Решение № 2337 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2337 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120104197 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба по молба на Д. Г. Т. с ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителката, от ответника С. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***.

В молбата се твърди, че молителката и ответницата са били роднини по сватовство, тъй като С. Т. е била сестра на съпруга на Д. Т., който е починал.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителките, както следва:

На 01.09.2026 г. около 9,03 часа се звъняла и чукало на вратата на собствения на молителката апартамент, находящ се в гр. Б., ул. ***. След като отворила вратата, ответницата започнала да я блъска силно и да я удря, за да влезе в дома й, както и да я обижда. След като нахлула в дома на молителката, ответницата казала, че ще разруши дома, ще счупи всичко, като не спирала да я обижда „***“, „***“, „***“, „***“,- „никога няма да станеш Т.“.

Твърди се, че молителката изпитва страх за живота и здравето си, тъй като ответницата живее в същата сграда и на същия етажа, а агресивното й поведение спрямо нея не се е осъществявало само на посочения в молбата ден.

Поради изложеното Д. Т. моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 1 от ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на молбата за защита.

В съдебно заседание молбата за защита се поддържа лично от молителката и от процесуалния й представител. Ответницата се явява лично и се представлява от процесуалния си представител. Последният пледира за постановяване на решение, с което ответницата да бъде задължена единствено да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към молбата е приложена декларация от молителката по смисъла на чл.

9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, с която същата заявява, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, както следва:

На 01.09.2026 г. около 9,03 часа се звъняла и чукало на вратата на собствения на молителката апартамент, находящ се в гр. Б., ул. ***. След като отворила вратата, ответницата започнала да я блъска силно и да я удря, за да влезе в дома й, както и да я обижда. След като нахлула в дома на молителката, ответницата казала, че ще разруши дома, ще счупи всичко, като не спирала да я обижда „***“, „***“, „***“, „***“,- „никога няма да станеш Т.“.

По делото е изискана информация за предходни осъждания на ответника, от която се установи, че лицето не е осъждано.

От извършена служебна справка за образувани дела по ЗЗДН между същите страни, се установи, че такива не са образувани. От представена по делото справка пък се установи, че страните не се водят на психиатричен отчет при ЦПЗ Бургас.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и против правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 09.09.2026 г., а твърденият акт на домашно насилие е осъществен на 01.09.2026 г., поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно 2 жилище.

По делото липсва спор, че страните по делото се намират в твърдяната родствена връзка – лица, молителката е съпруга на починалия брат на ответницата, тоест роднинска връзка по сватовство.

Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл. 3 от ЗЗДН, които макар неприятни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са винаги и недвусмислено акт на домашно насилие. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти между роднини, респективно да им осигури желания комфорт и модел на поведение от другата страна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН особената доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ще е налице само когато по делото не са ангажирани други доказателства от страните, какъвто не е настоящият случай. Следва да се има предвид, че цитираната норма не създава презумпция за виновност на ответника, нито дерогира общото правило на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се установява, че отношенията между молителката и ответницата са влошени, като конфликтни ситуации между тях са възниквали и преди.

От събрания по делото доказателствен материал не се установиха доказателства, в това число писмени и гласни, които да оборват твърдението, че на 01.09.2026г. ответницата е упражнила домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, блъскала и удряла молителката, както и като я е обиждала с посочените в молбата за защита думи. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН предвижда, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие. Освен представената по делото декларация, от показанията на свидетелката С. Д., която посочи, че на 01.09.2026г. около 9 часа чула как С. отправя обидни думи към Д., а именно „***, ***, ***, ти никога няма да бъдеш Т.“. Свидетелката чула още „Майка ти какво е оставила тук в тоя апартамент“.

Предвид горното, доколкото ответната страна не е ангажирала доказателства, които да оборят доказателствената сила на декларацията на молителката, както и свидетелските показания, то съдът намира, че С. Т. е осъществила сочените актове на насилие, които могат да бъдат квалифицирани като актове на агресия, насочени към молителката. Не биха 3 могли да се окачествят по друг начин действията на Т., която е блъскала молителката и я е обиждала.

Предвид характера на спора, в тежест на ответница бе да установи, че не е извършила акт на домашно насилие, респективно да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В тази насока следва да се държи сметка, че Т. не е провела такова насрещно доказване.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че С. Т. е проявила агресия спрямо молителката, което поведение е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова, осъществено чрез физическа и вербална агресия.

С оглед на горното съдът следва да издаде заповед за защита с изрично посочени мерки за защита, предвидени в ЗЗДН. Преценката на съда досежно вида мерки, техния брой и срока им на продължителност е в рамките на предвидения от закона такъв.

С оглед вида на действията, осъществени от ответницата, тяхната насока и интензитет, настоящият съдебен състав намира, че адекватна, реално осъществима и осигуряваща защита на молителката би била мярката за задължаване на Т. да се въздържа от домашна насилие спрямо молителката.

Съдът намира, че предвид възрастта на страните и особено тази на ответницата, не е налице непосредствена опасност за живота и здравето на молителката. Не без значение е и обстоятелството, че страните живеят на един етаж в жилищна сграда, което на практика би затруднило изпълнението на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. На следващо място следва да се вземе предвид, че по делото вече беше издадена заповед за незабавна защита, в която са посочени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, която заповед е действала от 09.09.2026г. до настоящия момент и е породила необходимия резултат.

Така определената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е напълно достатъчна за постигане на възпитателния ефект и достатъчни да се даде защита на молителката, както и за това ответникът да преосмисли поведението си. Не без значение е и обстоятелството, че тази мярка не е обвързана със срок на изпълнение, а ответницата следва да съобразява поведението си неограничено във времето за напред.

По разноските:

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответницата следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 12,78евро. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и адвокатско възнаграждение в полза на молителката. Последната е представила доказателства за заплатена сума от 600 евро, както и договор за правна защита и съдействие. В договора обаче не е посочено, че сумата е заплатена в брой. По делото не е представена и разписка, че сумата е действително заплатена в брой, нито по банков път. Предвид това съдът намира, че в полза на молителката не следва да се присъдят разноски за 4 адвокатско възнаграждение, доколкото не са налице доказателства за действителното му заплащане. В този смисъл е и даденото разрешение в т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА С. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Г. Т. с ЕГН **********, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН .

ОСЪЖДА С. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса и депозит за особен представител в размер на 12,78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Д. Г. Т. с ЕГН **********.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в седемдневен срок, считано от 20.10.2026г., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РУ на МВР Бургас, съгласно чл.

16, ал. 3 от ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5