Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1166 от 12.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2230/2023
Вид
Протокол № 1166
Подписан
12.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1166 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г.ев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело № 20235220102230 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът С. Х. Х. – редовно уведомен по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява в съдебната. За него се явява адв. П. П., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Хебър КООП АД – редовно уведомени по реда на чл.56 ал.2 от ГПК. За тях се явява адв. Г. М., редовно упълномощен да ги представлява с пълномощно приложено по делото.

Третото лице помагач И. И. Ш. – редовно уведомен по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява се в съдебната зала, както и не изпраща процесуален представител.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, явява се в съдебната зала.

АДВ.П.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ.П.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба.

Оспорвам отговора подаден от ответното дружество.

1

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, поддържаме подаденият писмен отговор, оспорвам исковата молба. Моля да се приемат приложените писмени доказателства. Поддържам направените искания в исковата молба, ищецът да бъде задължен да представи в оригинал договорите за заем.

Поддържам искането за образуване на производство по оспорване истинността по чл. 193 от ГПК на договорите за заем. Поддържам искането си за назначаване на съдебно – графологична експертиза. Моля да бъде задължено третото лице помагач да представи по делото в оригинал, приложените към становището му фактури и фискални бонове за заплащането им, които е представил в копие.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ.П.: Уважаеми господин Председател, на този етап няма такава възможност.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма такава възможност на този етап.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и цена на иска 17 000лв.

Подадена е искова молба с която твърди, че през 2021г. С. Х. на два пъти е дал в заем на „Хебър кооп"АД парични суми, които били нужни за поемане на текущи разходи на дружеството. За предоставените в заем суми били съставени писмени договори за паричен заем, както следва: Договор за паричен заем от 08.11.2021г. за сумата от 8 000 лв. със срок на връщане до 08.12.2021г.; Договор за паричен заем от 13.12.2021г. за сумата от 9 000лв. със срок на връщане до 13.01.2022 г.; Общата стойност на предоставените в заем парични суми възлиза на 17 000 лв. Във всеки от договорите е записано, че същият представлява разписка, удостоверяваща предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Към момента на подаването на исковата молба срокът за връщане на заемните суми по всеки от договорите е изтекъл, но сумите не са върнати на заемодателя.

Сочи се, че след изтичането на сроковете за връщане на заемните суми, заемодателят поискал обяснение от представителя на дружеството - И. Ш. защо същите не се връщат. Последният уверил ищецът, че дружеството има парични затруднения с временен характер, които са резултат от несвоевременни плащания към него от основния му контрагент, но същите ще бъдат преодолени и заемните суми ще бъдат върнати, макар и със закъснение.

2

Ищецът повярвал на казаното, тъй като знаел, че „Хебър кооп" АД е дружество с над 20-годишна история, което е утвърдено на пазара за доставка на хранителни стоки. Дружеството продължило да не изпълнява задълженията си за връщане на получените суми по сключените договори за заем. Сочи се, че в края на 2022г. ищецът Х. за пореден път се свързал с И. Ш. и поискал да му се върнат заетите пари. Последният отговорил, че от началото на месец април вече не е представляващ дружеството „Хебър КООП“ АД, а за такъв е бил избран акционерът в дружеството - В. Н..

Обяснил, че връщането на заетата сума вече не зависи от него и не може да вземе отношение по въпроса.

Сочи се, че при справка в търговски регистър се установило, че действително на 06.04.2022г било проведено общо събрание на „Хебър кооп" АД, на което било взето решение за освобождаване от длъжност на всички членове на съвета на директорите, в т.ч. и на изпълнителния директор - И. Ш.. При тази справка, обаче, се установили и други, тревожни за Х. факти. От годишния финансов отчет на дружеството, приет на общото събрание от 06.04.2022г. и по-конкретно от счетоводния баланс към 31.12.2021г., се установило, че „Хебър кооп" АД има текуща загуба за 2021г. от 119 000лв., а общият размер на задълженията му възлиза на 558 000лв.В обсъжданията по т.4 от дневния ред, председателят на събранието A.Ш. е предложил да се дадат правомощия на съвета на директорите за разпореждане с имуществото на дружеството и по-конкретно с част от склад с адрес: ул.*****№5. Същият е изложил мнение, че ако бъде извършена продажба с приходите от нея следва „да се покрият задълженията на дружеството, което върви към преустановяване на дейността си." Твърди се, че тези факти принудили С. Х. да предприеме действия за съдебна защита на вземането си. На 12.05.2022г. той подал в Пазарджишки районен съд, молба за обезпечаване на бъдещ иск в размер на 17 000лв. срещу "Хебър кооп"АД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, а именно върху: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта *** по КККР на гр.Пазарджик. По молбата било образувано ч.гр.д.№1696/2023г. на РС Пазарджик. С определение №1194/12.05.2023г. по посоченото дело съдът е уважил изцяло молбата като е допуснал обезпечение на бъдещия иск на С. Х. в размер на 17 000лв., чрез налагането на възбрана върху посочения по-горе недвижим имот.

