Решение № 10 от 07.01.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пазарджик , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Димитър Бишуров

Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201284 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Т. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив против Електронен фиш серия К, № 2286374 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв.

/петдесет лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на ЕФ. Иска и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

1

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран при условията на чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като законен представител на юридическото лице „Т.” ООД, ЕИК ***, което било собественик на МПС марка „БМВ 320Д“ с рег. № ***. Това МПС на 29.07.2018 година, в 14:15 часа, на АМ „Тракия“, километър 104, в посока за гр.Пловдив, се движело с превишена скорост от 155 км/ч, при максимално разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 160 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4.8 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 15 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 21.05.2020 год., а жалбата против ЕФ бил подадена чрез наказващия орган на 02.06.2020г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение 2 по чл.21 ал.1 от ЗДП.

Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво съмнение е бил връчен на жалбоподателя М., а след това той го е обжалвал. В ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, М. правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на законен представител на дружеството, което към инкриминираната дата е било ползвател на процесното МПС, а не собственик, както е отразено във фиша, но за това съображения ще се изложат по-долу. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл се явяват неоснователни.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и 3 системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са несъстоятелни.

С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните 4 обстоятелства са посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно от това и в самия ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на нарушението – АМ „Тракия“, км 104, както и посоката на движение – в посока на движение към гр.Пловдив.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 11 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосът с № 0048116 /лист 11 от делото/, направен от ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата 5 предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се зад него.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е било 140 км/ч. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.

Установява се по делото, че не е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно да е била направена снимка, отразяваща на разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя. В този смисъл се прави и възражение за опорочаване на процедурата по издаването на ЕФ, с което се обосновава и искане за неговата отмяна.

Искането на това основание обаче не може да бъде удовлетворено. Следва да се отбележи, че е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика в смисъл, че липсата на снимка към протокола за използване на мобилното АТСС е нарушение, но не съществено такова и само по себе си не може да доведе до отмяна на атакувания ЕФ. Практиката е категорична, че липсата на фотос към протокола при достоверно отразена информация за разположението на мобилното АТСС в протокола няма как да доведе до съмнение само по себе си за мястото на разположение на системата. В тази връзка следва да са налице пропуски, свързани със самия протокол, каквито в процесния обаче не се откриват. Отделно от това следва да се държи сметка за обстоятелството, че използваната мобилна система за контрол, при сработването й притежава техническа възможност чрез външна антена да определя автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които координати се отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на системата. Видно е от приложените снимки към ЕФ (общо пет на брой), че на всяка от тях са посочени тези GPS координати, т.е. всеки може свободно да ги въведе като данни например в Гугъл карти и да добие ясно представа къде точно е било 6 позиционирана системата. Едва ли има по-точен начин да се индивидуализира мястото за контрол (разположението на техническото средство). Така посочените координати ведно с изготвения протокол за използване на АТСС сочат на единствения възможен извод – че по делото не само няма съмнение къде точно е било позиционирано мобилното АТСС, но и безспорно се установява, че мястото на контрол е именно посоченото в ЕФ. В този смисъл си заслужава да бъде цитирано само едно решение от съдебната практика, а именно Решение № 1018/16.12.2020г. по к.а.н.д. № 1138/2020г. на Административен съд - Пазарджик.