Решение № 32 от 20.02.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500015 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Милушева, пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,кв. „ Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“, № 6 против решение № 1023/31.10.2024 г. по гр.д. № 3745/2024г., с което по предявения иск по чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК , е било признато за установено, че С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв.Д.

3 - Д - 3 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“, №6, сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 9067.79лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2010г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер 723.65лв.,, за които е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по ЧГД № 334/2010 г. по описа на С.ски районен съд, поради изтекла погасителна давност. по предявения иск по чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК е било 1 признато за установено, че С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв. „Д.“, 3Д-3 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, №6, сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 702.63лв, представляваща договорна лихва за периода 15.08.2009г. до 20.06.2010г., за която е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010г. по ЧГД № 334/2010 г. по описа на С.ски районен съд, поради изтекла погасителна давност. по предявения иск по чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК е било признато за установено, че С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв. „Д.“, 3Д-3 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, №6, сграда „Матрикс Тауър“ мораторна лихва за забава в размер на 152.01лв за периода 15.08.2009г. до 20.06.2010г., за която е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010г. по ЧГД № 334/2010 г. по описа на С.ски районен съд, поради изтекла погасителна давност.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, №6, е бил осъден да заплати на че С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв. „Д.“, 3-Д-3 деловодни разноски в размер на 3130.46лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно, необосновано и постановено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

В жалбата се посочва, че изводите на съда за изтекла погасителна давност в периода 21.09.2016г. – 22.09.2023г. поради ненастъпване на факти годни да прекъснат давността са неправилни. Неправилно съдът не бил приел, че е налице прекъсване на давността с налагането на запор на банкови сметки на 30.07.2018г. независимо от факта, че с това действие не е могло да бъде събрано част от задължението.

Страната посочва, че за събиране на вземането са били образувани няколко изпълнителни дела и че молбата за образуване на всяко от тях е довела до прекъсване на давността, тъй като е било искано и предприемане на определени изпълнителни действия – налагане на запори на банкови сметки, 2 на трудови възнаграждения и т.н. Страната излага съображения за това, че дори при прекратяване на изпълнителните дела поради настъпила перемпция, предприетите по тях изпълнителни действия продължават да имат погасително отлагащ давностен ефект. За част от периода – до 26.06.2015г. въобще не е текла погасителна давност. Впоследствие били предприемани регулярни действия по принудително изпълнение, които са довели до прекъсване на погасителната давност и тя все още не е настъпила. Страната е изброила предприетите изпълнителни действия, които според нея са довели до прекъсване на давността. Посочва, че наложеният на 30.07.2018г. запор на банкова сметка също е довел до прекъсване на давността независимо, че по него не са били събрани средства. Страната не е направила доказателствени искания.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен съобразно изложеното във въззивната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззивната страна се не представлява.

В с.з. въззиваемата страна не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв.К., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Делото е образувано във връзка с депозирана искова молба С. Г. С., с която е било поискано съдът да признае за установено, че негово задължение, 3 по което е било образувано изп.дело е погасено по давност и не е дължимо.

При разглеждане на спора съдът съобрази следните, задължителни за него решения на ВКС - ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, ТР 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК.

Основните положения, които следва да се съобразят са следните :

Погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните дела образувани до приемането на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС (ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС);

При изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането „…. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС);

Изпращането на запорно съобщение до банката в хипотезата на чл.508 от ГПК, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че 4 длъжника няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор ( длъжникът не отговаря за разноските), (ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС);

Погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция (ТР 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК).

В настоящия случай въз основа на един и същи изпълнителен лист са били образувани три изпълнителни дела – ИД № 756/2011г., ИД 1348/2016г. и ИД 1742/2022г., две от които са били перимирани - ИД № 756/2011г. и ИД 1348/2016г.

П о ИД № 756/2011г. е бил наложен запор на лек автомобил на 19.04.2012г., така погасителният давностен срок на задължението е щял да изтече на 19.04.2017г., ако не са били предприети други изпълнителни действия.

По ИД 1348/2016г. давностният срок е бил прекъсван неколкократно. В молбата за образуване на ИД е било поискано налагането на запор на вещи и банкови сметки. По делото са били наложени запори на лек автомобил и банкови сметки, както и възбрана на недвижим имот, бил е насрочен и опис на движими вещи. Погасителната давност е била прекъсвана по следния начин :

Действие прекъсващо давността

Дата на До кога е била извършване прекъсната давността молба за образуване на ИД и за 08.09.2016г. 08.09.2021г. прилагане на изпълнителни способи запор на МПС

21.09.2016г. 21.09.2021г. възбрана на недвижим имот

21.10.2016г. 21.10.2021г. запор на банкова сметка

31.07.2018г. 31.07.2023г. молба за опис на имущество

01.06.2020г. 01.06.2025г.

В случая по отношение на наложения на 31.07.2018г. запор на банкова сметка в „Обединена Българска Банка „ АД следва да бъде приложено 5 схващането обсъдено в ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки, че банката не е превела суми по наложения запор и е отговорила, че по други дела има наложен запор, с активното си поведение взискателят е прекъснал погасителната давност.

По ИД 1348/2016г. също са били предприемани действия от взискателя водещи до прекъсване на погасителната давност. С молбата за образуване на ИД е било поискано извършването на изп.действия, отделно от това е било направено искане за налагане на възбрана, тя е била наложена, запорирани са били банкови сметки на длъжника, запорирано е било трудовото му възнаграждение.

В нито един момент не е изтекъл пет годишен период, в който погасителната давност по отношение на задължението на ищеца да не е била прекъсвана. Погасителна давност не е настъпила. Задължението е дължимо.

Предявеният иск е неоснователен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъди отменено и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на процеса на въззивната страна следва да се присъдят деловодни разноски за първа и въззивна инстанция, така както са поискани и доказани. За първа инстанция е претендирано единствено юрисконсултско възнаграждение, макар страната да е извършила и други разноски. Затова следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.

За въззивна инстанция също е претендирано присъждането единствено на юрисконсултско възнаграждение въпреки, че страната е заплатила и ДТ, поради което и се присъжда единствено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00лв.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

6

ОТМЕНЯ решение № 1023/31.10.2024 г. по гр.д. № 3745/2024г. на С.ския районен съд.

Вместо това постанови :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв.Д. 3-Д3 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“, №6, сграда „Матрикс Тауър“ иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че сумата от 9067.79лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2010г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер 723.65лв., за които е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по ЧГД № 334/2010 г. по описа на С.ски районен съд, Е НЕДЪЛЖИМА поради изтекла погасителна давност като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН **********, от гр.С., кв.Д. 3-Д3 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“, №6, сграда „Матрикс Тауър“ иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че сумата от 702.63лв, представляваща договорна лихва за периода 15.08.2009г. до 20.06.2010г., за която е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010г. по ЧГД № 334/2010 г. по описа на С.ски районен съд, Е НЕДЪЛЖИМА поради изтекла погасителна давност като недоказан.