Решение № 148 от 20.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Хасково, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200232 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– М. Д. Д., ЕГН ********** от *************, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №10258669, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за извършено на 02.01.2025г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата, счита, че са допуснати съществеуни процесуални нарушения и такива на материалния закон, счита, че не установено мястото на нарушението, както и липсват надлежни доказателства за повторността. Пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 02.01.2025г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково техническо устройство ARH CAM-S1, №11743c7 за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се в гр.Хасково по бул.“Съединение“№69срещу „Пътна полиция“, в посока от гр.Харманли към центъра на града.

В 16:55ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил ******** с рег.№ ********. Въпреки общо въведеното с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50км/ч. в населени места, измерената скорост на този автомобил била 63км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател М. Д. Д., ЕГН **********.

Електронният фиш е съставен на собственика на автомобила, като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице. Така ОД на МВРХасково е издала Електронен фиш серия К, № 10276535, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 800 (осемстотин) лева.

Така изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №11743С7 /0048697, с техническо средство №11743c7, от приложеното заверено копие от електронен фиш серия К, №8480290- издадено от ОД-МВР-Стара Загора, за заснето нарушение на 17.12.2023г., както и от останалите писмени документи- приети като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение от Български институт по Метрология- с №17.09.5126, техническото средство ARH CAM-S1 съответства на одобрения тип средства за измерване със срок на валидност до 07.09.2027г.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва 2 да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. За МПС от категория В (каквото е управляваното от жалбоподателя), ограничението на скоростта в населени места е 50км/ч. В случая е описано, че нарушението е извършено в населено място- гр.Хасково, на бул.“Съединение“№69.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство ARH-CAM S1- № 11743c7, което видно от приложеното по делото Писмо от Български институт по метрология отговаря на изискванията. Видно от приложения протокол за проверка от същия институт с №172-СГИСИС/10.12.2024г., техническото средство е одобрен тип и измерванията не са показали отклонения от максимално допустимите грешки.

Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно гр.Хасково, бул.“Съединение“№69- срещу „Пътна полиция“, в посока от гр.Харманли към центъра на града. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.

В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 63 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП в населени места от 50км/ч., ясно е посочено конктретно място на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.1, размера на глобата- 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта.

Ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 66 км/ч, а другатанаказуема- 63 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност 3 да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126/07.09.2017г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH-CAM S1 е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 07.09.2027г. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се установява с писмото за резултата от проверка, което също е допуснато като доказателство по делото.

Наред с гореописаните документи е изискан и представен протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта ARH-CAM S1№11743c7, видно от който протокол описаното техническо средство е било позиционирано в гр.Хасково, на бул.“Съединение“№69- срещу „Пътна полиция“- за заснемане на автомобили, движещи се в посока от гр.Харманли към центъра на града - вариант приближаващи, стационарен режим на измерване, като за времето от 16,15ч. до 19,15ч. на 02.01.2025г. са регистрирани 27 нарушения. Описано е също в протокола, че освен общото ограничение на скоростта, не е наличен знак за ограничение. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура. Налице е описание, че протоколът за използване на техническото средство е изготвен на 03.01.2025г., но също изрично е описано, че използването на техническото слредство е станало на 02.01.2025г. в конкретен часови диапазон, на конкретно посочено място. Като в този часови диапазон попада и заснетият автомобил, управляван от настоящия жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.

Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител.

Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ.

4

Видно от представения по делото снимков материал- извлечение от клип от 02.01.2025г., заснет с радарен скоростомер от одобрен тип ARH-CAM S1№11743c7, преминал задължителен годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последнотостационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.

Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител.