Решение № 134 от 03.07.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Габрово, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500156 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 173/2022 по описа на Районен съд – град Трявна, съдът е признал за установено по отношение на „ПОЛИТЕХНИКА“ ООД, с ЕИК 107500112, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, *** ет. 1 ап.1, представляван от И.К.Ч., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, представляван заедно от А.В.Д. и М.М., следните суми: сумата от 424,18 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № П0070772 за периода 21.08.2021 г. – 20.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,00 лв., от която: 02,00 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор № П0070772; 90,00 лв. – неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор № П0070772 оборудване /модем/рутер/ТВ приемник/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 24,85 лв. лихва за забава за периода от първия ден на забава за плащане до 28.06.2022 г., за което е издадена заповед № 58/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 20224240100124 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл. 422 от ГПК. Отхвърлил е предявения иск в частта досежно дължимостта на сума над 92,00 лв. до размера на сумата от 232,00 лв., както и лихва за забава над сумата от 24,85 лв. до размера на 35,57 лв., като неоснователен. Осъдил е „ПОЛИТЕХНИКА“ ООД да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата от 263,13 лв. - направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от вземането. Осъдил е „ПОЛИТЕХНИКА“ООД да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 287,00 лв. - направени разноски в настоящото исково производство, по компенсация.

Въззивна жалба против решението е постъпила от „ПОЛИТЕХНИКА“ ООД, с която 1 моли да се отмени обжалваното решение в осъдителната част като неправилно и незаконосъобразно и да се реши спор по същество, като се отхвърли предявения иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за постановяване на решението при несъобразяване на събраните по делото доказателства -гласни и писмени в тяхната съвкупност. Сочи, че в решението е прието за установено, че дружеството дължи на ищеца сума в размер на 424.18 лв., представляваща месечни такси и потребление за услуги по договор № П0070772 за периода 21.08.2021 г. - 20.02.2022 г., като е обосновал този извод с издадените 6 бр. фактури по договора и заключението на вещото лице, че по тях сумата възлиза на 424.18 лв. Съдът не е обсъдил факта, че за посочения период дружеството не е използвало услуги от А1, тъй като е спряло да бъде техен абонат като използваните номера са пренесени към Виваком. Дружеството ползва услугите на оператора А1 до 08.08.2021 г., след което не ползва никаква тяхна услуга. Провеждан е телефонен разговор с представител на оператора от гр. Плевен, на който изрично е заявено, че договора няма да бъде подновен.

Това твърдение се потвърждава и от разпитания по делото св. Н.С., която работи в ответното дружество и е дала показания, че „Политехника" ООД е спряло да ползва услугите на А1 през юли 2021 г. и управителя на дружеството е водил многократни телефонни разговори с оператора да не се начисляват суми, тъй като телефонните номера са прехвърлени към друг оператор и дружеството не желае да ползва каквито и да било услуги от ищеца. От представените по делото писмени доказателства, представляващи договори с Виваком се установява, че действително са прехвърлени номера към този оператор, а същото се потвърждава и от заключението на експертизата. Сочи, че съдът не е обсъдил факта, че по Приложение №1 към договор № 502343380 за тарифен план и условия за ползване на услугата Smart fleet от 19.07.2019 г. не е посочено за кой телефонен номер се отнася и тъй като дружеството в действителност фактически никога не е ползвало услугата не може да се установи с кой номер кореспондира тази услуга. Само в исковата молба се твърди, че тази услуга е за номер *****, но нито в посоченото приложение № 1, нито в други приложения под № 1 или № 2 такъв номер не е посочен и дружеството не е ползвало този номер. В приложение № 1 към договор № 502343380 от 19.07.2019 г. за условия за ползване на тарифен план за пренос на данни А1 бизнес мобилен интернет в пакет с фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас, няма посочен за кой телефонен номер се отнася. Този факт също не е изследван от съда при изясняване на фактическите обстоятелства и установяване на фактическата страна на делото.

Посочва, че по фактура №0437006940 от 23.09.2021 г. е фактуриран период от 21.08.2021 г. до 20.09.2021 г. за номера: *****, *****, *****, *****, **********, *****, *****, *****, *****, *****/*****, за които е представена разпечатка към фактурата Приложение А (продължение), в което е посочено в реквизит „изразходвани", че няма никакво потребление за всички тези номера, което показва, че те не са използвани като услуга за посочения във фактурата период. В тази фактура е посочен номер *****, който липсва в Приложения №1 и Приложение №2 към договор 502343380. Във фактурата за номер ***** е посочена такса по тарифен план 100 лв., а в Приложение № 1 към Договор № 502343380- Условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни А1 бизнес мобилен интернет е записано, че за този номер ***** месечната абонаментна такса е 34 лв. без да има потребление, както сочи Приложение А към фактурата и при определена такса 34,00 лв., не е ясно защо са начислени 100,00 лв. за този номер. Във фактурата за номер ***** е посочена такса 13.31 лв. и друга такса 4.99 лв. , общо 18.30 лв., за номер ***** е посочена такса 10.43 лв. и друга такса 5.82 лв. , общо 16.25 лв., за номер *****/***** е посочена такса 6.26 лв. като не може да се разбере от къде идват тези такси и в този размер, като за тези номера няма нито сключен договор, нито номерата са включени в приложения №1 и №2 към Договор № 502343380, където има данни за номерата и съответната им такса. Дружеството не е ползвало тези номера за фактурирания периоди, като това се е установило от 2 обясненията на управителя и от показанията на св. Н.С., като техните твърдения са непротиворечиви и съвпадащи

