Решение № 414 от 03.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Варна, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А. при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №

20243100900653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба предявена от К. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Тролейна“ №2, ет.1, оф.2, чрез адв.И. К., против Ж. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: ****** и А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес:

****** със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ №39, офис 1, чрез адв.Г. В., с която при условията на евентуално съединяване, са предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за забава от падежа на задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден Изпълнителен лист №724/12.02.2024г., по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и сумата от 15000лв. представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за която сума е издаден Изпълнителен лист №859/16.02.2024г., по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ. Сочи се, че вземането на ищеца, което е предмет на изп.дело, произтича от влязло в законна сила Решение от 26.04.2011г. по в.а.д.

№509/2009г. на АС при БТПП, с което ответницата А. Г. е осъдена да заплати сумата от 1

70480.50лв., без ДДС, представляваща възнаграждение по Договор от 03.10.2008г., сумата от 33253.18лв., представляваща възнаграждение, съответстващо на размера на дължимия ДДС по извършените от ответницата плащания по процесния договор и сумата от 8635.28лв., представляваща разходи по “Отчет за допълнителни разходи“ от 23.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2009г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 8060.99лв., представляваща неустойка за забава по чл.70.1 от договора и деловодни разноски в размер от 8945.64лв. Твърди се, че решението АС при БТПП, е връчено на ответницата на 29.04.2011г., от която дата тя официално е узнала, че е осъдена да заплати и е длъжник за цитираните по-горе суми. Сочи се, че въз основа на арбитражното решение, на 20.05.2011г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по т.д.№1754/2011г. на Софийски градски съд. Твърди се, че въпреки влязлото в сила решение ответницата А. Г. не е погасила доброволно дължимите от нея суми, напротив за да възпрепятства изпълнението, в хода на делото, е прехвърлила притежаваните от нея имоти на дъщеря си Ж.

Н. Г. и на бившият си съпруг Н. Г. Г.. Поддържа се, че за да защити правата си ищеца инициирал дело с предмет иск по чл.135 от ЗЗД, в резултат от което, съдът обявил сделката между ответниците в настоящото производство за относително недействителна. Твърди се, че на 28.02.2014г. било образувано изп.дело №66/2014г. при ЧСИ с рег.№713, изпълнителните действия, по което продължават повече от 10 години. Сочи се, че на 17.10.2024г. ЧСИ с рег.№713 е извършил разпределение на постъпили суми, за което е съставен съответния протокол за предявяване. Твърди се, че ищецът бил уведомен от ЧСИ, че ответницата Ж. Г. е присъединена като взискател в изп.дело №66/2014г. Сочи се, че вземането на ответницата Ж.Г. се основава на Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г., на стойност от 30000лв. и на Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., на стойност от 15000лв., двата издадени от А. Г.. Поддържа се, че въпросните претенции, са резултат от действия, целящи осуетяване на изпълнението на задълженията на длъжника А. Г., съответно препятстване на удовлетворението на ищеца, като чрез тях длъжникът симулира дълг към дъщеря си Ж. Г.. Твърди се, че между ответниците не е налице каузално правоотношение, за обезпечаване на задълженията, по което да са издадени процесните записи на заповед, както и че за издателя не е възникнало валидно задължение по тези ценни книги в полза на поемателя. Поддържа се, че процесните записи на заповед имат симулативен характер и са неистински/фиктивнни документи, използвани целенасочено да се осуети изпълнението на реалното задължение на А. Г. към ищеца.

Твърди се, че подобни взаимоотношения между майка и дъщеря, противоречат на семейните традиции и на икономическата логика в българското общество. Също така противоречат и на личната семейна история, която Ж. и А. Г.и демонстрират във всички процесуални действия спрямо взискателя-ищец, датиращи от 2011 година. Поддържа се, че ответницитемайка и дъщеря, са в добри семейни отношения и се подпомогнат взаимно, както и че пообосновано и логично е дъщерята да помогне на майка си, вместо да се издават записи на заповед. Сочи се, че взаимоотношенията между роднини, особено между родители и деца, се основават на взаимна помощ, безкористност и грижа. В този смисъл се поддържа, че издаването на записи на заповед за големи суми от майка към дъщеря, без наличието на 2 реална търговска сделка или престация, е житейски, икономически и правно нелогично.

Твърди се, че ако действително е съществувала нужда от финансова помощ, то подобна помощ би могла да бъде предоставена от страна на дъщерята към майката и без оформяне на дълг, чрез издаване запис на заповед. Твърди се, че целта на документирането на задължение на майката към дъщеря й, всъщност е да се освободи частично А. Г. от задълженията си към ищеца. Поддържа се, че, че процесните ценни книги са използвани като правен инструмент за създаване на фиктивен дълг, който няма реална икономическа основа, също така са част от схема за симулация на дългови отношения, чиято цел е да се отклонят активи и средства от истинският кредитор. Поддържа се още, че тъй като записите на заповед са антидатирани и сумите по тях реално не са предавани, то те са нищожни на основание чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че издаването на процесите процесните записи на заповед влиза в колизия със семейната история и взаимоотношения между ответниците.

Сочи се, че на 03.09.2003г. А. Г. е получила в дарение от майка си Ж. Г. поземлен имот с №273, с площ от 1000кв.м., в кв.“Галата“, м-ст “Боровец-ЮГ“. Твърди се, че наличието на дарение предполага благодарност в едни здрави семейни отношения. Твърди се още, че са налице предшестващи симулативни действия между ответниците, с цел осуетяване на погасяване на дълга, който А. Г. има към ищеца. Сочи се, че през 2011г., по време на съдебните спорове между ищеца и А. Г., са реализирани покупко-продажби на недвижимите имоти, като същата се е разпоредила със собствеността си в полза на дъщеря си и бившия си съпруг Н. Г. Г.. Сочи се, че в следствие от заведения от ищеца Павлов иск, съдът е обявил сделката между А. и Ж. Г.и за частично недействителна. Твърди се, че вземания на ищеца са възникнали много време преди датата на издаване на процесните записи на заповед, при очевидно знание за съществуването на този дълг от страна на присъединения кредитор Ж. Г., предвид производство по Павловият иск, в което тя е участвала като страна. Поддържа се, че е налице е повторяемост на действията, като същите лица отново се опитват да извършат симулативни действия, с които да избегнат плащане на дълга към ищеца. Сочи се, че записа на заповед, по същността си представлява максимално опростен правен инструмент с изискване на минимални доказателства, което го прави идеален за симулационни сделкисъздаване на фиктивно задължение между майка и дъщеря, съответно за злоупотреба с право. Сочи се, че добрите семейните отношения предоставят безопасна среда за извършване на симулационни сделки, тъй като липсва реален външен контрол за доказване на основанията за задължението. Поддържа се, че предходните действия на длъжника А. Г., обуславят извода, че в случая се касае за злоупотреба с право, като са развити подробни съображения в подкрепа на това становище на ищеца. На последно място се поддържа, че доказателство за несъстояли се сделки, е липсата на плащане на сумите по процесните ЗЗ от Ж. Г. към А. Г.. Сочи се, че съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, максималната сума, която може да бъде разплатена в брой на територията на Република България, към датите на процесиите Записи на заповед е 10000лв. Сочи се още, че към датата на издаване на ЗЗ всички налични банкови сметки на А. Г. са били запорирани от ЧСИ и по тях не са постъпвали суми, които да удостоверяват плащания по процесните ценни книги. Твърди се, че по искане на ищеца по изп.дело №66/2014г. е извършена справка 3 в БНБ за новооткрити банкови сметки на името на длъжницата, при което са открити две нови платежни сметки за електронни пари с титуляр А. Г.. Поддържа се, че това обстоятелство допълнително сочи, че длъжницата по изп.дело №66/2014г. се опитва всячески да избегне плащанията на задължението си към ищеца.

С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от ответницата А. Г., се поддържа становище за неоснователност на претенцията по чл.135 от ЗЗД, като са изложени обстойни съображения и доводи за фактическия състав и правните характеристики на Павловият иск.

Поддържа се, че в конкретния случай не са налице всички предвидени в закона предпоставки и не е изпълнен съставът на чл.135 от ЗЗД. Оспорват се изложените в исковата молба твърденията, че процесните записи на заповед, са сключени със знание и цел за увреждане на ищеца, също така, че сделките са симулативни и сключени при липса на основание, и в нарушение на императивна норма на закона и на изискванията за добросъвестност. Твърди се, че с издаването на процесните записи на заповед ответницата не е целяла да препятства възможността ищецът да удовлетвори вземането си. Сочи се, че предприетите от ищеца изпълнителни действия продължават повече от 10г., като за този период би следвало да са осъществени всякакви правни действия, чрез които същия да събере вземането си. Поддържа се, че действията или бездействията на ищеца не следва да обвързват ответницата. Твърди се, че А. Г. има задължение към дъщеря си Ж. Г., обективирано в процесните записи на заповед, като действията по издаването на ценните книги не целят увреждане на ищеца. Сочи се, че в хода на образуваното изп.дело №66/2014г., ищеца е поискал налагането на запор върху всички банкови сметки на ответницата-длъжник, както и върху всички нейни вземания, включително и върху получаваната от нея пенсия. Твърди се, че по този начин практически ответницата е лишена от всякакви средства, с които да подсигурява своите лични нужди, а предвид възрастта и здравословното й състояние, тя не може да упражнява и трудова дейност. Сочи се, че по повод осъществяване на строителни намерения, през 2008г. ответницата А. Г. е изтеглила два банкови кредита за сумата от общо 202000 евро, от които 22000 евро по Договор за жилищен кредит №130001/92163/24.10.2008г. и 180000 евро по Договор за жилищен кредит №129950/92146/24.10.2008г., с месечни погасителни вноски, съответно от 196.11лв. и от 1631.87лв. Твърди се, че въпросните кредити са целеви и касаят извършването на строителството на недвижим имот-фамилна къща, находяща се в ******. Твърди се още, че сумата по Договора за кредит №129950/92146/24.10.2008г. е предоставена в пълният й размер на ищеца за осъществяване на строителството на къщата. Поддържа се, че именно нуждата да се погасяват в срок задълженията по гореописаните кредити, е наложило ответницата А. Г. да заема финансови средства от своята дъщеря. Твърди се, че процесните записи на заповед обезпечават осигурените от дъщеря й суми, послужили за покриване на задълженията по отпуснатите банкови кредити. Сочи се, че от кореспонденцията водена между банката-кредитор и А. Г. е видно, че лицето, чрез което се обслужват отпуснатите кредити е ответницата Ж. Г.. Поддържа се, че издаването на записи на заповед не цели да увреди кредитора-ищец и няма общо със задълженията към него. Твърди се, че ответницата не се е разпоредила с имуществото, което притежава. Сочи се, че увреждането на кредитора 4 като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е обективна предпоставка и означава, че чрез извършеното правно действие би трябвало длъжникът да създава или увеличава неплатежоспособността си. Твърди се, че действията на ответницата са насочени към избягване на влошаване на финансовото й състояние и възникването на изискуемо задължение към банката-кредитор по сключените от нея договори за банков кредит. Твърди се, че житейски необоснована е тезата, че всяко действие е насочено да увреди кредитор. В заключение се поддържа, че в случая не може да се направи извод, че действията на ответницата целят увреждане на ищеца, съответно че иска по чл.135 от ЗЗД се явява неоснователен.