Решение № 123 от 21.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200134 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалбата на Г. К. К., с ЕГН **********, от гр. С. ул. „А.В.“ № .., против НП № 123/12.08.2025 г. на Началник на РУ С..

С обжалваното НП, на жалбоподателят К., на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., за извършено нарушение на чл.

5, ал. 1 от ЗЧОД.

В жалбата и в съдебното заседание, процесуалния представител на жалбоподателя излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаването на НП, а именно неяснота във фактическото описание на деянието, нарушение съставляващо съставяне на акт в отсъствие на лицето, без спазване на процедурата за надлежно поканване, нарушения допуснати чрез разминаване на правната квалификация в акта и тази в НП, нарушение изразяващо се чрез смесване на режимите на отговорност, налагане на имуществена санкция на физическо лице и недоказаност на нарушението по същество.

Ответникът не изразява становище в проведеното съдебно заседание.

Отправено е в придружително писмо, искане да се потвърди НП и е отразено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата събрани по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 24 юни 2025 г., патрул на РУ С. е изпратен по сигнал за указване на съдействие на екип на ФСМП С., в село Б..

1

Сигналът е касаел лицето В. И. П., което е буйствало и се е държало неадекватно в обект „Басейн МТС“ в село Б.. За посещението е изготвена Докладна записка от полицай М., в която е посочено, че на място е заварено лицето П.. Проверка по случая е осъществил полицейския служител и свидетел по делото Г., който посетил офис на Дружество „А.Т.С.“ ЕООД, където от управителя Г. К. К. е изискан трудовия договор на лицето В. И. П..

Предоставено е копие на Граждански договор № 1 от 25.05.2025 г., сключен между „А.Т.С.“ ЕООД, като възложител и В. И. П., като изпълнител, с предмет: „пазач в МТС село Б.“. На 22.07.2025 г., Г. изготвил АУАН № 123/2022 г., срещу физическото лице Г. К. К., в качеството му на управител на „А.Т.С.“ ЕООД. В акта е посочено, че на 22.07.2025 г., около 14.00 часа, в Районно управление С., по Докладна записка е установено, че К. е допуснал В. П. да извършва дейност, като „охранител“ без трудов договор, с което е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД. Акта е съставен в отсъствие на К., който впоследствие е извикан по телефона за предявяване и подписване на акта.

Привлеченият бил призован по телефона. К. се явил за предявяване и подписване на АУАН, като е вписал възражение.

Въз основа на така съставения акт, на 12.08.2025 г. Началник на РУ С. е издал обжалваното НП № 123/12.08.2025 г., против физическото лице Г. К. К., за това, че виновно е нарушил чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от обжалване и в законоустановения по чл. 59 от ЗАНН срок, както и пред компетентен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При издаване на обжалваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на привлеченото лице. На първо място е сторено с НП, недопустимо смесване на обективната безвиновна отговорност, с личната виновна отговорност. Това е основен процесуален порок на НП. Съгласно уредената в ЗАНН, административнонаказателна процедура на физическите лица, за извършени от тях административни нарушения се налагат единствено предвидените в чл.

13 административни наказания, едно от които е „глоба“. Отговорността на физическите лица е лична и виновна. Имуществената санкция, предвидена в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, не е административно наказание, а специфична мярка на държавна принуда, налагана за обективна и безвиновна отговорност, единствено и само на юридически лица и еднолични търговци, за неизпълнение на задължения към Държавата и Общината. В настоящия случай, НП сочи отговорност на физическото лице К., както и че същия е действал „виновно“, а в диспозитива на същото НП, му е наложил „имуществена санкция“. По този начин е смесил правния режим на личната 2 субективна отговорност, с този на обективната безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Това съставлява тежко неотстранимо нарушение, което обуславя решаващия извод на съда, че НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, без спора да бъде разглеждан по същество. Налице са и други допуснати процесуални нарушения, а именно липса на тъждество между описаното деяние в акта и в НП, и разминаване в правната квалификация, като правилно в акта, съставителя е квалифицирал нарушението, като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, но в НП наказващия орган произволно е посочил, че К. виновно е нарушил чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД, която разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение или забрана, а въвежда единствено легални дефиниции.

Доколкото не е посочена нарушена материалноправна норма, която да съответства на текстовото описание на нарушението, в атакуваното НП, следва извода за неяснота на обвинението и лишаване на наказания от възможността да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран.

С оглед горните изводи на съда, НП следва да бъде изцяло отменено.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя се дължат разноски, в това число за адвокатска защита.

Събрани са доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 250 евро. По отношение на направеното от наказващия орган, възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Заплатения адвокатски хонорар е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на правния спор, поради което, настоящия състав не намира основания за редуциране на размера му и следва тази сума да бъде възложена изцяло в тежест на юридическото лице, към чиято структура принадлежи наказващия орган.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 123/12.08.2025 г., издадено от Началник на РУ С..

ОСЪЖДА ОД МВР С., да заплати на Г. К. К., с ЕГН **********, сума в размер на 250 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд София област, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3