По фактура № 0438529325 от 25.10.2021 г. е фактуриран период от 21.09.2021 г. до 20.10.2021 г. за номера: *****, *****, *****, *****/*****. Тук прави впечатление, че за номер ***** няма такса, а в предходната фактура за предходния период за този номер таксата е 18.31 лв. За останалите три номера по фактурата *****, *****, *****/***** твърди, че тези номера ги няма по приложенията и няма данни за техните такси и не се ползват от дружеството. За фактура № 0440061911 от 24.11.2021 г. е фактуриран период от 21.10.2021 г. до 20.11.2021 г. като липсва информация за кои номера се отнася в този период, като тази фактура също оспорваме като твърдят, че не ползват за този период услуги от А1 и нямат потребление на услуги. За фактура № ********** от 23.12.2021 г. е фактуриран период от 21.11.2021 г. до 20.12.2021 г. и по тази фактура също няма данни за какви услуги на кои номера. По фактурата 83.70 лв. не може да се установи за какви такси се отнася. За фактура №0443092535 от 24.01.2022 г. и фактура № 0444600751 от 23.02.2022 г. важи вече посоченото, че двете фактури са за номера *****, *****, *****/*****, които номера ги няма по приложенията и няма данни за техните такси и не се ползват от дружеството. Сочи, че договорни отношения не са съществували след 08.08.2021 г., а ищецът търси суми за непредоставени услуги, т.е. услуги, от които ответното дружество не се е възползвало и тук следва да се намеси един друг правен институт каквото е неоснователното обогатяване.

Твърди, че с констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване от 28.08.2019 г. се установява, че дружеството е получило оборудване тип ZTE номер 459023005914, което дружеството е върнало с приемо-предавателен протокол за връщане на крайно устройство от 06.10.2022 г., като това оборудване е посоченото в сметка № 0557926084/06.03.2022 г. Ищецът претендира връщане на посоченото в сметка ***/06.03.2022 г. устройство 869211032536081 и в сметка ***/05.10.2021 г. устройство 863605036606988. Такива устройства ответникът не е получавал. Какви устройства е получил се установява в констативния протокол от 28.08.2019 г., но в този протокол претендираните устройство 869211032536081 и устройство 863605036606988 не е посочено да са получавани, няма и получени оборудване под тези номера. Счита, че неправилно съдът е приел, че от ответника са предоставени 2 броя устройства, едното от които е върнато, а за другото няма данни за връщане и приема, че неустойката за невръщането на предоставено устройство е 90 лв. и по този начин съдът се е произнесъл извън петитум.

В исковата молба, в уточняващи молби ищецът не е претендирал невръщане на оборудване № 2 тип Router сериен номер DEA 100В7, посочено в протокол за инсталиране на оборудване от 28.08.2019 г. и неустойка за същото. В исковата молба е посочено, че за неустойката са издадени сметки 556762253/05.10.2021 г. на стойност 140 лв. неустойка невърнато оборудване Data Box, сметка 557926055/06.03.2022 г. на стойност 90 лв. неустойка за невърнато оборудване Box Voice и сметка 557926084/06.03.2022 г. на стойност 100,00 лв., неустойка-невърнато оборудване TV Union STB. Съдът е приел, че за оборудване устройство Data Box, чиято неустойка е в размер на 140 лв. се установява, че такова не е предоставяно от ищеца на ответника. Оборудване с устройство TV Union STB, чиято неустойка е 100,00 лв. е върнато. Оборудване устройство Box Voice, чиято неустойка е 90,00 лв. няма данни да е получавано такова от ответника. Тогава съда е приел, че „другото устройство", както го е нарекъл съда е Box Voice чиято неустойка е 90,00 лв., то не е получавано от ответника, следователно не се дължи неустойка. Остана оборудване №2 тип Router сериен номер DEA 100В7 по протокол от 28.08.2019 г., но това оборудване ищецът не търси връщане за него и не претендира неустойка. Първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитума на исковата молба и следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, с която ответното дружество е осъдено да плати сумата 92,00 лв., представляваща обезщетение за обработка просрочени задължения и неустойка за 3 предоставено, но невърнато оборудване модем, рутер ТВ приемник. Следва да се отхвърли и иска за лихви, поради недължимост на главници, като иска за лихви по своята същност е акцесорен и при отхвърляне на главния иск не следва да се уважава.

Решението с диспозитив за отхвърляне на предявеният иск в частта, досежно дължимостта на сума над 92,00 лв. до размер на сумата 232,00 лв., както и лихви за забава над сумата от 24.85 лв. до размера на 35.57 лв. не са обжалвани, поради което решението в тази част е влязло в сила.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата. Взима становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.твърдят, че месечната такса представлява абонамент и се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. Относимо е само, че услугите са били активни и е било възможно същите да бъдат използвани.

Взема становище, че до 06.03.2022 г. – датата на прекратяване на договора за услугите, които не са прехвърлени към друг оператор, страните са се намирали във валидно облигационна отношение и за ответника е съществувало задължението да заплаща сумите по процесните фактури. Независимо, че в някои от приложенията за активиране на услуги не е посочен конкретен номер на услугата, същите се извеждат от предходно издадените и платени от ответника фактури, с което последния е признал сключването на тези приложения именно за номерата на услугите, които са посочени в платените фактури. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло постановения първоинстанционния съдебен акт.