Решение № 4652 от 19.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4652 гр. Варна, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110104292 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции от „С. б. за р. – В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., район П., к.к. З. п., спирка „Ж.“ срещу "Е. С. " АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. – ** както следва:

1 / с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 916,74 лв., заплатена при липса на основание затова, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2025 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен номер 1573032, находящ се в град В., район П., к. к. З. п., спирка „Ж.“ ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6864,85 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, вследствие ползването от ответника на притежавания от „С. б. за р. – В.“ АД, ЕИК ******* енергиен обект с диспечерско наименование ТП 691 за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2025 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява , че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП 691, неразделна част от същата сграда, в която е разположено седалището му ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение.

Обстоятелствата относно собствеността са разрешение, с предходно воденото между страните производство по гр.д. № 2290/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Варна като твърди, че е налице формирана СПН относно този факт.

Твърди, че посредством процесните съоръжения за присъединяване се осъществява захранването на самото лечебно заведение. Мястото на потребление е обозначено с аб. № 1573032. Заявява, че границата на собственост на електрическите съоръжения между него и ответника са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника при свързването им към ТП 691 на С.Б.Р – В. АД като в тази точка се предава владението на движимата вещ ел.енергия и се осъществява нейната продажба.

Нивото на напрежение е средно. СТИ следва да са монтирани на ниво средно напрежение. Консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, поради което ответникът начислява „услуга пренос ниско напрежение“. В отношенията им обаче ответникът не притежава съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел.енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разход. След като фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание и за претендиране на възнаграждение по същата. На заплащане подлежи единствено реално изпълнявания пренос на ниво средно напрежение.

Твърди, че за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2025 г. заплатената цена за пренос ниско напрежение възлиза на 31 362,66 лева, а за средно напрежение – 12 445,92 лева. Разликата от 18 916,74 лева е недължимо платена като платена при начална липса на основание затова. Твърди, че от 2018 г. ответникът използва процесната възлова станция за целите на доставката на други техни потребители. Законодателно съществува такава възможност, но след сключване на договор, какъвто в настоящия случай липсва или след разпореждане на държавния регулатор, каквото не е налице, но използването е винаги възмездно. Твърди, че е налице обедняване за него, за сметка на обогатяване на ответника като е налице връзка между обедняването и обогатяването. Претендира по 140 лева месечно или за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2025 г. – сумата от 3920 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че признава исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД относно претендираната сума от 18 916,74 лева, но оспорва исковата претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 3920 лева. Твърди, че претендираният размер е недоказан. Оспорва начина, по който е формирана претенцията от страна на ищеца. Твърди, че процесните трафопостове, машини и оборудване към тях са енергийни обекти и като такива не могат да 2 бъдат отдавани свободно под наем или каквото и да е друго възмездно ползване, предвид специалния им режим и предназначение за осъществяване на лицензирана дейност. Заявява, че след като претендира обезщетението по Методика, то следва да бъде съобразен и реда за определянето й предвиден в нея. Моли за отхвърляне на исковата претенция, с правно основание чл. 59 ЗЗД, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: 1 / че ищецът е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП 691, неразделна част от същата сграда, в която е разположено седалище му - в град В., район П., к.к. З. п., спирка „Ж.“ ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение; 2/ че за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2025 г. заплатената от ищеца цена за пренос ниско напрежение възлиза на 31 362,66 лева, а за средно напрежение – 12 445,92 лева като разликата от 18 916,74 лева е платена при липса на основание; 3/ че мястото на потребление е обозначено с аб. № 1573032, че границата на собственост на електрическите съоръжения между него и ответника са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника при свързването им към ТП 691 на С.Б.Р – В. АД като предаването на ел. енергията следва да е ниво средно напрежение; 4/ че консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, поради което ответникът начислява „услуга пренос ниско напрежение“.

Между страните е водено предходно производство по гр.д. № 2290/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което е било образувано по предявени от идентични искови претенции както следва с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 47 417.46 лв., заплатена при липса на основание затова, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос ниско напрежение“ за обект с абонатен номер 1573032, находящ се в град В., район П., к.к. З. п., спирка „Ж.“ ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17 778.48 лева, претендирана като обезщетение за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие ползването на притежавания от „С. б. за р. – В.“ АД, ЕИК ******* енергиен обект с диспечерско наименование ТП 691 за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2022 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване 3 на исковата молба в съда – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. С решение № 905/19.07.2023 г. по гр.д. № 2290/2022 г. по описа на Окръжен съд – град Варна исковите претенции са уважени. Постановеното решение на Окръжен съд – град Варна е потвърдено с решение № 218/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 395/2023 г. по описа на Апелативен съд – град Варна и не е допуснато до касационно обжалване, видно от постановеното определение № 470/12.02.2025 г. по т.д. № 906/2024 г. по описа на ВКС, второ т.о.

Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има няколко проявления: правоустановяващо, регулиращо и действие на непререшаемост.

Влязлото в сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да преустановят правния спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното право като твърди, че то не съществува или че съдебно отреченото право съществува. В зависимост от изводите на съда относно спорното право силата на пресъдено нещо действа правопотвърждаващо или правоотричащо. Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно положение, и задължава другата страна, чието правно твърдение е отхвърлено като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение. Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Посочените три проявления на силата на пресъдено нещо /правоустановяващо, регулиращо действие и непререшаемост/ важат съобразно нейните обективни и субективни предели.

Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното основание.

Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението. Същите обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти

/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал.

3 и чл. 439, ал. 2 ГПК. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили до този момент, но не са предявени от ответника. Ако е установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават 4 кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Силата на пресъдено нещо важи само между страните по делото, т. е. противопоставените субекти на процесуалното правоотношение – ищеца и ответника. В този смисъл решение № 44/21.07.2015 година по т. дело № 4619/2013г., на Търговска колегия, Второ т.о. на ВКС. В решение № 73 от 17.06.2024 г. по т. д. № 377/2023 г. на първо т.о. на ВКС и формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в т.19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 49/14.04.2011г., по т.д.№ 561/2010г., I т.о., решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о. и в решение № 314/15.01.2018г. по гр.д.№ 4301/2014г., IV г.о. е посочено, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези(правопораждащ факт, съдържание, носители). В т.см. със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.