Решение № 942 от 14.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, ........2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ПАВЕЛ ПАНОВ при участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Емилия Варадинова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД

№ 1645/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 20.03.2018г. по НОХД № 17449/2015г. на СРС, НК, 102 състав подсъдимият И.К.П. е признат за виновен в това, че на 08.03.2012 г., в гр. София, около 16:00 - 16:30 ч., в сладкарница „Неделя”, находяща се на бул. „Габрово” и бул. „Константин Величков”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Б.И.И.(казал на Б.И., че може да му достави около 500 гр. златни синджири на изгодна цена от 40 лв. за грам, но хората, продаващи златото не искали да присъстват, а подсъдимият бил посредник, като И.трябвало да плати първоначално сумата от 12 500 лева, като Б.И. му предал сумата от 9 000 лева, както и собствените на Л.Б. 3 500 лева), и с това причинил на Б.И.И.имотна вреда в размер на 9 000 лева и имотна вреда на Л.Г.Б. в размер на 3 500 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба с допълнение от защитника на подсъдимия. Излагат се съображения за наличие на конфликтни отношения между подсъдимия и свидетеля Б., поради което показанията на последния са неправилно кредитирани от първоинстанционния съд. Оспорва се оценката на показанията на свидетелите П.К., И.И., Н.и К., като се твърди, че неоснователно са кредитирани показанията в подкрепа на обвинителната теза за сметка на оправдателната. Изразява се съмнение относно достоверността на показанията на свидетелката В.И., мотивирано от това, че мострата /златно синджирче/ не е приобщена като веществено доказателство. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която П. да бъде оправдан.

В разпоредително заседание на 30.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. Впоследствие е допуснато такова за изслушване на обяснения на подсъдимия, в които се съдържат данни, че подсъдимият не познава пострадалия Б.И., но знае за разговори между него и брата близнак на подсъдимия. П. посочва наличието на силно влошени отношения между подсъдимия и свидетеля Б. поради извършен от последния опит за измама спрямо него и изразява предположение за противоправно поведение от страна на Б. спрямо Б.И..

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. Р.К., поддържа жалбата по изложените в нея основания. Счита, че допълнителните обяснения разколебават в значителна степен кредитираните от първоинстанционния съд доказателства в полза на обвинителната теза – показанията на свидетеля Б..

Пледира за липса на други преки доказателства, уличаващи подсъдимия като автор на инкриминираното деяние, поради което намира присъдата за недоказана по несъмнен и категоричен начин и моли съда да уважи въззивната жалба.

Представителят на СГП счита постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена в цялост.

Частният обвинител Л.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Частните обвинители В.И. и М.И., редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. Г.Г..

Повереникът на ЧО моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Счита, че изложените в обясненията на подсъдимия обстоятелства за личните отношения са неотносими към предмета на настоящото дело, а твърденията му, че лесно може да бъде открит, не отговарят на истината. Намира постановената присъда за законосъобразна, обоснована и доказана, като изразява мнение, че размерът ѝ е занижен.

Подсъдимият П. поддържа казаното от защитника си. В хода по същество твърди, че ако е бил измамник, хората са щели да го познават като такъв. Счита присъдата за неправилна, защото такава среща не е имало, той такива пари не е взимал, не се познава с Б.И., а с Б. има лоши отношения. Твърди, че е невинен. В предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Свид. Б. познавал с подс. И.П.. Познанството му датирало от около 17 години. На неустановена дата през м. февруари 2012 г. подсъдимият П. се срещнал със свид. Б. на автомивка на бензиностанция „Цариградско шосе”, на IV-и километър, където последният работел и му съобщил, че имал познати, които разполагали с около 500 гр. злато, което искали да продадат на изгодна цена, за 40.00 лв. за грам злато. Подс. И.П. и Б.И. се познавали. П. знаел, че И.се занимава с бизнес със злато, а също и че е приятел и кум на свид. Б., но не разполагал с негови координати за връзка, поради което предложил на свид. Б. да се свърже с И.и да му съобщи за направената оферта. Свид. Б. се свързал по телефона с пострадалия Б. и му предал за разговора си с подс. П.. Пострадалият И.проявил интерес и поискал да му бъде предоставено мостра за проба. Подс. П. предоставил на свид. Б. мостра, която същият да предаде на Б.И., като му каже, че ако одобри мострата и приеме офертата, трябвало да заплати на подс. П. капаро в размер на 12 500.00 лева. Свид. Б. съобщил на Б.И. за проведения разговор с подс. П., в следствие на което И., като златар по занаят, проявил интерес. В резултат на извършените проби върху мострата, която подс. П. предал на свид. Б., а последния предал на И., последният преценил, че златната мостра е в стандартите и се съгласил да закупи предложеното от подсъдимия количество злато, тъй като същото се явявало изгодно за него. Тъй като И.не разполагал с исканата парична сума в размер на 12 500.00 лв., помолил свид. Б. да му помогне финансово, за да събере процесната сума.

Подс. П., свид. Б. и И.се уговорили да се срещнат на 08.03.2012 г. в сладкарница „Неделя”, находяща се в гр. София, кв. „Света Троица” на бул.

„Габрово” и бул. „Сливница” в следобедните часове - около 16:00 ч., за да осъществят размяната - Б.И. да предаде капарото, а подс. П. - златото. На 07.03.2012 г. свид. Б. се срещнал със своя съсед по местоживеене - свид. П.К. и помолил последния да закара него и И.с личния си автомобил до въпросната сладкарница „Неделя” на 08.03.2012 г., тъй като неговата кола се била повредила и била на ремонт. На 07.03.2012 г. И.се срещнал със своя дългогодишен приятел - свид. И.И. и го помолил да го придружи на следващия ден - 08.03.2012 г. до сладкарница „Неделя” на бул. „ Габрово” и бул. „Константин Влеичков”, тъй като щял да купува злато от човек, когото познавал, като до въпросната сладкарница щели да бъдат откарани от свид. Б.. На 08.03.2012 г. пострадалия Б.И. изтеглил от личната си спестовна сметка сумата от 9 000.00 лв., а свид. Б. изтеглил от сметката на съпругата си сумата от 3 500.00 лв. На 08.03.2012 г. свид. К. с управлявания от него личен автомобил, заедно със свид. Б. отишли до жилището на пострадалия Б.И. в кв. „Хаджи Димитър”, където вече чакал свид. И.И. и четиримата, след като се качили в автомобила на свид. К., заедно потеглили към сладкарница „Неделя”, където пристигнали след 15:00 ч. Тъй като пристигнали по-рано на уговореното място, четиримата свидетели седнали на една маса в сладкарницата, близо до прозореца, и зачакали пристигането на подс. П.. Срещата била уговорена за 15:30 ч. Тъй като подс. П. не се появявал, свид. Б. позвънил на последния от личния си телефон, за да го попита какво става, на което подсъдимия отговорил, че ще дойде след малко. Подс. П. пристигнал пред сладкарница „Неделя” след 16:00 ч. Срещата между подс. П., свид. Б. и Б.И., се състояла пред сладкарница „Неделя”, като същата е била наблюдавана от свидетелите И.И. и П.К., които останали вътре в сладкарницата. Подс. П. съобщил на свид. Б. и пострадалия И., че трябвало да му предадат сумата от 12 500.00 лв., за която се били уговорили по-рано, и която трябвало да занесе на продавачите, които срещу капарото щели да предоставят ок. 500 гр. злато, което И.щял да провери и претегли, дали отговаря на стандартите и количеството, и тогава щели да заплатят останалата част от сумата, според количеството злато, което щели да донесат, тъй като теглото можело да е по-малко или повече от 500 гр. Свид.

К. и И.събрали в един плик изтеглените по-рано от всеки един от тях суми от 3 500.00 лв. и 9 000.00 лв. и предали същия на подс. П., без да получат какъвто и да е документ от последния. Подс. П. прибрал плика с парите в черна кожена чанта, която носел със себе си и се отдалечил от мястото на срещата, като уговорката била, че същият ще се върне след малко и ще им донесе златото, след като предаде парите на продавачите. Свид. Б. и И.изчакали известно време пред сладкарницата завръщането на подс. П., но тъй като същият не се появявал, свид.

Б. му позвънил по телефона, на което подсъдимия отговорил, че златото, което продавачите носели не отговаряло като количество на предлаганото и затова щели да отидат да вземат допълнително, за да го допълнят до уговореното, поради което щял да се забави малко. След като минало пак известно време след последния телефонен разговор, проведен между свид. Б. и подс. П., свид. Б. отново направил опит да се свърже с подс. П., но този път без резултат. След като не успели да се свържат повече с подс. П. свид. Б., Б.И. и свидетелите П.К. и И.И. си тръгнали от сладкарницата.

На 04.07.2012 г. пострадалият Б.И. подал жалба до СРП. Било образувано досъдебно производство и били извършени процесуално - следствени действия.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия пред въззивния съд и събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията свидетелите Л.Г.Б. (вкл. и прочетените частично на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК негови показания в досъдебното производство - л.37), В.А.И., И.Л.И.и П.Б.К.; 2 бр .жалби от Б.И. (л. 15-16, 24-25 от досъд.произв.), определение на CPC-НО, 4-и състав (л.12 от досъд.произв.), банково извлечение от ПИБ за изтеглена сума от Б.И.

(л. 28-29 от досъд.произв.), справка отчети по разплащателна сметка кредитна карта ФЛ за изтеглена сума от 3 500.00 лв. на 08.03.2012г. (л. 41 от досъд.произв.), писма от „Мобилтел” ЕАД (л.43, 45 от досъд.произв.), справки от „Мобилтел”ЕАД (л. 47-48, 51, 54 от досъд.произв.), писма- справки от „Летище София” ЕАД (л. 57, 59 от досъд.произв.), длъжностни харакеристика (л. 60-63 от досъд.произв.), писмо-справка от НОИ (л. 65-68 от досъд.произв.), справка за съдимост (л.70, 72 от досъд.произв.), копия от медицински документи (л.

153-157, 170-175 от съд.д.), справка Google карти (л. 180 от съд. д.), справка от Агенцията по вписванията (л. 196-232 от съд.д.), справка МВР ГД”БОП” (л. 234 от съд. д.).

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1b1846b-244a-4b64-83ed-31926e8cddd7