Решение № 127 от 12.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. С., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600269 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 137/12.09.2023г. по НЧХД № 1174/2022г., С. районен съд признал подс.Д. П. Г. за виновен в това, че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда, съдът признал подс.М. С. Р. за виновен в това, че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата съдът осъдил подс.Д. П. Г., ЕГН **********, да заплати на С. К. С., ЕГН **********, със съгласието на родителите му К. С. Т., ЕГН ********** и Д. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 2500 лева, представлява 1 неимуществени вреди, вследствие на причинената му лека телесна повреда, считано от датата на деликта – 20.08.2022г. до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълният му размер за сумата от 4000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът осъдил подс.М. С. Р., ЕГН **********, да заплати на С. К. С., ЕГН **********, със съгласието на родителите му К. С. Т., ЕГН ********** и Д. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представлява неимуществени вреди, вследствие на причинената му лека телесна повреда, считано от датата на деликта – 20.08.2022г. до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълният му размер за сумата от 4000 лева, като неоснователен и недоказан.

С присъдата, районният съд осъдил подс.Д. П. Г. да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 100 лева по сметка на СлРС, както и осъдил подс.М. С. Р. да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева по сметка на СлРС. Съдът осъдил подс.Д. П. Г. и подс.М. С. Р. да заплатят на Д. Т. Т. и К.

С. Т. сумата от 612 лева, от която 600 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар на повереника им и 12 лева такса за образуване на НЧХД.

Присъдата е обжалвана от защитника на двамата подсъдими с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона, тъй като не ставало ясно в какво се изразява нанесената на пострадалия С. С. лека телесна повреда от двамата подсъдими. Твърди се, че присъдата е необоснована, а наложените наказания са явно несправедливи, както и определения от съда размер на обезщетението на пострадалия за причинените му неимуществени вреди. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която подсъдимите да се признаят за невиновни и да се оправдаят, като бъде отхвърлен предявения граждански иск изцяло като неоснователен и недоказан. Иска се също така присъдата да бъде изменена, като бъде приета друга правна квалификация, без да се посочва каква да е тя. Претендират се направените разноски.

Депозирани са допълнения към двете въззивни жалби, в които се твърди, че обжалваната присъда в наказателната и гражданската част е изцяло 2 неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна, доказателствено неподкрепена и необоснована, а наложените наказания са явно е категорично несправедливи. Излагат се пространствени съждения относно тези твърдения.

Навеждат се доводи относно прекратяване на наказателното производство по делото поради ненадлежно депозирана частна тъжба от родителите на непълнолетния пострадал, а не лично от него със съгласието на родителите си, както и поради нередовност на частната тъжба, в която не е описано конкретното деяние, липса на съставомерни признаци на деянието от обективна и субективна страна. Посочват се доводи за това, че районният съд неправилно е възприел факти, които са необосновани и при липса на доказателствена подкрепа, както и относно неправилното прилагане на закона, респ. относно неправилното квалифициране на деянието и неправилно определения размер на обезщетението на пострадалия.

В заключение в допълнението относно подс.Д. П. Г. се иска обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно се иска да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде възприета друга правна квалификация по чл.130 ал.2 от НК и да бъде намален размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Относно подс.М. С. Р. в допълнението към въззивната жалба се иска обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която подс.Р. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло, като предявения граждански иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно се иска изцяло да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Във връзка с депозираните жалби е образувано ВНЧХД № 672/2023г. по описа на ОС С.. Делото е приключило с постановяване на Решение № 180/14.12.2023г., с което е отменена изцяло обжалваната присъда и наказателното производство е прекратено на основание чл.25 ал.5 т.1 от НПК, поради констатиран порок на частната тъжба, който не е отстранен в преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК. Това решение е обжалвано от повереника на частния тъжител. Образувано е н.д.№ 189/2024г. по описа на ВКС. Делото е приключило с Решение № 240/19.04.2024г., с което въззивното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

3

По този повод е образувано настоящото производство ВНЧХД № 269/2024г. по описа на СлОС.

Частният тъжител С. К. С. се явява лично в съдебно заседание и с повереника си – адв.С. Б. от АК С.. В съдебно заседание присъства и бащата на частния тъжител К. С. Т.. Повереникът на частния тъжител пледира за изпълнение на указанията, дадени от ВКС, като се потвърди обжалваната присъда на първоинстанционния съд. Частният тъжител С. се съгласи с извършените в наказателното производство действия на родителите му, неговите и на повереника му действия и ги потвърди, както и упълномощаването на повереника му, адв.Б., относно подаването на тъжбата, включително и на гражданския иск. Посочва, че депозираните жалби от подсъдимите са неоснователни и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. По този начин са изпълнени указанията на ВКС, дадени с Решение № 240/19.04.2024г. по н.д.№ 189/2024г. по описа на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.М. С. Р. и подс.Д.

П. Г. се явяват лично и със защитника си адв.П. Н. от АК С.. Защитникът на подсъдимите заявява, че поддържа подадените въззивни жалби и допълненията към тях. Посочва, че по отношение на възприетите от съда извършени деяния от двамата подсъдими, съдът не е посочил фактическите и съставомерни признаци на тези деяния. Твърди, че присъдата се отличава с липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила, както и драстична разлика между обективните доказателства по делото и фактическите и правни изводи на съда. По отношение на подс.М. Р. пледира за оправдаването му поради липса на доказателства, а по отношение на подс.Д. Г. – поддържа исканията във въззивната жалба и допълнението към нея.

Подсъдимите в личната си защита поддържат казаното от защитника им. В последната си дума подсъдимите предоставят на съда, но искат да се уважат жалбите им.

С. окръжен съд се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателите и служебно 4 изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК.

Подсъдимите Д. П. Г. и М. С. Р. с Присъда № 137/12.09.2023г. по НЧХД № 1174/2022г., са осъдени, както следва:

- подс.Д. П. Г. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота;

- подс.М. С. Р. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота.

На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитата, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в принципен план, основателността на тези възражения предпоставя по-нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.

В този смисъл доводите за отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в първоинстанционното производство, изложени във въззивните жалби на подсъдимите се явяват основателни, макар и на други основания.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирана в РС С. тъжба с вх.№ 16612/18.10.2022г. от Д. Т. Т. и К. С. Т., в качеството на родители и законни представители на непълнолетния С. К. С., чрез адв.С. Б. от АК С.. Подадената тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, т.е. има писмена форма, съдържа данни за подателя, за лицата, срещу които се подава – Д. П. Г. и М. С. Р., както и за обстоятелствата на посоченото в тъжбата престъпление. Изискванията за форма и съдържание на частната тъжба са спазени и съобразени с постоянната практика на ВКС (в т.см.

Решение № 48/2020г., н.д.№ 142/2020г., ІІ н.о., ВКС; Решение № 29/2017г., н.д.№ 1325/2016г., І н.о., ВКС и др.). От фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата, се определя за какво престъпление се е потъжил пострадалият, каквото в настоящия случай е сторено. По този начин, именно посочените в тъжбата фактически обстоятелства, очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване по делото, както и за осъществяване на защитата на подсъдимите срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон. В тази връзка, 5 подсъдимите могат да бъдат осъдени само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и доказани обстоятелства, и по които са се защитавали.

В настоящия казус, в частната тъжба са изложени обстоятелства за извършено на 20.08.2022г. деяние по чл.130 ал.1 от НК, като е посочено, че Г. и С. са причинили на непълнолетния С. К. С. леки телесни повреди, изразяващи се в болки в областта на лицето и долната челюст, нишковидни охлузвания в областта на шията отпред, болки в областта на гърдите отпред в областта на гръдната кост, сътресение на мозъка. При постановяване на присъдата първоинстанционният съд не се е произнесъл в какво се изразява леката телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, поотделно за всеки един от двамата подсъдими, т.е. по повдигнатото с частната тъжба обвинение на двамата подсъдими.

Въззивната инстанция счита, че районният съд е приел различна степен на вина за всеки един от подсъдимите, изразяваща се в различна степен на увреда на пострадалия, причинена от всеки един от двамата подсъдими, съдейки от размера на присъденото обезщетение за подсъдимите, което е различно, а именно подс.Г. е осъден да заплати на К. С. 2500 лева неимуществени вреди, а подс.Р. – 500 лева. Не само в диспозитива на присъдата не е посочена в какво се изразява причинената лека телесна повреда от всеки един от подсъдимите поотделно на пострадалия, която е довела до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, но и в мотивите няма категоричност и яснота по този въпрос. Ако решаващият съд приема, че двамата подсъдими са причинили всички увреди на пострадалия, то е било необходимо да се мотивира деяние, извършено в съучастие помежду им и да се посочи ролята на всеки един от подсъдимите, съобразно разпоредбата на чл.20 от НК. Това не е сторил решаващият съд в мотивите си, поради което не е ясна волята му и какво точно е приел за категорично и безспорно установено, за да постанови присъдата си.