Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 450 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3027/2024
Вид
Решение № 450
Подписан
14.04.2025
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000503027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Обжалвано е решение от 29.03.2024 г. по гр.д.№5174/2023 г. на СГС, с което частично e уважен иск с правно основание чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди за 3 000 лв. и е отхвърлена претенцията за сумата над 3 000 лв. до 40 000 лв.

Присъдена е и съответната мораторна лихва върху главницата, считано от 10.02.2023 г., както и съдебно-деловодни разноски.

Решението е обжалвано и от двете страни в производството – Софийски районен съд /СРС/ и П. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** със самостоятелни въззивни жалби.

Ответната страна в процеса – СРС - оспорва акта изцяло със съображения за неправилността му, недоказаност на исковите претенции, липса на фактическия състав по чл. 2б ЗОДОВ, неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, липса на причинно-следствена връзка между соченото от ищеца вредоносно деяние и твърдените неимуществени вреди.

Претендира отхвърляне на главния и акцесорния иск за лихва в цялост.

П. Д. атакува решението само в отхвърлителната му част, твърдейки неспазване на принципа за справедливост, очертан с нормата на чл. 52 ЗЗД. Желае увеличаване на определеното обезщетение за търпени болки и страдания до 40 000 лв. ведно със съответните законови последици от това – присъждане на мораторна лихва и разноски.

Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

1

Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и оплакванията на страните в жалбите, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Той е подаден от П. К. Д., с който срещу Софийски районен съд е наведена претенция с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника на задължението му за разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на гр.д.

№54463/2011 г. по описа на СРС, 50 състав. Ищецът твърди, че е на 08.12.2011 г. е предявил иск по гражданско дело – за обявяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот от своя наследодател. Открито съдебно заседание е насрочено две години след образуване на делото – на 10.12.2013 г., делото е обявено за решаване и към момента на предявяване на иска по настоящото дело (10.02.2023 г.) – в продължение на 10 години, решение по делото не е постановено. От забавянето за него са настъпили вреди – подкопано е доверието му в съдебната система, направил е разноски, които не вярва да му бъдат възстановени в обозримо бъдеще, не счита, че при постановяване на решението съдът ще направи правилна преценка на доказателствения материал. Оценява неимуществените си вреди на 40 000 лв. и претендира законната лихва от момента на забавата – 08.12.2011 г.

Ответникът оспорва иска по реда на чл. 131 ГПК. Оспорва да има забавяне, оспорва настъпване на твърдяните вреди, причинната им връзка с продължителността на производството и размера на претендираните вреди, който счита да не е съобразен с критериите по чл. 52 ЗЗД.

Пред първостепенния съд са събрани писмени и гласни доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът следва да отговори само на оплакванията в жалбите.

На първо място относно оплакванията на СРС за неоснователност в цялост на исковата претенция. Те не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно член 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС.

Според посочената норма от Конвенцията, уреждаща правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при решаването на спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин или юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за 2 вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията.

Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.

От друга страна, събраните пред СГС писмени доказателства еднозначно сочат, че гр.д.

№54463/2011 г. по описа на СРС е образувано по подадена на 09.12.2011 г. искова молба от П. К. Д., с която са предявени срещу А. Д. Д. искове както следва: иск с правно основание чл.26 ЗЗД за признаване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот и осъждане на ответницата да предаде владението на имота. С разпореждане от 16.12.2011 г. на ищеца са дадени указания за вписване на исковата молба, вписването е извършено на 21.12.2011 г. На 06.01.2012 г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответника, на 07.03.2012 г. е постъпил писмен отговор. С разпореждане от 02.04.2012 г. съдът е констатирал нередовност на исковата молба, дал е указания на ищеца, които са изпълнени на 23.04.2012 г. На 04.11.2013 г. съдът е постановил определение по чл.140 ГПК и е насрочил открито съдебно заседание по делото на 10.12.2013 г. На посочената дата е проведено съдебно заседание, в което е даден ход на делото, докладвани са предявените искове, събрани са допуснатите доказателства – писмени и гласни (чрез разпит на ангажирани от двете страни свидетели) и са проведени устни състезания, след което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

Съдебното решение е постановено на 05.05.2023 г. В него съдът е анализирал писмените и гласни доказателства и е приел, че твърденият от ищеца порок на волята на оспорения договор не е налице и договорът е валиден. По тези мотиви е отхвърлил предявените искове и е възложил в тежест на ищеца разноските на ответницата. На 05.06.2023 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца, но същата е оттеглена от него с молба от 20.06.2023 г.

Постановеното решение е влязло в сила на 25.07.2023 г.

От изложеното САС в настоящия си състав приема, че общата продължителност на гражданското производство към подаване на исковата молба е 11 години и 2 месеца. Към момента делото е приключило с окончателен съдебен акт, с който претенциите на ищеца са отхвърлени като неоснователни. При определяне дали гражданското производство е разгледано в разумен срок, съдът следва да съобрази общата продължителност на процеса.

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В случая гражданското производство вече е приключило, началната му дата 09.12.2011 г., а крайният съдебен акт е влязъл в сила на 3

25.07.2023 г., тоест общата му продължителност надвишава 11 години и 8 месеца, като през целия период производството се е развило в една съдебна инстанция.

Поради изложеното, исковата претенция по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е основателна.

Доколкото и в двете въззивни жалби е налице оплакване от присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди, то САС следва да прецени доколко правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

По приложението на правния въпрос за съдържанието на критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди има многобройна, еднопосочна и последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава (изразена в ППВС № 4/1968 г.

– т. II, както и в решение № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки, изживявания и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Неговото приложение в съответствие със закона означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Според изискванията на закона размерът на обезвредата следва да пълен и справедлив, и той е различен за всеки отделен случай, вкл. с оглед на факта, че всеки човек има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с нарушаване правото му на разглеждане и решаване на конкретното дело в разумен срок.

Видно събраните по делото пред СГС гласни доказателства /показанията на свид. В. К./, на П. Д. се е отразило негативно продължителността на съдебното производство, предизвиквайки у него чувства на безпокойство, тревожност и неудовлетвореност. Загубил интерес към делото, първоначално звънял на свид. К., който му бил адвокат по вещноправния спор пред районния съд да се интересува как върви производството и дали има решение по спора. След това бил с чувство на безизходица, загубил интерес и желание да пита какво става. След като излязло решението след повече от 10 години, макар и да го загубил, преценил, че не му се занимава повече и да чака още 10 години за окончателното решаване на делото, при което решението влязло в сила.

САС в настоящия си състав счита, че сумата от 3000 лв., определена от първостепенния съд 4 е недостатъчна като заместваща облага за претърпените болки и страдания. Не е отчетено преди всичко цялостната продължителност на съдебния процес от повече от 10 години, вкл. от датата на обявяване на устните състезания за приключени до постановяване на съдебния акт, както и че това е далеч над разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Не на последно място, подобни бездействия и изключително бавно правораздаване, руши не само личното доверие на ищеца П. Д., но и общественото доверие в правораздавателната система и в правовия ред в държавата, което е особено укоримо.