Разпореждане № 1209 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1237/2026
- Вид
- Разпореждане № 1209
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1209 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
Атанас И.ов като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело № 20261200501237 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Г.
Теоргиева Г., ЕГН **********, чрез особения представител А. Ц., против решение № 548/ 23.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2146/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която е уважен иска за главница и законна лихва, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.
Поддържа се, че районният съд е приел, че процесният договор за кредит е договор за потребителски кредит. Този извод е правилен, тъй като договорът е сключен между търговец-кредитор и физическо лице, действащо извън професионалната или търговската си дейност — хипотеза по чл. 9, ал. 14 ЗПК. Сочи се, че е правилен и изводът, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията относно ГПР. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, 1 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на допусканията за изчисляване на ГПР. Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, договорът е недействителен.
Навежда се, че по делото допълнителната съдебно-счетоводна експертиза установява, че при включване на всички разходи по кредита ГПР е 54,72 %, при посочен в договора ГПР 49,32 % и законов максимум 50 %.
Законът изрично предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузите, които надвишават този праг, са нищожни. След като съдът е достигнал до извод за недействителност на договора, последицата е тази по чл. 23 ЗПК — потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.
Поддържа се, че порокът на решението е, че съдът е приел за доказана чиста стойност на кредита в размер на 5000 лв. (2 556,46 евро), без по делото да са събрани достатъчни доказателства, че именно Г. Г. лично е заявила и получила всички пет отделни усвоявания.
Сочи се, че не е доказано валидно електронно волеизявление от страна на Г. Г.. Поддържа се, че в писмения отговор изрично е оспорено сключването на валиден договор, като е посочено, че ищецът не е представил доказателства, че: - електронното изявление произхожда от Г. Г.; - тя лично е получила SMS код; - тя лично е въвела SMS кода; - кодът не е въведен от трето лице; - електронният профил е използван именно от ответницата; последващите заявки за усвояване са извършени от нея.
Прави се довод, че въпреки това първоинстанционният съд е приел, че договорът е сключен по електронен път, като се е задоволил с обща констатация, че били представени „технически логове и други доказателства".
В мотивите липсва конкретен анализ: - какви точно логове са представени; какво удостоверяват те; - дали съдържат I P адрес; - дали съдържат идентификация на устройство; - дали съдържат дата и час на въвеждане на S M S код; - дали доказват получаване на S M S код от ответницата; - дали доказват въвеждане на кода лично от ответницата; - дали доказват всяко едно последващо усвояване. Сочи се, че това е съществено, защото самият договор предвижда, че подписването се извършва чрез S M S код. В договора е посочено: „Заемателят декларира, че преди подписване на този договор, е получил код на телефонния номер, който е посочил в личния си профил, с 2 който код той разписва този договор за заем" — Договор за кредит „Violeta", чл. 1, ал. 1, т. 3.
Прави се довод, че самата декларация в договора не доказва авторството на електронното изявление. Тя е част от оспорения електронен документ и не може сама по себе си да замести доказателствата за това кой е извършил електронното действие.
Поддържа се, че не е доказано всяко отделно усвояване на сумите. Дори да се приеме, че е налице първоначално електронно подписване на договора, по делото не е доказано всяко отделно усвояване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитът е в максимален размер 1000 лв. (511,29 евро) под формата на разрешен кредитен лимит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора всяко усвояване следва да бъде заявено от кредитополучателя чрез профила му: „за всяко усвояване отправя искане до Кредитора в профила си чрез натискане върху бутон „Искам още пари", посочване на желана сума, банкова сметка и номер на лична карта и натискане на бутон „Изпрати" — Договор за кредит „Violeta", чл. 3, ал. 1. Това означава, че за всяко от твърдените пет усвоявания ищецът следва да докаже отделно електронно волеизявление на ответника.
Сочи се, че ищецът твърди следните усвоявания: - 21.01.2022 г. — 1000 лв.
(511,29 евро); - 07.02.2022 г. — 1000 лв. (511,29 евро); - 04.03.2022 г. — 1000 лв. (511,29 евро); - 20.04.2022 г. — 1000 лв. (511,29 евро); - 25.05.2022 г. — 1000 лв. (511,29 евро).
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е установил поотделно: дата и час на всяка заявка; - електронен профил, от който е направена всяка заявка; - I P адрес за всяка заявка; - устройство или друг технически идентификатор; - въведени данни за банкова сметка; - електронен запис на натискане на бутон „Искам още пари" и „Изпрати"; - дали всяка заявка е направена от ответника, а не от трето лице. Прави се довод, че не е доказано, че ответника лично е заявила всички пет усвоявания. При това положение не може да се приеме за установена чиста стойност на кредита в размер 5000 лв.
(2 556,46 евро).
Поддържа се, че платежните нареждания не доказват авторство на заявките за усвояване. По делото са представени пет преводни нареждания/авиза. Те могат да удостоверят единствено, че ищецът е наредил превод към посочен IBAN, но не доказват: - че именно Г. Г. е заявила 3 съответното усвояване; - че е имало валидно електронно изявление за всяко усвояване; - че профилът е бил използван лично от ответницата; - че банковата сметка е била посочена от нея при всяко усвояване; - че последващите преводи са извършени въз основа на нейно действително волеизявление.
Поддържа се, че съдебно-счетоводната експертиза също не може да установи авторството на електронните заявки. Експертизата е счетоводна, а не техническа. Тя установява единствено счетоводното отразяване на преводите и плащанията в счетоводството на ищеца, но не доказва кой е извършил електронните действия по заявяване на сумите. Поради това изводът на съда, че възраженията относно реалното усвояване били „голословни", е необоснован. Напротив — именно ищецът носи доказателствената тежест да установи валидно възникване на вземането, реалното предоставяне на сумите и размера на дълга.
Навежда се, че договорът е обявен за недействителен, поради което не могат да се прилагат договорните фикции за електронно авторство и връчване. Съдът е приел недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. При тази недействителност не могат да се използват в полза на кредитора клаузи, които: - въвеждат необорима презумпция, че изявленията от електронна поща или профил са направени от потребителя; - прехвърлят върху потребителя риска от използване на профила от трети лица; - ограничават възможността му да оспорва електронни действия; - създават фикции за узнаване и връчване; позволяват едностранни действия на кредитора при липса на доказано индивидуално договаряне. Сочи се, че договорът съдържа такива клаузи, включително в чл. 14, чл. 23 и чл. 26. Те са част от предварително изготвени общи условия и не е доказано да са индивидуално уговорени.
Навежда се, че за договора за потребителски кредит се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Неравноправна е клауза, която във вреда на потребителя не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните; такива са и клаузите, които ограничават средствата за доказване на потребителя, налагат му доказателствена тежест, която по закон следва да е за търговеца, или не му позволяват да прецени икономическите последици от договора.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени; клаузите, изготвени предварително, не се считат за индивидуално 4 уговорени, а тежестта да се докаже индивидуално договаряне е върху търговеца. Прави се довод, че следователно съдът не е могъл да използва договорните фикции относно електронния профил, електронната поща, SMS кода и узнаването, за да приеме за доказани авторството на изявленията и отделните усвоявания.
Сочи се, че неправилно е определена чистата стойност на кредита, тъй като при недействителност по чл. 22 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Това обаче не освобождава кредитора от задължението да докаже: - каква сума реално е получена от потребителя; - че тази сума е получена въз основа на доказано искане от потребителя; - че сумата е била действително на разположение на потребителя; - че конкретното усвояване е част от процесното правоотношение.
Сочи се, че районният съд е приел , че са усвоени 5000 лв. (2 556,46 евро), платени 4682,04 лв. (2 393,89 евро), а остатъкът се равнява на 317,96 лв. (162,57 евро). Оспорва се този извод като неправилен, защото за база е взета недоказана обща сума на усвояванията. Съдът не е отчел, че договорът предвижда кредитен лимит 1000 лв. (511,29 евро), а всяко следващо усвояване изисква отделно електронно искане. При липса на доказателства за всяко такова искане не може да се приеме, че чистата стойност на кредита е 5000 лв. (2 556,46 евро). Сочи се, че ако се приеме, че е доказано най-много първоначалното усвояване на 1000 лв. (511,29 евро), то извършените плащания в размер на 4682,04 лв. (2 393,89 евро) многократно надхвърлят тази сума и не съществува остатък, който да бъде присъден.
Поддържа се, че неправилно е присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба - районният съд е присъдил законна лихва върху сумата от 162,57 евро, считано от 25.08.2025 г.. Сочи се, че след като договорът е приет за недействителен, не може да се приеме, че ответника е изпаднала в забава по валидно договорно задължение за сумата 162,57 евро към датата на подаване на исковата молба. Самият размер 317,96 лв. (162,57 евро) не е бил претендиран от ищеца като самостоятелно определена чиста стойност, а е изчислен от съда едва в решението след прилагане на чл. 23 ЗПК.
Сочи се, че чл. 23 ЗПК предвижда, че при недействителен договор потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита. При липса на доказана покана за заплащане именно на чистата стойност в размер 317,96 лв.
5
(162,57 евро), законна лихва не следва да се присъжда от датата на подаване на исковата молба. При условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че някаква сума е дължима, законната лихва следва да бъде присъдена най-рано от датата, на която въззивницата е била надлежно уведомена за претенция именно за чиста стойност на недействителен договор в конкретен размер, а не от датата на подаване на искова молба, основана на твърдяно валидно договорно задължение.
Поддържа се, че неправилно са присъдени разноски в размер на 213,83 евро.
Сочи се, че тази част от решението е обусловена от уважаването на иска за 162,57 евро. При отмяна на осъдителната част разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. Евентуално, ако въззивният съд приеме частична основателност на претенцията, разноските следва да бъдат преизчислени съразмерно на действително уважения размер.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 548/ 23.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2146/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която е уважен иска за главница и законна лихва, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски, като съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1af5626-915e-4e38-a31a-08a767647019