Решение № 42 от 23.01.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Враца, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. А. при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. А. Гражданско дело № 20221420102208 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен на 13.07.2022 г. от ”Фронтекс Интернешънъл”ЕАД,ЕИК 200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец ул.”Хенрик Ибсен”№15 ет.6,чрез юк.Евелина Авдеева,против П. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.М. ул.*********** и настоящ адрес с.М. общ.В. ул.*****************иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че между ”Фератум България”ЕООД/като кредитор/ и ответника/като длъжник/ бил сключен договор за заем №572009/14.12.2017 г..Договорът бил сключен чрез средства за комуникация от разстояние във формата на електронен документ при следните параметри : сума-600 лв.,лихва-3.38%,ГПР-49.85%,срок на заема-30 дни.

Длъжникът бил предложил обезпечение,предоставено от ”Фератум Банк”ЕООД.В тази връзка,на същата дата бил сключил договор за гаранция с ”Фератум Банк”ЕООД.

Длъжникът не бил върнал кредита,при което кредиторът бил поискал изпълнение от гаранта.Който бил погасил задължението и бил встъпил в правата на кредитора.

1

На 31.12.2018 г. бил сключен договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ между ”Фератум Банк”ЕООД и ищеца,по силата на който вземането против ответника било прехвърлено на ищеца.

Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение за задълженията на ответника.Доколкото по образуваното ч.гр. дело №1415/ 2022 г. било постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК,на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията му.

Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение : 600 лв. - главница по договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние с №572009/ 14.12.2017 г.;117.30 лв. лихва/обезщетение за забава/, представляваща сбор от 15.12 лв.,начислена за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. ,и 102 .18 лв.,начислена за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането.Иска се и присъждане на разноските в производствата.При условията на евентуалност/в случай,че установителният иск бъде отхвърлен,поради недействителност на договора за заем/ се предявява осъдителен иск за главницата/чистата стойност на кредита/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника,чрез адв.Г.

З. от АК Враца,е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като недопустим и неоснователен:

Ответникът не бил сключвал договори за заем и за поръчителство/за гаранция/.Сумата по договора за заем не била преведена на ответника.Не било доказано и плащане вместо ответника.Възразява и за невалидност на цесията и за изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2022 г. ищецът е депозирал в РС Мездра заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 600 лв. главница по договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от 2 разстояние с №572009/ 14.12.2017 г.; 20.28 лв. - договорна възнаградителна лихва,начислена за периода от 14.12.2017 г. до 13.01.2018 г.; 117.30 лв. лихва за забава,вкл. 15.12 лв.,начислени за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г.,и 102 .18 лв.,начислени за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението е било изпратено по подсъдност на ВРС.

Исканата заповед/№876/ е била издадена на 29.04.2022 г..Заповедта е била връчена на ответника на 13.05.2022 г..На 27.05.2022 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 20.06.2022 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №1415/2022 г. по описа на ВРС.

Видно от представения по делото договор №572009/ 14.12.2017 г. за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние,”Фератум България”ЕООД гр.София е отпуснало на ответника заем в размер на 600 лв.,със срок за връщане 30 дни,с падеж 13.01.2018 г.с лихвен процент 3.38,с годишен процент на разходите 49.85.

Видно от представения договор за гаранция /поръчителство/,”Фератум Банк” Малта се е задължило да обезпечи задълженията на ответника по договора за заем, срещу възнаграждение в размер на 177.72 лв..

Видно от представените договор за придобиване и приложение към договора,на 12.12.2019 г. ищецът е придобил вземанията към ответника по договорите за заем и за гаранция.

Видно от представените уведомление и обратна разписка,ищецът е опитал да уведоми ответника за цесията на постоянния му адрес/отбелязване за непотърсване на пратката от получателя/.

Видно от представената разписка,на 14.12.2017 г. ”Изипей”АД е изплатило на П. Д. И. с ЕГН ********** с документ за самоличност с №*************/17.04. 2015 г. сумата от 600 лв.,по нареждане на ”Фератум България”ЕООД.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана 3 съдебно-графологическа експертиза,ответникът не е изпълнил подписа за клиент и не е изписал добавката Петар И..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е неоснователен.

Доколкото претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договори за заем и за гаранция,Съдът е докладвал делото,посочвайки на ищецът,че е следвало да ангажира доказателства за наличието на такива договори,вкл. за усвояването на отпуснатия заем,просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.На следващо място-за валидното цедиране на права по договорите.

Ищецът е представил писмени договори,които не са подписани от ответника.Не е ангажирал други годни доказателства,които да позволят обоснован извод за авторството на направените електронни изявления чрез електронен подпис.

Съгласно чл.10 от ЗПК ,договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.ЗПФУР допуска сключването на договор от разстояние,като волята на страните следва да се установи с технически или електронни записи,каквито по делото липсват.

Съгласно чл.чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис,електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,разчитане и визуално представяне на информацията.Електронен документ е електронно изявление,записано върху магнитен,оптичен или друг носител,който дава възможност да бъде възпроизвеждано.Писмената форма се смята за спазена,ако е съставен електронен документ,към който е добавен квалифициран електронен подпис/какъвто по делото не е представен и какъвто ищецът не твърди,че е налице/.

В обобщение,Съдът приема,че с представянето на неподписаните договори в случая ищецът не е доказал по безспорен начин наличието на облигационни връзки с ответника.

Съдът би приел косвено доказателство,че такива връзки са налице,а 4 именно разписка,установяваща предаването на заемната сума на ответника.По делото е представена разписка,но при заключението на вещото лице следва да се приеме,че сумата е била изплатена на лице,различно от ответника.

Затова и Съдът не може да приеме,че ответникът дължи сумите по договорите за заем и за гаранция.Като неоснователен и недоказан,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира,че не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск,доколкото условието не се е сбъднало/договорът за заем не е бил признат за валиден/.

Касателно разноските : ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 350 лв. разноски/възнаграждение на вещо лице/,а на представлявалия безплатно ответника адвокат 300 лв. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Фронтекс Интернешънъл”ЕАД,ЕИК 200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец ул.”Хенрик Ибсен”№15 ет.6,против П. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.М. ул.*************** и настоящ адрес с.М. общ.В. ул.*********** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца част от сумите по издадената по ч.гр. дело №1415/2022 г. заповед за изпълнение №876/29.04.2022 г.,а именно : 600 лв. - главница по договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние с

№572009/14.12.2017 г.;

117.30 лв. лихва/обезщетение за забава/,представляваща сбор от 15.12 лв.,начислена за периода от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г.,и 102 .18 лв.,начислена за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането.

О С Ъ Ж Д А ”Фронтекс

Интернешънъл”ЕАД,ЕИК

200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец ул.”Хенрик 5

Ибсен”№15 ет.6,да заплати на П. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.М. ул.***************** и настоящ адрес с.М. общ.В. ул.**************** сумата от 350 лв. деловодни разноски.

О С Ъ Ж Д А ”Фронтекс

Интернешънъл”ЕАД,ЕИК

200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец ул.”Хенрик Ибсен”№15 ет.6,да заплати на адв.Г. З. от АК Враца сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6