Решение № 19 от 19.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Административно наказателно дело № 20222100200378 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.83а и следващите от ЗАНН, и е образувано по предложение на прокурор в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от управителя С.Х.Т., ЕГН ********** от *********, в размер на 12 215.00 лева, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от управляващия и представляващ дружеството престъпление по чл.172б ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице „В.***“ ЕООД. В подкрепа на становището си сочи, че юридическото лице е могло да се обогати в резултат на извършеното от управителя му престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК, което престъпно деяние фигурира в кръга на изрично упоменатите в чл.83а ал.1 от ЗАНН. Пледира за уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 12 215.00 лева, представляваща равностойността на стоките като имитация, предмет на престъплението, за което управляващият дружеството С. Т. е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Юридическото лице „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, редовно уведомено чрез 1 управителя Т., се представлява от последния лично. Във връзка с искането управителят изразява становище, че няма възражение по отношение на искането на прокурора и предоставя на съда решението по налагане на административната санкция.

Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Търговското дружество „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***********, е учредено и вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията на 01.03.2019г. От вписването му до настоящия момент негов едноличен собственик на капитала, управител и представляващ е С.Х.Т. ЕГН **********.

Към 09.05.2019 г. дружеството стопанисвало търговски обект - магазин, находящ се в *********, въз основа на договор за наем на помещението. В този обект се предлагали за продажба спортни дрехи и други стоки с различни знаци и наименования, които визуално и словесно имитирали известни търговски марки, а като продавач-консултант въз основа на трудов договор с „В.***“ ЕООД, там работела свидетелката Г.М.А.. Дружеството „В.***“ ЕООД, стопанисващо магазина, към споменатата дата не притежавало съответните разрешения от лицензираните правопритежатели на търговските марки за Република България.

На 08.05.2019 г. свид. М.Д., сътрудник в „Арсис Консултант“ ЕООД гр. София, представляващо притежателите на търговската марка „Адидас“ – „Адидас АГ“ и „Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.“, посетил к.к. „Слънчев бряг“ и извършил обход на зоните, където се извършвала търговска дейност. Установил, че в стопанисвания от „В.***“ ЕООД търговски обект са изложени за продажба множество спортни дрехи, носещи логото и надписи на търговската марка „Адидас“, която била обект на защита. За това обстоятелство свид. Д. подал писмен сигнал в Гранично полицейско управление - Бургас.

Ha 09.05.2019 г. свид. Д., съпроводен от свидетелите Д.К. и Д.П., служители в ГПУ Бургас, извършили проверка в споменатия магазин, при която установили, че в него се предлагат за продажба дрехи от различен вид и модел с поставени на тях етикети с цени, обозначени със знаци, сходни на регистрираната търговска марка „Адидас“. В търговският обект имало работещ касов апарат, влизали клиенти, които желаели да закупят от изложените за продажба дрехи, а по време на проверката в магазина била заварена да работи свид. Г.А.. Свид. А. заявила, че е само продавач в магазина, а управител на фирмата е С. Т., който в момента на проверката бил в гр.Габрово. Свид. Д.К. провел телефонен разговор с Т., уведомил го за проверката и го попитал разполага ли с документи за произхода на стоките в магазина, както и с документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираната търговска марка „Адидас“ да продава стоки, носещи знаци, словни и фигуративни елементи, на тази марка в търговския си обект. С. Т. отрекъл да разполага с исканите му документи.

В хода на проверката свид. Г.А. предала на полицейските служители с протокол за 2 доброволно предаване следните вещи: тениски „Адидас“ – 351 броя; рокли „Адидас“ – 23 броя; мъжки и дамски горници с качулка тип суитчър „Адидас“ – 99 броя; поли „Адидас“ – 3 броя; дамски екип (горнище с качулка и долнище) „Адидас“ – 25 броя; дамски екип (горнище без качулка и долнище) „Адидас“ – 13 броя; детски спортен екип тип анцунг „Адидас“ – 65 броя; потник „Адидас“ – 118 броя; дамски спортен екип (с качулка и без качулка) „Адидас“ – 15 броя; мъжки спортен екип „Адидас“ – 5 броя; долнища (ватирани) „Адидас“ – 3 броя; долнище „Адидас“ – 1 брой; къси панталони (текстил и шушляк) „Адидас“ – 39 броя; спортни шушлекови горнища с качулка „Адидас“ – 20 броя.

Във връзка със случая, по реда на чл.212 ал.2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 6/2019 г. по описа на ГПУ - Бургас, вх. № 926/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, ТО Несебър, за извършено на 09.05.2019г. престъпление по чл.172б ал.1 от НК.