С определението си съдът е определил едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. За налагане на допуснатото обезпечение е била издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№1696 /2023г. на РС Пазарджик.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди „Хебър КООП„ АД, ЕИК 130150569 да заплати на С. Х. Х. сумата от 17 000лв., от която: 8 000лв., представляващи невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 3

08.11.2021г. и 9 000лв, представляващи невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 13.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника "Хебър кооп"АД. Оспорва се изцяло предявените с исковата молба обективно съединени искове срещу „Хебър кооп“ АД, като недоказани и неоснователни по следните съображения: Сочи се, че към исковата молба е приложен единствено 2 бр. бланкови договори за заем. Оспорват се същите договори, като се счита, че са неверни, и се моли, по отношение на същите да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване на истинността им. Счита се, че процесиите договори са изготвени не през 2021 г., а през 2022 г. - в периода след провеждане на Общото събрание на дружеството (06.04.2022г.), в което подписалия договора от името на „Хебър кооп“ АД - г-н И. И. Ш. е бил освободен като Изпълнителен директор на „Хебър кооп“ АД и не е разполагал вече с представителна власт. Сочи се, че основно доказателство в тази насока е обстоятелството, че от счетоводните документи на „Хебър кооп“ АД за периода, в който се претендира да е даден процесния паричен заем, е видно, че в дружеството не са осчетоводявани никакви парични задължения към трети лица с източник-договор за заем. Разходите, правени в този период са били изцяло за сметка на налични в дружеството парични средства, с произход - дейността на самото дружество. Същите счетоводни документи (ГФО) са разписани от изпълнителния директор на „Хебър кооп“ АД - г-н И.

И. Ш., който би следвало да е знаел, ако е теглил от името на дружеството парични заеми и че същите незаконосъобразно не са били осчетоводени, както и че подписания от него годишния финансов отчет не отговаря на действителното положение на нещата. За този период е била извършена и ревизия на дружеството, в която също не е установено (и не е било заявено) да са били теглени парични заеми от трети лица. Сочи се, че също така, ищецът не е разполагал с описаната в договора за заем парична сума за периода, в който се твърди че е бил предаван от него на изпълнителния директор на „Хебър кооп“ АД- г-н И. И. Ш..

Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

С Определение №2979 от 23.11.2023г., съдът е допуснал участието на И.

И. Ш. от гр. Пазарджик като трето лице - помагач на страната на ответника.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от третото лице помагач И. И. Ш. с който счита, че искът е 4 основателен. Сочи се че действително на 08.11.2021г. и на 13.12.2021г. между него, като представляващ "Хебър КООП"АД и С. Х. като заемодател, са били подписани двата договора за паричен заем, съответно за сумите 8000лв и 9000лв., за които се води делото. Заемните суми са били предадени в брой от С. Х. при подписване на всеки от двата договора за заем. Сочи се, че получената сума, в общ размер на 17 000лв. е била използвана от страна на Ш., като изп. директор на дружеството за закупуване на хранителни стоки в периода м.11.2021г. - м.12.2021г., за които доставчиците на "Хебър кооп"АД са издавали съответно фактури. Тези фактури са осчетоводени в "Хебър кооп"АД, но фигурират в счетоводството му като незаплатени. Твърди се, че Ш. разполага с фискални документи, че ги е заплатил в брой по гореописания начин, използвайки заемните суми.

Сочи се, че са представени и се моли съдът моля приеме, като писмени доказателства фактури, издадени от контрагенти на "Хебър кооп"АД в периода м.11.2021г.- м.12.2021г., ведно с фискални бонове за заплащането им в брой. Поради това, че основните контрагенти на "Хебър кооп"АД - община Септември и община Пазарджик не са изпълнявали в срок задълженията си за заплащане на доставени им от дружеството хранителни стоки, последното изпадна в тежко финансово положение и не е разполагало със средства за закупуване на хранителни стоки, които следваше да достави на клиентите си (детски градини в община Пазарджик). Това е наложило спешно търсенето на външни източници на средства, каквито са обсъжданите два договора за заем.

По същата причина „Хебър КООП”АД не можа да върне своевременно заемните суми по договорите. Допълнителен фактор за забава на връщането на сумите е била усложнилата се икономическа обстановка вследствие на пандемията от Ковид -19, довела до висока междуфирмена задлъжнялост, увеличение на инфлационните процеси и липса на достатъчно персонал.

Сочат се доказателства.

По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, ищецът следва да докаже изложените в исковата молба обстоятелства, както и да докаже основанието и размера на вземанията си, респективно носи доказателствена тежест по отношение на това, че такива договори за паричен заем действително са били сключени и че претендираните от ищеца суми са изискуеми и дължими към настоящият момент. Ответното дружество носи доказателствена тежест по отношение на възраженията, които са направени с отговора на исковата молба. За да се уважи предявеният иск, в тежест на ищецът е да установи съществуването на валидна облигационна връзка между ищецът и ответното дружество въз 5 основа на валидни договори за паричен заем.