Решение № 509 от 31.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Велико Търново, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА КР. НИКИФОРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20244110200203 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на Г. И. С. от гр. *** против Наказателно постановление № 23-1275-002747 от 04.01.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "Глоба" в размер на 2 000,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. В жалбата се сочи, че процесното наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което жалбоподателят моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез защитника адв. Г. Г. от ВТАК, поддържа депозираната жалба по подробно изложени съображения.

Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не 1 изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2023 г. на жалбоподателя Г. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1084749 за това, че на същата дата, в 09,40 часа, в гр. ***, ул. „***” до № *, в посока към ул. „***“, управлявал лек автомобил „***”, рег. № ****, собственост на К.Д.М., като същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер ДръгТест 5000“ с фабричен номер ARРK-0009. В АУАН е отразено, че на С. е издаден талон за изследване с бланков номер 256401. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Процесният АУАН е връчен на жалбоподателя на 14.12.2023 г. с вписване: „Имам възражения“, но такива не са изложени или постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 04.01.2024 г. въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 231275-002747 на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за гореописаното нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, на С. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 2 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 24.01.2024 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 30.01.2024 г./.

Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани актосъставителят А. С., свидетелят по акта С.С., свидетелката В.Т. – майка на малолетното дете на жалбоподателя, бяха представени и приети като доказателства талон за изследване № 256401 и свидетелство за съдимост на С., както и бяха дадени обяснения от последния.

2

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Г. С. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван многократно по реда на ЗДвП.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалвано НП отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. При съставянето му съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено осъществяването на посоченото в него административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Извършеното от С. деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на посоченото административно нарушение. Несъмнено на 14.12.2023 г., в 09,40 часа, в гр.

***, ул. „***” до №*, в посока към ул. „***“, жалбоподателят Г. С. е управлявал лек автомобил „***”, рег. № ****, като е бил спрян за рутинна проверка от контролните органи на МВР. Изпробван е за алкохол с техническо средство, като пробата е била отрицателна, след което с оглед наличие на данни, че същият през 2016 г. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество /обстоятелство, установено и от справката за съдимост на въззивника/ е бил поканен в сградата на Районно управление при ОД на МВР – Велико Търново, за тестване за употреба на наркотични вещество или техните аналози поради специфичните условия за работа с техническото средство съгласно Инструкция на МВР /същото има спецификации за употреба и няма как проверката да бъде извършена на място, тъй като техническото средство трябва да е на стайна температура, а проверката е през зимния сезон/. Жалбоподателят е отказал извършването на такава проверка, което се установява несъмнено от показанията на свидетелите, от изготвения Талон за изследване № 256401/14.12.2023 г., на който С. собственоръчно се е 3 подписал и му е връчен в 10,10 часа. При това е спазена последователността, предвидена в чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Извършващият проверката полицейски служител е предложил на въззивника проверка посредством двата способа, в последователността по чл. 3а от Наредбата, но водачът е отказал използването на който и да е от тях. Този отказ на практика не се спори от Г.

С.. Извършеното от жалбоподателя деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство или медицинско изследване, като не се споделят възраженията на процесуалния представител на С. за несъответствие за мястото и времето на извършване на нарушението, съобразявайки спецификата за работа с техническото средство и обективно технологичното време, необходимо за извършване на теста за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като действията на полицейските органи са подробно и точно описани както в АУАН, така и в НП. В случая е осъществена хипотезата на закона, при която при проверка от контролните органи, водачът на МПС е отказал да бъде изследван за употреба на наркотици или техни аналози с тест с техническо средство „Дрегер ДръгТест 5000“ с фабричен номер ARРK-0009 и при издаден талон за изследване, индивидуализиран в АУАН и в НП, приложен към административнонаказателната преписка и не се е явил в указания срок /до 45 минути от връчването на талона за изследване в медицинско заведение – до 10,55 часа/ за даване на проба за изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност на С., установена в същата законова разпоредба. Несъмнено от изслушаните свидетелски показания на служителите на МВР, които съдът възприема като обективни, логични и последователни, се установява, че С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества в кръвта, както и че след получаване на талон за медицинско изследване не се е явил в съответното лечебно заведение. Според свидетелят С.: „Извършихме му проверка на 4 документи и проверка за употреба на алкохол. Пробата му беше отрицателна и му заявихме, че искаме да го изпробваме за употреба на наркотични вещества.

Господинът отказа и заяви, че е бил хващан за същото нарушение – за употреба на наркотици и няма доверие на пробата. Съставихме му акт и му издадохме талон за медицинско изследване, където може да даде кръв за химически анализ, след което приключихме проверката. Доколкото си спомням, жалбоподателят не се е явил да даде кръв“, а свидетелят Г. заяви:

„Обяснихме на господина вариантите – слизаме до РУ – Велико Търново и дава проба, което е около 10 минути или другият вариант е да не дава проба.

Той, извън автомобила се чуди поне 20 минути, дали да дава или да не дава проба, което отне повече време, отколкото щеше да отнеме да отидем до управлението и да даде такава. Издадохме му талон и му обяснихме какво трябва да направи. Като му издадохме ПАМ, му беше разяснено, че няма право да управлява повече МПС и тогава господинът заяви: „Значи ще си играем на котка и мишка.“

В настоящия случай както в АУАН, където прецизно е вписано нарушението на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, така и в НП нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ на въззивника да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици, в какъвто смисъл са и неговите обяснения, сочещи причините за отказа от проверка – предишна проверка от служители на МВР и осъждане за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотично вещество. Предвид изложеното и несъществуващото изискване да бъде документирано особено поведение на лицето, ако има такова, при отказ за тестване, не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено и посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението.

На следващо място, не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Наказващият орган е наложил съответните за извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен размер. При така установените факти, при 5 тяхната съвкупна преценка, наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача – жалбоподател за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1275-002747 от 04.01.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.

Велико Търново, с което на Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № ***, за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "Глоба" в размер на 2 000,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6