Ш. М. в размер на 7066,76 лв., представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 19220101/18.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и направените по делото съдебноделоводни разноски.

Ищецът твърди, че е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата от 7066,76 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на полската гражданка Патриция Пьонтек, от които 3872,70 лв. обезщетение за неимуществени вреди 3194,07 лв. такса за обработка на НББАЗ.

Ищецът Гаранционен фонд сочи, че виновен за катастрофата бил ответникът И. Ш. М., който на 19.11.2018 г., около 13.10 ч. в. гр. Варшава на кръстовището между ул. „***" и ул. „*", Р Полша при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", p e r. № *** при навлизане в кръстовището на червен светофар ударил лек автомобил марка „Пежо" модел „508", per. № ***, и така причинил процесното ПТП с имуществени и неимуществени вреди.

Сочи, че към датата на инцидента отговорността на водача на лек 1 автомобил марка „Форд", модел „Фокус", per. № *** не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 19220101/18.11.2019 г. от национално бюро на Полша „Зелена Карта" чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента неимуществени вреди на г-жа Патриция Пьонтек, изразяващи се в наранявания на краката. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Полша обезщетение.

Ищецът претендира, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. В нарушение на чл. чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП.

Твърди, че са поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задълженията си.

Било образувано ч.гр. д. № 977/2025 г. по описа на РС Казанлък по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Ш. М. за сумата от 7066,76 лв. – главница, представляваща регресно вземане на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 141,33 лв. държавна такса и 120,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ш. М., представлявано от особения представител адв. С. К., депозира отговор в предвидения от закона срок.

Ответникът сочи, че видно от приложената Справка от базата данни на Информационния масив към ГФ за увреждащото МПС към датата и часа на ПТП - 19.11.2018 г., не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От справката се установявало, че полица № BG30/118000751156 е сключена на 09.03.2018 с начално покритие от 00.00 часа и край до 23.59 часа на 08.03.2018 г. , но същата била прекратена на 26.09.2018 г. в 00.00 часа.

От преводно нареждане за кредитен превод от 14.07.2021 г. било видно, че ГФ е наредил на 2442,71 лв. на НББАЗ по щета № 19220101/18.11.2019 г. с основание за превода обезщетение за възстановени неимуществени вреди. От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2021 г. било видно, че по банковата сметка на Гаранционен фонд била наредена сумата от 2442.71 лева с основание за превода обезщетение за нанесени вреди, възстановени от НББАЗ по щета № 19220101 / 18.11.2019 г. / PL18BG0168/.

Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки лек автомобил, марка «Форд» модел «Фокус», с ДК № ***, в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ без да има за него сключена Задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Същият бил поканен с Регресна покана №08-01-5/03.11.2023 г. да възстанови изплатеното обезщетение, без 2 данни същата да е получена от ответника. Вземанията на ищеца произтичали от приложеното удостоверение № D-III 11720/18 / 21.11.2018 г. на Районно полицейско управление-Варшава VII за настъпило ПТП, причинено от И. Ш.

М., от което било видно, че ПТП-то е станало на 19.11.2018 г,. Искане за възстановяване на суми № PL -18-BG 01628/ 14.05.2021 г. на Бюро на полските автомобилни застрахователи При реализиране на ПТП-то ответникът бил в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сегашен чл.490 от КЗ , управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като по време на производството пред VII-мо Районното полицейско управление гр. Варшава било установено, че ответникът не притежава свидетелство за управление. Съгласно Споразумение от 29.04.2002 г. между Компесационните органи и Гаранционните фондове, сключено на осн. чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, ищецът по делото бил възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на Националното бюро на Република Полша обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 066.76лв /равностойността на 3 872.70 евро/ от които 1980.08 евро / с равностойност 3 872.70 лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадало при ПТП-то лице г-жа Патриция Пьонтек и 1633.10 евро / с равностойност 3194.07 лв. /такса за обработка на НББАЗ.

Съгласно установената съдебна практика основанието за регресните искове възниквало от фактически състав, който включвал изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД бил датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск течала погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което било изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпадал в забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1. т. 2, б.”а” от КЗ, Г. Ф. встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Идентично по съдържание и предпоставки регресно право на Г. Ф. било уредено в отменения Кодекс за застраховането с нормата на чл. 288а, ал. 3 вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ/ отм./, при действието на който било настъпило увреждането и част от релевантните за възникване на регресното право предпоставки.

Безспорен между главните страни по спора бил фактът, че към датата и часа на П ГП - 19.11.2018 г. около 13часа, не е имало сключена за МПС с per.

№ *** задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Встъпването на Г. Ф. се осъществявало по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което било задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата било лицето, по чиято вина е настъпило пътнотранспортното произшествие - в конкретния казус ответникът И. Ш. М.. В процесния случай кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД били налице. Заплатените от ищеца суми за обезвреда на вредите от процесното ПТП, ведно с лихвите и разноските по изплащането му, равняващи се по размер на искова за сума са 3 налице в писмени документи. Видно от приложените по делото писмени доказателства Претенцията от НББАЗ до Гаранционния фонд била от 15.11.2021 г., а самото плащане било от 14.07.2021г и от 25.11.2021г. Именно от тези дати започвала да тече предвидената в закона погасителна давност, която не била изтекла към момента на предявяване на иска от Гаранционния фонд, въз основа на който било образувано настоящето дело.

Ответникът намира исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а, ал.З във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.З във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, за основателна. Безспорно било, че при липса на валидна задължителна застраховка "ГО" правилно е изплатил претендираното обезщетение, след като е поправил виновно причинените от ответника неимуществени и имуществени вреди е встъпил в правата на това увредено лице до размера на платеното. На осн. чл. 288 ал. 1, т. 12 от КЗ ГФ бил встъпил в правата на увреденото лице и притежавал право на иск срещу ответника И. Ш. М. като лице, което е извършило увреждането и дължи претендираното обезщететение.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №977/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №594/15.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Ш. М., ЕГН **********, с настоящ и поС.ен адрес ***, за заплащане на сумата от 7066.76 лв. (седем хиляди шестдесет и шест лева и 76 ст.), предствляваща регресно вземане на основание чл.588, ал.7 от КЗ и законна лихва от 11.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и 191.33. разноски по делото, от които: 141.33 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети следните доказателства протокол за ПТП с превод от полски език, справка от информационния център на Гаранционен фонд, писмо вх. № 08-01-5/04.01.2019 г., претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ вх. № 08-01-5/19/30.06.2021 г., доклад по щета № 19220101/18.11.2019 г., удостоверение с превод от полски език, оценка по тотална щета W201811261169/19.11.2018 г., от които е видно, че настъпило ПТП на територията на Полша, в гр. Варшава с участието на автомобил, собственост на ответника. При настъпилото ПТП на нанесени материални и нематериални щети.

Видно от представените фактура № FV/12/01/2019 г, искане за възстановяване на суми PL-18-BG-01628, фактура № 3000012260/18.10.2021 г., фактура № 3000012006/15.06.2021 г. ищецът е изплатил претендираните суми НББАЗ, съгласно претенция на Национално бюро на автомобилистите на Полша.

Видно от представената по делото Справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд автомобилът, собственост на ответника с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 09.03.2018 г. до 08.03.2019 г., която обаче застраховка е преждевременно прекратена на 26.09.2018 г. Предвид представените доказателства лицето не е имало валидна 4 полица към датата на настъпване на ПТП на 19.11.2018 г.

Видно от удостоверение от отдел „Български документи за самоличност“ ответникът е с поС.ен адрес в гр. Казанлък.

Видно от регресна покана изх. № 08-01-5/03.11.2023 г. на ответника е изпратена информация за дължимата от него сума като са му обяснени възможностите за плащане по повод настъпилите щети от причиненото от него ПТП.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№977/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.