Решение № 3495 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3495 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110211690 по описа за 2025 година СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след провеждането на което, като съобрази следното: производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Жалба на В. С. Д. срещу НП № 25-4332-010136 издадено на 14.05.2025г от Началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за това, че на 14.04.2025г около 14,50 часа в София е управлявал л.а. Опел ,,***'' като използвал мобилен телефон по време на управлението без устройство, позволяващо използването му бе участието на ръцете. Въз основа на предоставения от АНО доказателствен материал – административно-наказателната преписка и по-специално: в съдържащите се в нея доказателства: АУАН G A № 3572043, съставен на 14.04.2025г от П.Д.Д. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, както и вписаното в този АУАН възражение за несъгласие с констатациите на актосъставителя за ползване на мобилен телефонен апарат по време на управление на МПС; като съобрази и показанията на разпитания днес свидетел, както и с приобщената към доказателствения материал предоставена от жалбоподателя Разпечатка от информационната система на доставчика на мобилни услуги „Йетел“, според която в 14:51:27 часа, т.е. непосредствено след деянието е провеждан разговор с телефонен номер ********** – отговарящ на телефонния номер, посочен в Жалбата като 1 телефон за връзка с процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К. Л. и отговаря на защитната версия, че непосредствено след спирането и по повод проверката е потърсил правна помощ. Затова, след като това телефонно обаждане целево е по повод вече провеждаща се проверка, то не може да бъде включено в състава на изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, т.к. обаждането е осъществено по вече възникналия правен проблем. Друго телефонно обаждане, което да може да бъде поставено във времевото означение „около 14,50“ часа тази Справка-разпечатка не установява и това кореспондира с твърдението на жалбоподателя да не е ползвал мобилен телефонен апарат по време на проверката.

Предходното телефонно обаждане, според тази разпечатка – което предхожда вече коментираното, е телефонната комуникация с друг телефонен номер, която е започнала в 14:42:17 часа и е продължила 01:48 минути, т.е. до 14:44:05 часа, според разпечатката на Йетел. При ползваният от актосъставителя метод на въвеждане на точното време – с приблизителност – „около“ и точност на това приближение до първия знак на десетицата на минутите, това обаждане също не попада в периода, указан като „около 14,50“ часа, а се намира в периода, който според възприетата от актосъставителя методология на въвеждане на времето на извършване на нарушението „около 14,40 часа“.

Това означава, че в периода от време, за което жалбоподателят е обвинен, същият не е ползвал мобилен телефонен апарат по време на управление на МПС – нито точно в 14,50 часа, нито около 14,50 часа. Апаратът е ползван в 14,51, но вече след спирането му, по повод на проверката, когато е потърсил правна помощ от адвоката, който го представлява по настоящото дело и в момента.

Отделно от това, при разлика във времето от поне 5 минути, движещ се, макар и в София, автомобил, изминава достатъчно километри, за да се получи и разминаване в указаното в АУАН място на извършване на твърдяното нарушение – такова нарушение би било извършено вече на друг участък от пътя, като липсва доказателство към 14,42 часа този автомобил да се е движил и да е бил управляван именно от жалбоподателя.

Затова съдът намира, че на указаното в АУАН и обжалваното НП време и място жалбоподателят действително е управлявал л.а. Опел ,,***'', но не е 2 ползвал мобилен телефонен апарат за глА.а комуникация.

Днес разпитаният свидетел засегна въпроса за останалите начини на извършване на изпълнителното деяние на нарушението – чрез снимане, чете на съобщения, работа с екрана – навигация и други приложения. Говоренето не е единствената човешка дейност, която може да бъде осъществявана чрез телефонен апарат. Възможно е също разглеждането на екрана, четенето, прослушването на съобщения и записването на такива, задаването на направление на приложението навигация и т.н. Такива обаче не са посочени изрично нито в АУАН, нито в обжалваното НП. Съдът не бишва да бъде поставян в положение да гадае по какъв начин да е извършено едно твърдяно от контролния орган нарушение. В още по-значима степен това се отнася и за нарушителя и това обстоятелство е пряко свързано с правото му на защита.

Именно затова законодателят е въвел задълженията – за актосъставителя да посочи в АУАН начинът на извършване на нарушението (за да може нарушителят да се брани, да ангажира доказателства, а АНО и съдът – да могат да събират доказателства за проверка на констатациите на актосъставителя), и за АНО – да посочи тези обстоятелства в издаваното от него НП – пре3ди всичко с оглед упражняването на правото на защита на нарушителя в пълен обем, да се обезпечи правото му да иска събирането на доказателства, а и преценката за относимостта на тези евентуални доказателствени искания към един коректно посочен предмет на проверка.

Актосъставителят изрично не е вписал по какъв начин е извършено нарушението, но от саморъчно вписаното в АУАН възражение на жалбоподателя става ясно, че му е обяснено, че е говорил по този телефон, провеждал е телефонен разговор и затова във възражението си е вписал, че ще приложи телефонна разпечатка, за да доказва, че не е говорил, което и стори.

Разпитаният свидетел, вписан АУАН като очевидец, не указва по какъв начин жалбоподателят е ползвал телефона.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че деянието не е извършено от обективна страна, поради което липсва основание да се излагат съображения за субективната страна.

Обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно – твърдяното нарушение не е извършено от обективна страна.

Не се събраха доказателства, като нито АУАН, нито обжалваното НП са 3 внесени твърдения вмененото на жалбоподателя ползване на телефонен апарат да е извършено по друг начин, освен обичайния – чрез провеждане на телефонен разговор.

Нито в Жалбата, нито в хода на съдебното производство не се направи претенция от страна на жалбоподателя за възстановяване на направените по делото разноски. Затова съдът не се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горепосоченото и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4232-010136/14.05.2025 г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОПП - СДВР, с което на В. С. Д., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като неправилно.

Решението и мотивите, с които е взето, се съобщиха в откритото съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя и неговият процесуален представител.

За Решението да се съобщи на въззиваемата страна с указанието, мче може да го обжалва в 14-дневен срок от днес пред АССГ..

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4