Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 74 от 21.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 114/2022
Вид
Определение № 74
Подписан
21.02.2023
В сила
21.02.2023
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Цитирани разпоредби

  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.375 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. П., 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20225200900114 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба предявена от А. Т. Б., с ЕГН **********, с постоянен село Р. обл.П. ул.“И. К. ***, посочен съдебен адрес гр.С. бул.“Д.Г.М.Д.“ ****, адв.М. Д., срещу „ЛЕВ ИНС“ АД, за причинени имуществени и неимуществени вреди, по реда на чл.432 от КЗ, за сумите от 5908 лева и съответно неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, в която са изложени съображения, че на 24.10.2020г. около 13.00 - 13.30 часа, на път II-86, км. 46.350, с посока на движение от гр.А. към гр.С., водачът на л.а. “****” с peг. **** спуква резервоара и започва да разлива дизелово масло по лентата му за движение. Той спира движението си, едва след като многократно е сигнализиран от другите преминаващи МПС, че разлива масло по пътното платно. При достигане на км. 46 +350 на път II 86, водачът на л.а. “****” с peг. ****, навлязъл в завой и спрял на място в собствената си пътна лента, за да изчака насрещно движещите се автомобили да преминат, за да предприеме аварийно спиране на отбивка, намираща се източно от източната пътна лента.

Твърди се, че в резултат на престоя, на мястото се образувало още по-голямо петно от дизелово гориво върху пътната лента. След преминаване на насрещно движещите се автомобили, водачът на л.а. М. преминал и през насрещната пътна лента, оставяйки голяма диря от масло и спрял автомобила в отбивка (от лявата страна в посоката му на движение). Пътят бил с изкачване и от мястото, където автомобилът спрял продължило да изтича голямо количество дизелово гориво надолу към и върху пътното платно, където се концентрирало. Водачът на л.а. “М.” не предприел никакви действия, за да сигнализира останалите участници в движението за създадената от него опасност, нито предприел действия, за да ограничи вредите и опасността, нито сигнализирал телефон 112, или компетентните органи за наличието на опасност на пътя, с цел да бъде сигнализирана и изчистена.

1

Сочи се, че останал до своя автомобил, като отворил предния капак. Така преминало значителен период от време, повече от половин час, през което време поставил в опасност редица превозни средства, техните водачи и спътници, без да сигнализира участъка, нито с триъгълник, нито по какъвто и да е друг начин, каквото е законовото изискване. Сочи се, че водачът не сигнализирал органите на реда, нито се опитал да ограничи вредата, като дори не сигнализирал на място, самите участници в движението, посредством поставяне на триъгълник или друго. Около 14.оо часа, мотоциклет “Я. ***” с peг. №**** достигнал до участъка от път II - 86 в зоната на км.

46 +350, и навлязъл в ляв завой, където вече имало огромно петно, образувано от голямо количество гориво, изтекло от л.а “М.” и налично напречно на пътя и върху двете пътни платна. Поради наличието на голямо количество разлято дизелово гориво от л.а. “М. ***” с peг. *** на пътното платно и върху лентата за движение на мотоциклета, където не било сигнализирано за наличие на опасност и нередност на пътното платно, рязко се бил променил и намалявал коефициента на съпротивление на гумите на мотоциклета с пътната настилка, което довело до загуба на напречна устойчивост и падане на мотора и моториста на пътното платно за движение. Твърди се, че и в този момент, водача на л.а. “М.” не предприел никакви действия, за да ограничи вредите и да постави сигнализация за другите участници в движението за наличие на опасно количество дизелово гориво на пътното платно, изтекло от неговия автомобил. Това било сторено по-късно, когато на място спират други участници в движението, за да помогнат на падналия моторист и поставят вече сигнализация за наличие на опасност на пътното платно. Настъпило ПТП с пострадало лице и материални щети.

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №79 и е образувано досъдебно производство N813/2020г. по описа на РУП А., което е приключило, на досъдебна фаза. В хода на воденото досъдебно производство, безспорно било доказано, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е наличието на огромно количество дизелово гориво върху пътното платно, и че пострадалия не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП. В Постановлението било прието, че е налице случайно събитие, с който извод не е съгласен доверителят ми. И по тази причина досъдебното производство е било прекратено. Ищецът твърди, че не е налице случайно събитие, доколкото водачът на л.а. “М.” е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпване на общественоопасните последици, с оглед стореното да предвиди настъпването им и е бил длъжен да ги предотврати или поне ограничи, като сигнализира другите участници в движението по пътя за причиненото от него и управлявания от него автомобил на пътя, каквото е бил длъжен да направи, но не е направил и противозаконно е бездействал. Съгласно разпоредбите на чл.97 ал.3 и ал.4 водачът е бил длъжен да обозначи мястото със светлоотразителен триъгълник, който да постави поне 30 метра преди мястото, а на 2 автомагистрала или пътища с разрешена скорост на движение над 90км., - да постави светлоотразителен триъгълник на 100м. Такъв изобщо не е бил поставен от водача на л.а. “М.”. Съгласно чл.123, ал.1, т.1, водачът е бил длъжен да спре, без да създава опасност за движението по пътя и да сигнализира за опасност, а след това да се опитва да отремонтира автомобила си. Той бездействал дълъг период от време ( в който единствено се е опитвал да отремонтира автомобила си), преди да настъпи процесното ПТП, не е сигнализирал участъка от пътя, който е увредил, замърсил и сторил негоден за нормалното му ползване от другите участници в движението, без дори да уведоми компетентните органи или поне Националната система 112, с което си поведение виновно е причинил настъпване на процесното ПТП.

Ищецът твърди, че при катастрофата е пострадал тежко и бил приет по спешност и с опасност за живота в УМБАЛ “Свети Георги” АД, хоспитализиран за периода от 24.10.2020 година - 7.11.2020 година и бил получил следните травматични увреждания:

1.Травматичен шок. Политравма. Счупване на тялото (диафизата) на лявата бедрена кост с разместване на костни фрагменти, довели до оперативно лечение за наместване и поставяне на метални импланти, причинили силни болки и страдания и невъзможност да се предвижва самостоятелно през първите 12 месеца след причиняване на травмите.

2.Многофрагментнн /множествени/ счупвания на голямо-пищялна (тибия) и малкопищялна /фибул/ кости на лява подбедрица. Счупване на лява глезенна става, с поставена метална планка в нея. Диафизарна Фрактура на Фибула със скъсяване и дислокация на фрагментите на Фибула. довели до оперативно лечение за наместване и поставяне на метални импланти и причинили силни болки и страдания на пострдалия, с невъзможност да се предвижва самостоятелно през следващата една година след причиняване на травмите и до настоящия момент имал ограчничени движения в ляв глезен и ляво стъпало, съпроводени периодично със силни болки и страдания - при натоварване, по-продължително ходене или при смяна на времето, 3.Многофрагментни (множествени) счупвания на голямо-пищялна (тибия) и малкопищялна(Фибул) кости на дясната подбедрица, Диафизарна фрактура на Фибула със скъсяване и дислокация на фрагментите на Фибула, довели до оперативно лечение за наместване и поставяне на метални импланти и причинили силни болки и страдания на пострадалия, с невъзможност да се придвижва самостоятелно през 1 една година след причиняване на травмите,

4.Дълбоки разкъсно-контузни рани по двете ръце и двата крака, оставили загрозяващи белези.

Твърди се, че ищецът е бил подложен на тежки оперативни процедури, с поставяне на метални импланти и в двата долни крайника, и били обездвижени с гипсова имобилизация - поставени от стъпалото до бедрото, тип крачол. Налице били множество загрозяващи белези по крайниците, цикатриси, които имали траен, вероятно пожизнен характер. За периода 23.06.2021г. - 30.06.2021г. отново бил приет в болница БПЛР - Медицински институт на МВР Филиал Хисар за извършване на Физикални терапии и рехабилитации. Към момента имал ограничен обем на движение и в двата 3 крайника, със скъсяване и съответно накуцваща походка, която оказва силно негативно влияние върху цялата стойка на тялото и причинява силни болки и страдания в областта на таза и гръбнака и до настоящия момент, както и отражение върху работоспособността.

След престоя в болничните заведения, лечението му продължило в къщи при строг постелен режим, обездвижени били и двата му долни крайника, с гипсови имобилизации тип крачол, с използване на подлога, памперси и гледане от близки хора през първите 6-7 месеца. Предвид, че са счупени и двата му крака, предвижването му дори с патерици, през първите поне 7 месеца е невъзможно. През този период от време, животът му преминал основно в една стая на легло, където се извършвали всичките битови и жизненоважни дейности. В случай на необходимост, с помощта на близките му бил поставян в инвалидна количка и така го придвижвали за прегледи, както го изкарвали навън, на кратки разходки. През първите 6 месеца, той изпитвал силни болки, не можел да спи нощем, сънувал кошмари, трудно и болезнено се местел.

През тази една година се твърди от ищеца, че се променил като човек, станал силно раздразнителен, затворил се в себе си и отказал да приема близки и приятели, които искали да го видят, не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Преди момента на катастрофата, бил енергичен млад мъж - работел, спортувал, водел активен и забързан ритъм на живот с постоянни срещи с много приятели. След катастрофата, той самия има нужда от грижи, сякаш е бебе и това положение оказва сериозно негативно въздействие върху неговото психическо състояние. Отказва да приема приятели вкъщи, затваря се в себе си и чето плаче, подложен на постоянни болки, той се самосъжалявал, обезкуражен, че няма да бъде същият мъж, че няма да може да ходи добре, ще има много и грозни белези, срамувал се от сегашния си болнав вид.

Към момента на подаване на исковата молба, се твърди, че получените травми при процесното ПТП за неопределен период от време го лишавали от нормалния му начин на живот на млад човек, пожизнено се променяли функциите на неговите крайници, оставали и загрозяващи белези и към настоящия момент, търпял болки и страдания все още особено силни на моменти, болничното лечение и операциите, ограничените движения, невъзможността да бъде самостоятелен и да ходи самостоятелно и без да куца, тотално депресирали ищеца.Сочи се, че предстояли и нови операции за отстраняване на поставените метални импланти, които щели да бъдат свързани с нови болки и страдания, неработоспособност и болничен престой.

Твърди се още, че процесното пътнотранспортно произшествие оказвало силно негативен ефект върху ищеца, получените телесни увреждания и процесът по възстановяването им, довел до затруднения в ежедневието, освен това претърпял стрес и уплаха в резултат на преживяното, което оставяло траен белег в съзнанието му, притеснявал се да се движи свободно по улиците на града, което водело до намалени социални контакти и това възпрепятства нормалния начин на живот на един млад човек. Често се будел посред нощ от кошмарни сънища свързани с произшествия, което допринасяло за формирането на безсъние и хронична умора, както и проявата на симптоми на депресивни състояния. След катастрофата, той никога повече не се бил качва и не желаел да управлява мотоциклет, въпреки че преди ПТП, управлението, разходките с мотоциклет и приятели - мотористи, са били негово хоби и силна страст, която губел завинаги.

4

Ищецът твърди, че претърпял имуществените вреди, реално направени разходи за лечение, медикаменти, импланти, които към настоящия момент, съгласно представените фактури били в размер на 5908 лева.