Решение № 629 от 01.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Пловдив, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Б. като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ПИМК“ ООД, ЕИК: 115536179, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** А. И. Й. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504361552, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат за незаконосъобразност, за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), както и за издаването му в противоречие на материалния закон. Моли се за неговата отмяна. В условията на евентуалност се поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Е. Т., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира вмененото в отговорност на дружеството нарушение да е останало недоказано от събраните по делото доказателства.

Счита, че е изтекъл давностният срок за административнонаказателно преследване и налагане на санкция за процесното деяние. Твърди още към датата на деянието да не е имало нормативно предвидена възможност за издаването на електронен фиш за санкционирането на такъв вид нарушения.

1

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от *** И.В., който оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище електронният фиш да е издаден на 16.11.2020 г., което да е и датата на извършване и установяване на нарушението. В тази връзка предлага на съда да приеме за неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекъл срок на погасителна давност. Пледира още нарушението да е формално и за довършеността му да не е необходимо установяване на конкретен вредоносен резултат. Наложената санкция от 2 500 лева намира за справедлива с оглед извършеното деяние. Оспорва и твърденията на насрещната страна за липса на нормативно основание за издаване на електронен фиш по чл. 189ж от ЗДвП. Твърди, че доколкото е наложена имуществена санкция на юридическо лице, не подлежи на изследване въпросът за нечие виновно поведение. Поддържа още нарушението да се изразява в обстоятелството, че е декларирано и заплатено движение на ППС с 2 оси, а в действителност платената пътна мрежа да е използвана от състав от превозни средства общо с 5 оси. Моли електронният фиш да бъде потвърден.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „ПИМК“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.02.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ на 15.02.2024 г. според пресдтавената товарителница, поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Влекач с марка и модел „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“ и с рег. № **** бил собственост на „ОТП Лизинг“ - клон Пловдив с ЕИК: 1313913690030, клон на „ОТП Лизинг“ ЕООД. Жалбоподателят „ПИМК“ ООД бил вписан в свидетелството за регистрация на това превозно средство като негов ползвател. Влекачът бил с 2 оси, с технически допустима максимална маса 20 000 кг и екологична категория ЕВРО 6С.

На 02.03.2020 г. жалбоподателят сключил договор с „Конкорд смарт Инфраструктура“ АД (фирмата на търговеца променена на „Диджитол смарт Инфраструктура“ на 20.10.2020 г.), по силата на който последното дружество се задължавало да му предоставя услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние. В изпълнение на договора влекачът „Ивеко АС440СТ П 2

ЦНГ“ с рег. № **** бил добавен в системата за електронно събиране на пътни такси, като към него било асоциирано бордово устройство, собственост на „Диджитол смарт Инфраструктура“ АД. Превозното средство било описано и в списъка на ППС, за които жалбоподателят заявил ползване на бордови устройства, съгласно анекс – приложение № 2 към рамковия договор.

На 16.11.2020 г. в 19:55 часа влекачът „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № **** се движил на територията на община Родопи в състав с прикачено ремарке, като общият брой на осите на състава бил 5, а общата технически допустима максимална маса - 44 000 кг. На посочените дата и час влекачът заедно с прикаченото ремарке преминал по път А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър през тол сегмент № **********, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа бордовото устройство, с което бил оборудван влекачът, било включено, поради което тол декларация за преминаването била създадена и подадена. Декларираните данни били за движение на пътно превозно средство над 12 тона и с 2 оси, когато в действителност платената пътна мрежа била използвана от състав с общ брой от 5 оси.

За преминаването на ремаркето през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача в състав с ремаркето по автомагистрала А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № B46F85EE1D685543E053021F160AD764, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „ПИМК“ ООД бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8504361552.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад с № B46F85EE1D685543E053021F160AD76 по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 16.11.2020 г. в 19:55 часа състав от влекач с рег. № **** и прикачено към него ремарке се е движил по път А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 20212. Установява се още, че причината за отчитане на движението на състава от ППС като нарушение е, че общият брой на осите му е 5, а платената категория за преминаването е по-малка от измерената, т.е. тол декларацията е за преминаване на ППС с 2 оси.

От становище от 26.02.2024 г. от отдел „Управление на информационна 3 система и инфраструктура“ в Национално тол управление (лист 50 от делото) и справка за данните по подадената тол декларация (лист 51 от делото) се изяснява, че за дата 16.11.2020 г. и сегмент № **********, рамка 20212 има подадена тол декларация за движението на ППС с рег. № ****, но декларираната категория е за превозно средство с маса над 12 тона и само с 2 оси.

От договор от 02.03.2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, сключен между „Конкорд Смарт Инфраструктура“ АД и жалбоподателя „ПИМК“ ООД (лист 32-33 от делото), се изяснява, че по силата на същия изпълнителят се задължава да предостави на клиента услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние съгласно Общите условия /приложение № 1 към договора/. От списък с моторни превозни средства (лист 52-53 от делото) съгласно т. 2 от приложение № 2 – анекс към договора, се установява, че влекачът с рег. № **** е оборудван с бордово устройство.

От справка от АИС КАТ-Регистрация за ППС с рег. № **** (лист 12-13 от делото) се изяснява, че същото представлява влекач с марка и модел „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“, с технически допустима максимална маса 20 000 кг и с 2 оси. Изяснява се и че жалбоподателят „ПИМК“ ООД е вписан като ползвател на превозното средство в свидетелството му за регистрация.

От заявление с вх. № 35432/29.03.2024 г. (лист 24 от делото) и справка от електронната система на АПИ (лист 25 от делото) се установява, че след издаването му обжалваният Електронен фиш № 8504361552 е изпратен за връчване на дата 12.01.2024 г. и е получен от адресата си на 05.02.2024г.

Установява се още, че фишът не е връчван преди тази дата и не е изпращан за връчване преди това или по друг начин.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8504361552 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община Родопи, път А-1, на км 107+663 в посока намаляващ километър; датата – 16.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 19:55 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ****; вписания ползвател – жалбоподателят „ПИМК“ ООД с ЕИК: 115536179; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като е заплатена само частично дължимата пътна такса, като има създадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи 4 от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

По възраженията на жалбоподателя съдът приема на първо място, че доводът за настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административнонаказателно преследване и налагане на наказание на дееца е основателен, макар и на различни от изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗАНН, която е неприложима в настоящото производство. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С посочената разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

Като краен резултат обаче възражението е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.