Определение № 403 от 17.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Ямбол, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500249 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агролес- Димов“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Ружица, общ. Болярово, Стопански двор, с ЕИК 102702544, представлявано от управителя Н.Д.Д., чрез пълномощника адв. С. Т. от АКЯмбол, срещу Определение № 137 от 11.04.2023г., постановено по ЧГД № 152/2023г. по описа на ЕРС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Агролес- Димов" ЕООД с. Ружица, общ. Болярово, за допускане на обезпечение на бъдещия му осъдителен иск против Земеделски производител М.Х.Д., за сума в общ размер на 20292 лева по издадени Фактура № 0000001018/05.01.2023г. и Фактура № 0000001019/08.01.2023г., чрез налагане на запор върху всички банкови сметки с титуляр длъжника, на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Оплакванията на частния жалбоподател са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение на ЕРС, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон относно изискванията за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Частния жалбоподател твърди, че са налице предпоставките да допускане на обезпечение на бъдещ иск, като с молбата е била индивидуализирана по вид и исканата обезпечителна мярка- налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че непосочването в молбата на конкретна банкова сметка на длъжника, върху която да бъде наложен искания запор е основание да отхвърлянето й. В тази връзка се сочи, че на този етап от производството молителя няма как да разполага с информация в коя банка са сметките на длъжника и с какви номера са те, като справките за това се правят от съдебния изпълнител в рамките на образуваното изпълнително дело на основание издадената обезпечителна заповед. Оспорен е и извода на районния съд, че молбата по чл.309 от ГПК следва да отговоря на всички изисквания за 1 редовност на исковата молба, визирани в чл.127 и чл.128 от ГПК, т.к. такова изискване не се съдържа в разпоредбите на процесуалния закон относно съдържанието на молбата по чл.390 от ГПК и изискванията към нея.

По изложените в частната жалба съображения се настоява за отмяна на обжалваното определение на районния съд и постановяване на ново определение от въззивния съд, с което молбата да бъде уважена, като бъде допуснато обезпечение на бъдещия иск на молителя против длъжника чрез налагане на посочената от него обезпечителна мярка- запор върху банковите сметки на длъжника.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран по молба на „Агролес - Димов“ ЕООД, с.

Ружица, общ. Болярово, обл.Ямбол, с искане за допускане на обезпечение на бъдещия му осъдителен иск против Земеделски производител М.Н.Д. от с. *, общ. *, обл.*, за сума в общ размер на 20292 лева по договори за търговски продажби, за които са издадени фактура № 0000001018/05.01.2023г. и Фактура № 0000001019/08.01.2023г., чрез налагане на запор върху всички банкови сметки с титуляр длъжника.

За да постанови обжалваното определение, ЕРС е приел, че молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК- не съдържа петитум на бъдещия иск, който молителя възнамерява да предяви против длъжника -страни, искане и цена, като е недопустимо решаващият съдебен орган да определя „служебно“ предмета на бъдещия иск. Вторият довод на първоинстанционния съд, с който молбата по чл. 390, ал.1 от ГПК е оставена без уважение, е че в молбата, с която се иска допускане на обезпечение, молителят не е посочил конкретна банка /банки/, в които да се наложи запор на банковите сметки на ответника по бъдещия иск. Тъй като в производството по чл.390 от ГПК съдът не дава указания за изправяне нередовностите по молбата, констатираните такива водят до недопустимост на иска, при което молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна.

Определението на РС- Елхово е правилно.

За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, следва да са налице кумулативните предпоставки по чл.391, ал.1 ГПК – искът да е допустим, да е вероятно основателен и да съществува обезпечителна нужда– когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Освен това следва исканата обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана съобразно интереса на молителя. В своята съвкупност тези условия определят правото на обезпечаване на бъдещия или вече предявения иск.

В случая част от посочените предпоставки за обезпечението са налице. От съдържанието на молбата, с която съдът е сезиран, се установява, че бъдещия иск, който 2 молителят възнамерява да предяви против длъжника е осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1, вр. с чл.318 ТЗ, за сумата от 20 292.00 лева, от които сумата от 6000.00 лева, представляващи незаплатена продажна цена на с1 бр. станок за обработка на животни и сумата от 14 292.00 лева, представляваща незаплатена продажна цена на 12 бр. ЕПЖ, по сключени между страните договори за продажба от 05.01.2023г. и от 08.01.2023г. и издадени фактури.

При преценка на твърденията на молителя и приложените от него към молбата по чл.390 от ГПК писмени доказателства- 2 бр. Фактури от 05.01.2023г. и от 08.01.2023г. и Ветеринарномедицинско свидетелство за транспортиране на животни от 08.01.2023г., съдът намира бъдещия иск за допустим и вероятно основателен.

Посfчената от молителя обезпечителна мярка- запор на банкови сметки на ответника по бъдещия иск, съдът намира, че по принцип е адекватна на обезпечителната нужда, но същата не е конкретизирана. След като претенцията на молителя е да се наложи запор върху всички банкови сметки на ответника по бъдещите искове, то задължително следва да се посочат банките, т.е. задължените лица по вземането, без да е необходимо да се посочват номерата на банковите сметки на длъжника. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС /Определение № 8/11.01.2010г. по ч. т. д. №888/2009г. на II т.о, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК/. Принципно е допустимо да се иска и наложи запор върху банковите сметки на длъжника в една или няколко конкретни банки, тъй като запорът се налага до размера на исковата сума по една от сметките /стига наличността по нея да е достатъчна/, а не върху пълния размер на сумата по влога, респ. влоговете. При всички случаи обаче, банката /респ. банките/ трябва да е посочена в молбата за допускане на обезпечението, в качеството й на задължено лице по вземането на ответника по бъдещия иск. Не е конкретна обезпечителната мярка „запор на всички банкови сметки на длъжника“, без да е посочена конкретна банка или банки, какъвто е настоящия случай, тъй като именно въз основа на обезпечителната заповед, която е условие да се упражни правото на обезпечаване, съдебният изпълнител може да предприеме конкретните действия по запориране на сметките.

По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за неуточненост на исканата обезпечителна мярка, напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение на ЕРС, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №137/11.04..2023г., постановено по ч.г.д. № 152/2023г. по описа на ЕРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4