Решение № 124 от 18.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000168 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 39/ 01.04.2025 г. по т.д. № 128/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен съдът е осъдил „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати В. Т. Ф. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие на 24.09.2019 г. в размер на 6 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени средства за медицинско изделие и консумативи – в размер на 312.86 лв., заедно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 08.08.2024 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил иска на Ф. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до претендираната сума 30 000 лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 312.86 лв. до претендираната сума 1564.30 лв. и за сумата 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 535/23 г. по описа на РС – Плевен, както и иска за лихвата върху двете обезщетения за периода от 24.09.2019 г. до 07.08.2024 г.

Въззивни жалби срещу решението са депозирани от двете страни.

В. Т. Ф. обжалва решението в отхвърлителната му част. Правилно съдът определил справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди на 30 000 лв., но неправилно приел за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат. Наличието 1 на принос от негова страна не бил доказан. Вещото лице дало заключение, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил, който при предприемане на маневрата „завой наляво“ не се уверил, че няма да застраши други участници в движението, защото към момента на предприемане на маневрата мотоциклетистът вече бил предприел маневра за изпреварването му. Изводът за съпричиняване на вредите бил формиран от съда предвид употребени от мотоциклетиста алкохол и амфетамини и управление на МПС с превишена скорост, но не била изследвана връзката на тези факти с конкретното ПТП.

Поддържа, че въпреки превишената скорост на движение на мотоциклетиста до ПТП нямало да се стигне, ако водачът на лекия автомобил не бил допуснал нарушението, за което е признат за виновен с влязъл в сила акт на наказателния съд. Дори и да се приемело, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, съдът не съпоставил поведението на двамата участници в ПТП, за да определи приноса на всеки един от тях. Неправилно съдът отхвърлил исковата претенция за обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 535/23 г. по описа на РС – Плевен в размер на 1 500 лв., защото застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиситите“ дължал разумно направените разноските в съдебни производства. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се уважат исковете му. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ОЗК – Застраховане“ АД със становище за нейната неоснователност.

„ОЗК – Застраховане“ АД обжалва решението в осъдителната му част. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, защото към датата на предявяването му не е бил изтекъл предвиденият в чл.498, ал.3 КЗ тримесечен срок от сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция, при което липсвала абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. По същество счита решението за неправилно. Съдът основал изводите си на съдебно-токсикологична експертиза, заключението на която било необосновано, тъй като вещото лице приело, че доколкото алкохолът и амфетаминът имали противоположно въздействие върху психиката, пиян водач, употребил амфетамин, е в адекватно състояние да шофира.

Вещото лице не отговорило на въпроса как се отразява на реакциите на водача установеният в организма му тетрахидроканабинол, обосновавайки се с констатацията, че това вещество не е открито в кръвта му, а като неактивен метаболит в урината му.

Този извод не бил базиран на доказателствата по делото и бил в противоречие както с констатациите на наказателния съд, имащи обвързващо действие за гражданския съд, така и с признанието на водача за употребена цигара марихуана на датата на инцидента 24.09.2019 г. Застрахователят своевременно оспорил заключението и поискал допускането на повторна експертиза, но съдът оставил без уважение искането 2 с мотив, че такава не е необходима с оглед наличието на акт на наказателния съд, обвързващ го съгласно чл.300 ГПК. Поради допуснатото процесуално нарушение останали неизяснени релевантни за определяне размера на съпричиняването факти.

Поддържа, че определеният от съда принос на пострадалия в размер на 80 % е занижен – било установено, че ищецът е управлявал мотоциклета си със скорост двойно по-висока от разрешената, като при спазване на ограничението е могъл да предотврати произшествието, а дори и при превишената скорост е имал възможност чрез своите действия да намали вредите, но в случая той изобщо не реагирал на възникналата опасност, която е могъл да възприеме от разстояние не по-малко от 100 м. Отделно заема становище, че определеният от съда размер на обезщетението 30 000 лв. е завишен с оглед реално претърпените от ищеца вреди и при съобразяване на факта, че Ф. не е провеждал рехабилитационни процедури, които биха способствали за по-бързото му възстановяване. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски за производството.

Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Неоснователно е оплакването на „ОЗК – Застраховане“ АД за произнасяне от съда по недопустим иск, поради това, че към датата на предявяването му не бил изтекъл предвиденият в чл.498, ал.3 КЗ тримесечен срок от сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция и съответно липсвала абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск.

Действително исковата молба е била недопустима като преждевременно предявена на 07.08.2024 г., тъй като не е било спазено изискването на чл.498, ал.3 КЗ тя да е предшествана от отправена до застрахователя на виновния водач извънсъдебна претенция, по която да е налице отказ за заплащане на обезщетение или да е определено такова в размер, с който пострадалото лице не е съгласно. Такава извънсъдебна претенция е отправена едва след завеждане на иска – на 08.08.2024 г.