В хода на разследването били установени притежателите на изключителното право на търговската марка „Адидас“, както и техните представители за територията на Република България. Събраните били доказателства, че „В.***“ ЕООД като дружество, ползващо под наем проверения търговски обект, и конкретно лицето С. Х., като управител на това дружество или в лично качество, не са получавали, и към инкриминираната дата не са разполагали със съгласието на носителите на правата върху търговската марка за нейното ползване в търговската дейност на дружеството.

Назначена и изготвена е била авторскоправна експертиза. В представеното заключение е било посочено, че е налице сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираната търговска марка, обект на закрила, както и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната марка се ползва със защита. Установеното сходство се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите на знаците, и е в степен, която би могла да предизвика объркване на потребителите, в това число и възможност за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираната търговска марка „Адидас“.

Извършената в досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза е определила пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки към инкриминираната дата в размер на 46 603.71 лева като оригинални, и съответно в размер на 12 215.00 лева като реплики (имитации).

Досъдебното производство приключило с внасяне в Районен съд – Несебър на обвинителен акт срещу управителя С. Т. за извършено от него престъпление по чл.172б ал.1 от НК, въз основа на което в Районен съд-Несебър било образувано НОХД 204/2022 г. С протоколно определение № 122 от 07.09.2022г., постановено по същото дело, в сила от 07.09.2022г., съдът одобрил споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 вр. чл.382 ал.7 от НПК, с което управителят Т. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 172б ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, с приложение на първите две 3 задължителни пробационни мерки, а на основание чл.55 ал.3 от НК на осъдения не било наложено по-лекото наказание „Глоба“, предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.172б ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложените към предложението писмени доказателства – протоколи от разпити на свидетели, експретно заключение, в това число определението на Районен съд-Несебър по НОХД 204/2022 г. за одобряване на споразумението, с което Т. е бил признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл.172б ал.1 от НК, както и справката за актуално състояние на „В.***“ ЕООД.

При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда (в случая одобреното споразумение за решаване на делото, по аргумент от чл.383 ал.1 от НПК), настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предложението на Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение - Несебър, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „В.***“ ЕООД е допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН ред и отговаря на изискванията на чл.83б ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Предложението е и основателно поради едновременното наличие на всички установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни предпоставки за неговото уважаване.

Процесуалноправните предпоставки изискват внесен в съда обвинителен акт (или друг прокурорски акт за ангажиране наказателна отговорност на физическо лице, респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице), както и изготвено и внесено предложение до съда по реда на глава четвърта от ЗАНН с определените в чл.83б ал.2 от ЗАНН реквизити. В разглеждания казус наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, което влиза в сила незабавно и има последиците на влязла в сила присъда.

Със споразумението С.Х.Т. ЕГН **********, в качеството му на управител на „В.***“ ЕООД, е признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл.172б ал.1 от НК.

Материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило, или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл.83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или отношение спрямо юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен представител и т.н.). Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, за което е одобрено влязлото в сила споразумение спрямо управителя „В.***“ ЕООД, несъмнено попада сред изброените в чл.83а ал.1 от ЗАНН престъпления.

„В.***“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което съгласно служебно извършената от съда справка не е заличено към настоящия момент, поради което е 4 процесуално и материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй като юридическото лице не формира субективно (психическо) отношение към извършеното от неговия управител общественоопасно деяние. Към датата на осъществяване на престъпното деяние по чл.172б ал.1 от НК – 09.05.2019г., а и понастоящем, физическото лице С.Х.Т., ЕГН ********** е едновременно едноличен собственик на капитала, управител и представляващ юридическото лице, следователно той е бил овластен еднолично да формира волята на дружеството и да го представлява. Ето защо, Х. притежава качеството на лице по смисъла на чл.83а ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението.

Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, извършено от управителя на търговското дружество, е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква непременното настъпване на имуществени вреди. Въз основа на фактическото описание на престъплението, предмет на одобреното споразумение по НОХД 204/2022 г. по описа на Районен съд-Несебър, настоящият състав приема, че представляваното от Х. дружество обективно е могло да се обогати вследствие извършеното от управителя му престъпление по чл.172б ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били изложени и предлагани за продажба в търговски обект, стопанисван от дружество, и от негово име. Касае се за капиталово търговско дружество, в което съгласно предвиденото в Търговския закон, едноличният собственик на капитала е едновременно и управител, с право да представлява дружеството и да взема решенията за оперативната му дейност. В конкретния случай, по отношение на „В.***“ ЕООД Х. е бил юридически и фактически овластен и компетентен да формира волята на дружеството, да го представлява пред всички трети лица и субекти.