Решение № 694 от 10.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Благоевград, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕК. П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от ЕК. П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200890 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „А “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя

А

П , против НП№420005983/06.04.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв., във връзка с нарушение по чл.

10, пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 на Европейският парламент и на Съвета.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено при нарушение на императивната за това процедура. Алтернативно се застъпва, че НП е незаконосъобразно и защото е приложена санкционна норма, некореспондираща с материално правило, което се счита за нарушено от страна на жалбоподателя. Твърди се също, че не е доказано извършването на описаното в НП нарушение, а ако е извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и 1 своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо на санкционният орган до съда при изпращане на процесната преписка, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на 2 възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 15.05.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 25.05.2023г. /

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че при извършена тематична проверка на 08.03.2023г. на жалбоподателя, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз за международен автомобилен превоз на товари с №5306/16.12.2011г., проверяващите лица /свидетелите Д. Т. и Й. Г., в качеството им на инспектори при санкционният орган/, са приели, че в Б , на ул.“П “, местност „Ч “, седалище на процесното дружество, последното в качеството му на превозвач, не е организирало работата на водача Г Н по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на Глава II от Регламент 561/2006г. на ЕП и Съвета. Проверяващите приели също, че превозвачът е инструктирал надлежно този водач , но не е извършил контролни проверки по спазването 3 му, защото водачът Н е извършил превози с МПС марка „Р “, от категория N3, с рег.№ , на което е имало монтиран на борда дигитален тахограф , като за периода от 17.20 часа на 21.03.2022г. до 22.52ч. на 21.03.2022г., превозното средство е управлявано без прекъсване над 4.5 часа /4 часа и 30 минути/ и управлението е 62 минути към общото време 5 часа и 32 минути , при позволени 4 часа и 30 минути. Тази информация е получена от извлечението то дигиталната карта на този водач от 01.02.2021г. Това деяние е квалифицирано като административно нарушение на превозвача по чл. 10, пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 на Европейският парламент и на Съвета, като св. Т., в присъствието на колегата си св.Г., е съставил на жалбоподателя АУАН№333446/ 08.03.2023г. и същият е връчен на пълномощник на превозвача Й.ка А на датата на съставянето му./По делото е представено като доказателство пълномощно за представителя Й. А , на която е връчен този акт за нарушение срещу жалбоподателя –л.10, същото е с нотариална заверка на подписите от 19.06.2018г. и с него на А са делегирани правомощия за представителство на жалбоподателя именно пред санкционният орган , в това число и да подписва актове и НП ./ В рамките на предоставеният му по ЗАНН срок, жалбоподателят е направил писмено възражение срещу АУАН, като е посочил, че не му е ясно какво нарушение се твърди, че е извършил, както и че по-продължителното управление на посоченият в акта товарен автомобил от страна на водача се дължи на липсата на възможност да се намери паркинг за процесното превозно средство , където да се спре за почивка в РИ .

Въпреки направеното възражение, въз основа на АУАН, на 06.04.2023г., Директорът на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№43-0005983, с което на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози, вр. с чл.

10, пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 на Европейският парламент и на Съвета, е наложил имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1000.00лв. НП е връчено чрез упълномощеното лице А на 15.05.2023г.

Проверката на превозвача е предшествана от изпращане до същият на Известие рег.№12-00-00-1497/38/20.02.2023г. и е получено на 20.02.2023г. от пълномощника А . В него е посочено, че проверката ще се извърши на 08.03.2023г. и за целта с изискани редица документи, свързани с превозваческата дейност на процесното дружество . На свидетелите Т. и Г.

4 са възложени правомощия за извършване на процесната проверка с нарочна Заповед № РД-12-763/08.03.2023г. на Директора на РД“АА“-гр.С .

Проверката е приключила и с нарочен Протокол от 08.03.2023г., в който са изложени аналогични фактически твърдения, като тези материализирани в АУАН.

При разпита на свидетелите по акта Т. и Г., двамата потвърждават, че са извършили тематична проверка на процесното дружество, при която заявяват, че констатирали описаното в акта нарушение, изразяващо се в управление на товарен автомобил, с който е извършван международен превоз от жалбоподателя, чрез водача Н , като последният е осъществил това управление на МПС повече от позволеното време от 4 часа и 30 минути, а именно с превишение от 62 минути. Свидетелите твърдят, че тази информация получили от дигиталната карта на водача и ЧМР за въпросният международен превоз.

По делото е представена международна товарителница, но от нея е видно само, че процесното дружество е било превозвач на международен превоз на товари в РИ в периода 17.03.2022г.-18.03.2022г. с товарен автомобил с рег.

№ЕиЕ.

По делото е прието извлечение от дигитална карта на водача Г Н за м.март 2022г., в която е видно времево как е управляван от него автомобил, на който е бил монтиран дигитален тахограф, но не е посочено нито самото МПС, нито място на неговото управление.

С писмо на и контролни органи за безопасност на пътя от 18.03.2022г. и такова от 30.06.2022г., санкционният орган в РБ е уведомен за извършено нарушение на Регламент на Съвета 561/2006/ЕС и чл.8 Директива на Съвета 2006/22/ЕС, без посочване конкретно на извършител на това нарушение.

Към преписката е приложена и приета като доказателство в процеса Заповед №РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта и информационните технологии, с която на началниците на областните отдели на „АА“, е делегирано правомощие за издаване на наказателни постановления при нарушения на регламенти на ЕС.Приета в тази насока е и Заповед № 7/16.01.2023г. на Изпълнителния директор на МТИТ за назначаване на Ч К за Директор на РД“АА“-гр.София, както и негова длъжностна характеристика, с което се удостоверява материалната 5 компетентност на издателят за обжалваното НП.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.

10,пар.2 , изр.1, предл.2 от Регламент

561/06 на Европейският парламент и на Съвета.

НП е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия за издателя на атакуваният акт . АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени чрез упълномощено за това лице от жалбоподателя. В НП е посочено също така кога и от кого е издаден, посочена е правна квалификация на твърдяното нарушение и доказателства, с които е установено. Наред с това обаче съдът констатира, че както в НП, така и в АУАН не е налице дата или период на нарушението, както и пълнота и яснота относно фактическото описание на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които е извършено то.

Съгласно цитираната като нарушена норма на чл.10, пар.2, изр.1, предл.2 о т Регламент 561/06 на Европейският парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85, се предвижда, че транспортите предприятия носят отговорност и следва да организират работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, като тези предприятия следва надлежно да инструктират водачите и извършва т редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. В конкретният случай както в АУАН, така и в НП няма наведени никакви фактически твърдения, как и кога процесният превозвач не е извършвал редовни проверки за осигуряване спазването на посоченият Регламент и кои или всички множество правила и хипотези на глава II от същият. Тази непълнота в описанието на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушение, липсата на дата или период за извършване на твърдяното нарушение, а доколкото се поддържа, че то е 6 осъществено и в друга държава, е налице неяснота и относно място на дължимите неизвършени проверки, респ. място на твърдяното бездействие, което обективно не може да се изпълнява от РБ и по седалище на жалбоподателя за превоз в чужбина, обуславят една непълна и неясна рамката на процесното нарушение и жалбоподателят не може да разбере за какво противоправно деяние е санкциониран с обжалваният а к т . Тази непълнота и неяснота сочи на пълна липса на основен и задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, което винаги е съществено процесуално нарушение и обосновава процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като е свързана със съществено засягане и препятстване правото на защита.