Същевременно в хода на производството искът е станал допустим, защото от съдържанието на отговора на исковата молба и от поддържаната в процеса теза включително и с въззивната жалба става ясно, че застрахователят отказва да заплати обезщетение, като релевира възражение за съпричиняване в изключителна степен на вредоносния резултат от страна на ищеца, признат с влязъл в сила акт на наказателния съд за виновен за настъпването на ПТП. Решението е постановено по допустим иск и 3 поради това е процесуално допустимо.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в предметния обхват на въззивното производство, намира следното:

Релевантните за спора факти са правилно изяснени от първоинстанционния съд и те са следните: Ищецът В. Т. Ф. е пострадал на 24.09.2019 г. в Плевен, ул. Цар Самуил при ПТП, реализирано между управлявания от него мотоциклет „Ямаха“ и управлявания от А. А. М. лек автомобил „БМВ“. Механизмът на ПТП е изяснен от заключението по приетата авто-техническа експертиза: Лекият автомобил се движил със скорост от 35,2 км/ч в дясна пътна лента, в който момент в лява пътна лента след излизане от десен за него завой се движил управляваният от Ф. мотоциклет със скорост 74,2 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък е 40 км, установена с пътен знак. Водачът на автомобила предприел действия с кормилния кръг за преминаване в лявата пътна лента, когато автомобилът се намирал на разстояние 13,63 м от мястото на удара, а мотоциклетът – на 37,3 м от него, при което траекториите се пресекли и в лявата пътна лента настъпил страничен кос удар между лява страна за БМВ (предна лява врата, преден ляв калник и предна лява гума) и предна част на мотоциклета. След излизане от десния за него завой мотоциклетистът имал видимост не по-малко от 100 м, както и водачът на автомобила имал техническа възможност да го види в огледалата за обратно виждане. Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако беше пропуснал движещото се в лявата пътна лента МПС, което е имал възможност да възприеме, и бе предприел маневрата след това. От своя страна, при управление на мотоциклета с разрешената скорост на движение от 40 км/ч и по-малка от нея водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което също би предотвратил ПТП. Експертът посочва, че дори ако при избраната превишена скорост на движение той е реагирал своевременно към момента на възникване за него на опасността вследствие отклонението на лекия автомобил наляво, за което по делото липсвали обективни данни, то ПТП отново би настъпило, но ударът би се осъществил при скорост 44,8 км/ч. С влязло в сила споразумение по НОХД № 535/2023 г. по описа на РС – Плевен във връзка с процесното ПТП водачът А. А. М. се признава за виновен за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число на ищеца Ф., вследствие от нарушаването правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.25, ал.2 и чл.39 ЗДвП. Същевременно с влязло в сила споразумение по НОХД № 2362/2021 г. по описа на РС – Плевен ищецът В. Т. Ф. също се признава за виновен за причиняване по непредпазливост при същото ПТП на средна телесна повреда на пътника в управлявания от него мотоциклет П. Д. поради допуснато нарушение на „чл.20, ал.2 ЗДвП вр. чл.47, ал.1 и ал.3 ППЗДвП – когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в 4 ал.1, това се сигнализира с пътен знак – Б26 „Забранено е движението със скорост, повисока от означената – 40 км/ч.“, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.24 ‰, установена с протокол за химическо изследване, и след употреба на наркотични вещества – марихуана и амфетамин, установена с химическа експертиза. Медико-биологичните характеристики на получените от Ф. при процесното ПТП увреждания, проведеното лечение, интензитета на търпените болки, възстановителния период, последиците за здравето и отражението в личния и социалния му живот са изяснени от приетата по делото съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания. Отговорността на водача на лекия автомобил Александър Михайлов е предмет на валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиситите“, сключена с „ОЗК – Застраховане“ АД, към което дружество пострадалият е отправил извънсъдебна претенция на 08.08.2024 г.

При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правен извод за основателност на предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Този извод се споделя от ВТАС. На основание чл.300 ГПК одобреното по отношение на водача Михайлов споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента. Противоправното поведение на същия се изразява в допуснати нарушения на ЗДвП и конкретно на изискванията на чл.25, ал.1 ЗДВП, задължаващи водача преди да предприеме каквато и да е маневра като например да се отклони надясно или наляво по платното, в частност да премине в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата при съобразяване на тяхното местоположение, посока и скорост и чл.25, ал.2 ЗДвП, задължаващ го при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне движещите се по нея ППС. Вследствие на това поведение е настъпил вредоносен за ищеца резултат и застрахователят на виновния водач следва да го обезщети за всички вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието.