Решение № 7321 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7321 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110162110 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], с която срещу Й. О. Д. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 13.08.2015 г.

Ищецът твърди, че на 13.08.2015 г. между ответника и банката е бил сключен договор за целеви потребителски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сума в размер на 7600 лева при общи условия, подписани и приети от потребителя. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 103 месеца, считано от изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно до изтичане срока на докторантурата. Кредитът е бил усвояван от кредитополучателя на части, съобразно договореното. Уговорено било да е дължима договорна лихва в размер на 7 % върху усвоената част на кредита, включително и по време на гратисния период. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалността, по която се обучавала ответницата, бил 20.02.2018 г. Следователно гратисният период бил изтекъл на 20.02.2019 г. След изтичане на същия кредитополучателят не е направил плащания, като просрочил заплащането на месечните вноски за периода 20.03.2019 г. – 20.05.2020 г. Ищецът се позовава и на клаузата на чл. 17.1. от общите условия, предвиждаща дължимост на лихва за забава върху главницата с размера на договорната лихва и 1 надбавка от 10 пункта. Позовава се на правото на банката да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, уговорено с общите условия към договора. Счита, че има право да начисли лихва за забава върху цялата главница в размер на същата лихва /договорната плюс надбавка в размер на 10 пункта/ до датата на искането за събиране на вземанията по съдебен ред, а след тази дата – на лихва за забава в размер на законната. Поддържа, че надлежно е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли за уважаване на предявените установителни искове и за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му в производството особен представител, а. Т., с който оспорва предявените искове.

Навежда възражения за недействителност на договора за целеви потребителски кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че е установена държавна гаранция по всеки такъв договор за кредит – при неплащането му сумите по същия следвало да се погасят от държавния бюджет чрез плащане от Министерство на образованието. Оспорва по делото да е установено цялата главница по договора за кредит да е била усвоена. Поддържа, че от страна на банката са били нарушени императивни разпоредби на закона в т.ч. на чл. 24, ал. 2 ЗКСД. Липсвал подписан между страните погасителен план, с оглед което и договорът бил недействителен, а вземанията на ищеца не били изискуеми. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава.

Оспорва надлежно да е била обявена предсрочната изискуемост на длъжника. Счита, че е налице капитализация на изтекли договорни лихви – същите са прибавяни към главницата и след това са олихвявани отново с размера на уговорената договорна лихва. Позовава се на нищожност на клаузите на чл. 17.2 и чл. 10.2 от ОУ. Позовава се на специалното правило на чл. 17, ал. 6 и ал. 7 на ЗКСД, като счита, че се дължи само чистата стойност на кредита /усвоената главница/. Моли за отхвърляне на предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между страните на 13.08.2015 г. в [******] за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Със същия е договорен размер на кредита 7600 лева за срок на погасяване 103 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Гратисният период за издължаване на главницата и на лихвата съгласно договора за кредит обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, респ. датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е кредитът да се усвоява на части въз основа на документи, посочени в ОУ, като сумата за семестриална такса се превежда по разплащателна сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър. Предвидено е, че кредитът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичането на гратисния период. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД, като са посочени хипотезите, в които кредиторът има право да поиска изпълнение от държавата.

Приети като доказателство са и общите условия (ОУ), приложими към процесния договор за кредит. Съгласно т. 8.2 от същите през гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, а само има право да 2 извърши такова. Т. 10.1. от ОУ предвижда, че за предоставения кредит се дължи фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а съгласно т. 10.2 възнаградителна лихва се дължи върху усвоената част от кредит, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Срокът за издължаване на главницата съгласно т. 11 започва да тече след изтичане на гратисния период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец от изтичането на периода. Дължимите вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата. Съгласно т. 17.1. от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Т. 17.2 предвижда, че при допусната забава с повече от 90 дни целият остатък от дълга става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С клаузата на чл. 18 от ОУ е предвидено в кои случаи кредиторът може да направи вземанията предсрочно изискуеми. Съгласно т. 18.3 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 17.2.

Прието като доказателство е уверение, изх. № 2565/01.12.2015 г., издадено от Нов български университет (НБУ) на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД на ответника с факултетен № F68423, от което става ясно, че Й. Д. се е обучавала по специалност:

Право; година на обучение: Четвърта; форма на обучение: Редовна; за срок на обучение: 10 семестъра; срок за полагане на последния държавен изпит: 20.02.2018 г., годишна такса: 3200 лева, семестриална такса: 1600 лева; срок за плащане на семестриалната такса: 07.02.2016 г. Съгласно документа студентът има право да запише летен семестър на учебната 2015/2016 г.

Прието е и уверение, изх. № 4740/11.01.2017 г. относно срока за заплащане на семестриалната такса за летен семестър на учебната 2016/2017 учебна година – до 05.02.2017 г. за петата година от обучение на студента. Съгласно издаденото уверение срокът за полагане на последния държавен изпит по специалността не е променен и същият е 20.02.2018 г.

От страна на ищеца са представени и са приети искания от ответника до банката от 18.01.2017 г. и от 03.12.2015 г. за усвояване на суми по кредита за заплащане на обученията за летните семестри на съответните учебни години.

Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че при сключването на процесния договор за кредит не е бил изготвен и предаден на кредитополучателя погасителен план. От страна на ищеца във второто съдебно заседание по делото е представен „примерен погасителен план“, който не е подписан от никоя от страните по договора и не е приет като писмено доказателство по делото.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на актуален погасителен план, хронологично извлечение по разплащателна сметка, параметрична справка с данни за начислени суми и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното:

В изпълнение на задълженията си по процесния договор ищецът е превел по разплащателната сметка на ответника сумата от 7600 лева, както следва: на 14.08.2015 г. – 1900 лева, на 03.12.2015 г. – 1900 лева, на 21.06.2016 г. – 1900 лева и 18.01.2017 г. – 1900 лева. Плащания от страна на кредитополучателя не са били извършвани. Към реално усвоената главница за гратисния период ищецът е начислил капитализирана 3 договорна лихва в размер на сумата 1643,87 лева и така е осчетоводил главница по кредита в размер на сумата 9243,87 лева. За периода 20.03.2019 г. – 28.05.2020 г. е начислена договорна лихва в размер на 825,02 лева. За периода 20.03.2019 г. – 28.05.2020 г. е начислена наказателна лихва от 10 % в размер на 45,13 лева. Върху непогасената главница в размер на 9243,87 лева за периода 29.05.2020 г. – 04.06.2020 г. в размер на 17,97 лева. За периода 29.05.2020 г. – 11.10.2022 г. върху цялата неплатена главница 9243,87 лева е начислена законна лихва в размер на 2223,66 лева.

Въз основа на служебно поставена от съда задача вещото лице е изготвило коригиран погасителен план (без капитализиране на възнаградителна лихва), като са съобразени претенциите на ищеца и периодите, за които съответните вземания са заявени. Дължимата за периода 20.03.2019 г. – 10.10.2019 г. договорна лихва е в размер на 339,88 лева, за периода 20.03.2019 г. – 21.01.2020 г. – 489,14 лева и за периода 20.03.2019 г. – 28.05.2020 г. – 664,99 лева. Начислени са следните наказателни надбавки (по чл. 17.1 от ОУ): за периода 20.03.2019 г. – 10.10.2019 г. – 16,11 лева; а периода 20.03.2019 г. – 21.01.2020 г. – 34.75 лева и за периода 20.03.2019 г. – 28.05.2020 г. – 50.75 лева. Начислена е законна лихва върху главницата от 7600 лева за периода 29.05.2020 г. – 04.06.2020 г. – 26,60 лева; за периода 20.01.2020 г. – 04.06.2020 г. – 289,22 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е упражнил надлежно правото си да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, че е уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер и същата е начислена в съответствие с императивните материално правни разпоредби на ЗКСД.