Определение № 14460 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14460 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110143710 по описа за 2024 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

С. Д. А. е предявила срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, и пр. 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 396165/14.10.2020 г., поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност ищцата иска прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 5.6 и на чл. 6.2 от договора за потребителски кредит и на свързаните с тях клаузи на чл. 10 и чл. 13 от Приложение № 1 от горния договор.

Ищцата твърди, че на 14.10.2020 г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № 396165 за сумата от 1500 лв., която е усвоила.

Поддържа, че е „потребител“ по смисъла на ЗЗП и договорът попада под действието на ЗПК. Сочи, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,54% надхвърля трикратния размер на законната лихва, което съставлява неоснователно обогатяване и използване на затрудненото състояние на потребителя. Излага твърдения, че в договора липсва яснота как се начислява лихвеният процент – върху цялата сума или върху остатъка от главницата.

Посочва, че обявеният годишен процент на разходите (ГПР) от 49% е неверен, тъй като в него не е включена сумата, именувана „неустойка“ по чл. 5.6 от договора, която представлявала „скрита лихва“ и цена на кредита. Твърди, че не са посочени компонентите и допусканията за изчисляване на ГПР, което нарушава изискването за яснота по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) в размер на 4,44 лв. на ден (общо 1620,60 лв.) няма обезщетителна функция, а е средство за допълнителна икономическа облага. Смята, че 1 уговорените разходи за извънсъдебно събиране нарушават забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК, тъй като при забава кредиторът има право само на законна лихва. Уточнява, че реално е заплатила към кредитора 1497 лв.

Ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние при стриктно спазване на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУ, при което ищцата е преминала през процес на идентификация (ПИН код чрез СМС, селфи с лична карта) и е активирала линк за приемане на договора. Не споделя довода на ищцата, че уговорената възнаградителна лихва от 40,54% е нищожна. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК единственият законов лимит е за ГПР (до петкратния размер на законната лихва), който в случая е спазен.

Твърди, че практиката за „трикратния размер“ е формирана преди законодателната промяна от 2014 г. Оспорва липсата на условия за прилагане на лихвата (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК). Сочи, че лихвата е фиксирана, начислява се върху главницата на дневна база (1/365) и не зависи от референтен индекс.

Поддържа, че ГПР от 49% е изчислен точно по формулата на ЗПК. Относно „допусканията“ твърди, че е приложено базовото такова по т. 3, б. „а“ от Приложение № 1 към ЗПК – че договорът ще остане валиден и страните ще изпълняват задълженията си. Твърди, че неустойката не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, тъй като е компенсаторна и се дължи само при неизпълнение на задължението за обезпечение. Сочи, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена и отразява високия риск при необезпечено кредитиране. Потвърждава, че по горния договор е получил от ищцата общо 1497 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 23 ЗПК, за сумата от 3 лв., представляваща част от вземане в общ размер от 352,44 лв., неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 396165/14.10.2020 г., чиито падеж е настъпил. В условията на евентуалност, в случай, че съдът обяви договора по – горе за недействителен, претендира горната сума на основание чл. 23 ЗПК като част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата признава изцяло основателността на насрещния иск. Потвърждава, че е допуснала грешка, включвайки таксата, която е заплатила на „Изипей“ към сумата, погасена към ищеца по насрещния иск. Сочи, че е заплатила сумата от 3 лв. в хода на процеса - на 23.01.2025 г.

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по първоначалния иск е да установи следните обстоятелства: 1) че е сключила договора в качеството си на физическо лице за нужди, извън нейната професионална или търговска 2 дейност; 2) че уговорената възнаградителна лихва от 40,54% е в явно несъответствие с пазарните условия към октомври на 2020 г. и че чрез нея кредиторът се обогатява неоснователно, използвайки финансовата зависимост или затруднение на ищцата; 3) че атакуваните клаузи (за лихва, неустойка по чл. 5.6 и разходи по чл. 6.2) не са индивидуално договорени и водят до значително неравновесие между нейните права и задължения, както и че условията за предоставяне на поръчители са били практически неизпълними, което превръща неустойката в автоматичен приход за кредитора; 4) че е заплатила на ответника по договора за кредит 1497 лв. преди предявяване на иска, както и че заплатила остатъка от 3 лв. на 23.01.2025 г., респ. в хода на процеса.

Във връзка с доводите си за прекомерност на лихвата, ищцата носи тежестта да докаже твърдяната „прекомерност“, явяваща се основание за противоречие с добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже: 1) спазването на императивните изисквания на ЗПК, явяващи се предпоставка за действителността на договора, включително, че обявеният ГПР от 49,00% е изчислен точно съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК и че в него са включени всички приложими и предвидими разходи; 2) че клаузата за неустойка по чл.

5.6 и е била предмет на преговори, а не е предварително изготвена от кредитора, без възможност за промяна от потребителя, както и че неустойката представлява компенсаторно обезщетение за вреди от липса на поръчители, а не скрита цена на кредита; 3) Предоставянето на сумата от 1500 лв. по банковата сметка на ищцата.

Във връзка с доводите на ищцата за прекомерност на лихвата, ответникът следва да установи, че условията за прилагане на лихвата са разписани ясно и разбираемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

По предявения насрещен иск, в тежест на ищеца по този иск е да установи обстоятелствата, свързани със сключването на договора за потребителски кредит с № 396165/14.10.2020 г. и усвояването на заемната сума от ответната страна по този иск. В тежест на последната е да установи погасяване на задължението си за главница по договора за кредит, преди предявяване на насрещния иск.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 14.10.2020 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 396165 за сумата от 1500 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 40,54% и ГПР 49,00%, който кредит е следвало да погаси на 12 месечни вноски, за периода от 15.10.2020 г. до 3

14.10.2021 г.

Горният договор е предвиждал обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, които трябва да бъдат предоставени в срок до края на следващия ден след усвояване на кредита.

В клаузата в чл. 5.6 от договора за потребителски кредит е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, възлизаща в размер на 1620 лева за целия период.

Ищцата е усвоила сумата от 1500 лв. по договора за потребителски кредит, като до датата на предявяване на първоначалния иск е заплатила на ответника по този иск сумата от 1497 лева.

Неустойката по – горе не е била включена сред параметрите на уравнението за изчислението на ГПР.

Включването на споменатата неустойка сред горните параметри би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед признанието на насрещния иск, съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорното право, предмет на насрещния иск.

Страните са представили писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане изслушването на заключение на вещо лице следва да бъде отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ищцовата страна цели да установи са обявени за безспорни между страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2026 г. от 11:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изслушване на 4 заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните. На ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба, а на ответника и препис от отговора на насрещната искова молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5