Решение № 1090 от 27.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501052 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по въззивна жалба на Й.П. Г.-К., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 260463 от 07.02.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. 3473/2013, I гражданско отделение, 7 състав в цялост.

С обжалваното решение съдът e уважил иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на ищцата - Д.М. за собственик по отношение на ответницата Й.Г. на ½ идеални части от апартамент №3 от жилищна сграда в гр. ***, бул. „***" №**, с площ на апартамента от 89,22 кв.м. заедно с мазе №18 с площ от 7,62 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и е осъдил ответницата да предаде владението върху идеалните части от имота.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е необосновано и неправилно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съда бил в категорично противоречие с Тълкувателно решение №3/2014г. от 28.06.2016 на ОСГК на ВКС. По делото било проведено пълно и главно доказване на тезата на ответницата за пълна самостоятелност на процесния апартамент и цялостното му съответствие с одобрените проекти на сградата, както и пълен идентитет между описанието на имота в нотариалните актове. Тъй като придобивната сделка за собствеността на процесния апартамент е валидна, тя прехвърля право на собственост върху имота, вписването на сделката с предмет вещни права я прави незасегната от ефекта на разваляне на договора за учредяване правото на строеж в полза на „Тролекс" ООД, на основание чл.88, ал. 2 ЗЗД. Със завършване на сградата в груб строеж купувачът става собственик на закупения имот, като междувременно настъпилото разваляне с обратен ефект по отношение договора за вещното право на строеж не може да рефлектира върху правата по нея, именно поради защитното правило на чл.88, ал. 2 ЗЗД. Направено е доказателствено искане за назначаване на повторна техническа експертиза по разчитане на представените по делото аерофотоснимки от вещо лице със специалност фотограметрия и картография, като вещото лице работи по оригиналите и наличните материали, тъй като работата с копия от тях не 1 дава възможност да бъдат отчетени съществени характеристики и елементи на заснетото в тях.

В отговор на въззивната жалба ищцата излага подробни съображения, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Правилно била приложена нормата на чл.88, ал.2 ЗЗД и правилно е прието, че договорът за покупко-продажба от 21.05.1997 г. не е породил вещни права за нея, тъй като е за бъдеща вещ и едва с възникването й се поражда вещното право на собственост. Ирелевантно е кога е възникнала вещта след вписването на исковата молба за разваляне на договора за суперфиция на 10.03.1997г., тъй като решението има обратно действие

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Доказателственото искане съдът е оставил без уважение по следните съображения. Първоинстанционният съд правилно е оставил искането без уважение в о.с.з. от 21.12.2021 г., като е приел, че до момента на изслушване на заключението на СТЕ в това заседание оригиналите на аерофотоснимките не са представени по делото от ответника. Въззивният съд констатира, че не се твърди и не е установено да е имало пречка за това. Наред с това, при изслушването си ВЛ инж. П. Р. отговаря, че резолюцията на сканиране на контактното копие е достатъчно висока и подобър резултат би могъл да се получи, ако се анализира стерео двойка от същото летение.

Въззивният жалбоподател не твърди да разполага с материали, различни от тези, по които е работило назначеното от СГС вещо лице. Изводите на приетата СТЕ са обосновани и не възниква съмнение в тях. По тези съображения не е налице процесуално нарушение на СГС, което да прави искането пред настоящия съд допустимо.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат тезите си.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Разглежданият иск е с правно основание чл. 108 ЗС за ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент и прилежащото му мазе и общи части на сградата.

Ищцата по делото-Д. Л. М. е посочила в исковата молба, че е собственик на ½ ид. част от УПИ, находящ се в гр. ***, бул. „ ***” № **, целият с площ 365 кв. м., съставляващ парцел ХІV-151, кв. 10 по плана на гр. София, м. „Крива река“ на основание завещание, обявено на 28.12.1994 г. Твърди се, че на 08.11.1994 г. майка й В. С. М., като съсобственик, е сключила с „Тролекс” ООД[1]гр.София предварителен договор за учредяване на право на строеж върху процесния имот при запазени ид. части от правото на строеж срещу придобиване собственост на индивидуални обекти в сградата. С НА №74, т.д. № 18171/95г. с В. С. М. са учредили право на строеж върху същото място срещу задължението на „Тролекс” ООД да построи жилищна сграда. Поради неизпълнение на договора на 16.12.1996 г. са предявили иск за развалянето му, като исковата молба е била вписана на 10.03.1997 г. С влязло в сила решение на 29.12.2001 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, потвърдено с решение № 707/29.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 259/2001 г., договорът бил развален. На основание чл. 92 ЗС са станали собственици, с обратна сила, на построената част от сградата при равни квоти.

С нотариален акт № 136 по нот. д.№15772 /1996 г., „Тролекс” ООД продало апартамент № 3 на П. Я. П., който от своя страна заедно със съпругата си К. П., с нотариален акт № 106, т.

LX, нот. д. № 11650/97 г. от 21.05.1997 г. сключили договор за продажба с ответницата Й.Г. за процесния апартамент. Към момента на продажбата на апартамент № 3 сградата все още не е съществувала, като не е била изградена на ниво „груб строеж”, поради което продавачът „Тролекс“ ООД не е бил собственик на процесния имот, който имот от своя страна не е бил годен обект на прехвърлителна сделка. Твърди се, че към момента на продажбата вещта не е съществувала, а нотариалният акт е нищожен поради невъзможен предмет. Твърди се, че сделката не е породила правни последици. Сочи се, че праводателите на ищцата – П. К. П. не са собственици и следователно ответницата не е придобила вещното 2 право на собственост върху процесния имот. Твърди, че на 17.05.2005 г. ответницата отнела владението на имота, чрез демонтиране на поставената входна каса на апартамент №3 и поставяне на врата със секретна брава, като от тогава владее апартамента и отказа да го предаде на ищцата и майка и, които са законните му собственици.

Ответницата оспорва, че спорната ½ ид.ч. от имота е собственост на ищцата. Твърди, че не е завзела процесния апартамент и го владее на правно основание. Поддържа, че в нотариалния акт № 136, по нот. дело № 15772/1996 г. е оформена валидна покупко продажба между продавача „Тролекс“ ООД и купувача П. П. и тъй като сделката между нейните праводатели и строителя е сключена и вписана преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, тя придобила собствеността върху процесния апартамент. След тази сделка е получила ключове от жилището и от сградата.

Оспорва твърдението, че завършването на сградата в груб строеж е станало на 06.02.2003 г., като твърди, че сградата е завършена в груб строеж много по-рано. Твърди и че е придобила собствеността върху имота на основание давностно владение за период повече от 10 години.

Няма развити въззивни оплаквания срещу приетите за установени факти от първата инстанция, а само срещу интерпретацията на събраните доказателства.

От представено по делото завещание от 12.01.1976 г. се установява, че С. М. е завещал на внучката си Д.Л. Т. ½ ид.ч. от недвижим имот:къща и дворно място. На 05.10.1995 г. В. М. и Д. Т. са сключили с „Тролекс“ ООД договор за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти срещу задължение за построяване на апартаменти, офиси и магазини в напълно завършен вид, обективиран в нотариален акт № 74, том LXLI, дело № 187171/95 на нотариус Д. към СРС. Учредено е право на юридическото лице да построи върху собствен терен на Д. Т. и В. С. М. /майка на ищцата и наследница на С. М./ – дворно място, находящо се в гр. ***, бул. „***” № **, цялото 365 кв. м., парцел ХІV/151 от кв. 10 по плана на гр.

София, м. „Крива река“, подробно индивидуализирана в нотариалния акт масивна жилищна сграда, като е уговорено учредителите да придобият в собственост конкретно посочени обекти от сградата.

С решение от 22.11.2000 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, ІV-А, по искова молба, вписана на 10.03.1997 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД договорът за учредяване право на строеж. С решение № 707/29.12.2001 г. по гр. дело № 259/2001 г. въззивното решение е потвърдено в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и решението по конститувния иск за разваляне е влязло в сила.

Съдебното решение е отбелязано в 6-месечния срок на 20.02.2002 г.

С нотариален акт № 106, том LХ, дело № 11650/ 1997 г. на нотариус при СРС, на 22.07.1996 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот изграден в груб строеж, по силата на който „Тролекс“ ООД е продало на П. Я. П. правото на собственост върху апартамент № 3, на втори жилищен етаж в жилищна сграда находаща се в гр.***, бул.“***“ **, изграден според договора в степен на завършеност „груб строеж“. На 21.05.1997 г., П. Я.

П. и съпругата му К. П. продали на ответница Й.Г. правото на собственост върху апартамент № 3, заедно с мазе №18, изградени според договора в степен на завършеност „груб строеж“ с нотариален акт № 106, том LХ, дело № 11650/ 1997 г.

С решение № 4831 от 11.08.2011 г. постановено по гр.д. № 3395/2006 г. на СГС, І ГО, 8 състав, на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД по иск на В. М. (майка на ищцата), предявен срещу „Тролекс“ ООД, П. и К. П. и Й.Г. е прогласена нищожността на договор от 22.07.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, както и на договор от 21.05.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт №106, том LХ, дело № 11650/ 1997 г. Решението е оставено в сила с решение № 1402/31.07.2012г. по гр.д. № 167/2012г. на САС. С решение № 205 от 05.11.2013г. по гр.д. № 1415/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО решението на САС е обезсилено в частта, с която предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД са уважени за 1/2 идеална част от процесния апартамент № 3 и производството е прекратено в тази му част поради липсата на интерес В.

М. да предявява иск за целия имот. В останалата част въззивното решение по гр.д. № 167/2012г. на САС е оставено в сила.

3

С решение № I -25-48/ 10.08.2015 г. по гр. дело № 16295/ 2006 г., на СРС, ГО, 25 състав, влязло в сила на 02.05.2018 г., е признато за установено по отношение на Й.Г., че В. М. е собственик на 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, на втори етаж в жилищната сграда, находящ се в гр. ***, бул. „***“ ** със застроена площ от 89.22 кв.м., състоящ се от дневна с бокс, две спални, зимна градина, коридор, баня, тоалетна и две тераси, при съседи: изток – заден двор, запад – улица, север – ап. № 2, юг – калкан, заедно с МАЗЕ № 18, с площ от 7.62 кв.м., при съседи на мазето: изток – коридор, запад – коридор, север – коридор, юг – абонатна станция, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и на основание чл.108 ЗС, като Й.Г. е осъдена да предаде на В. М. владението върху 1/2 идеална част от описания имот. С решението е прието, че след като е прогласена нищожността на договор от 22.07.1996 г. и на договор от 21.05.1997 г. те на са могли да породят вещно-транслативен ефект, като следва да се посочи, че страните по настоящото дело не са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1a9d972-9442-48b0-8f23-c7d2536761fa