Решение № 622 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. П., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330200706 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., местност ***** срещу Наказателно постановление № 1032/17.12.2025 г., издадено от А.И.С. – заместник-кмет „**“ в община П., с което на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Твърди да липсва надлежно описание на нарушението, което да е ограничило възможността му да организира и проведе защитата си. Счита, че е налице непълнота в приложената санкционна норма, тъй като да не е посочено за коя от отделните хипотези в нея е наказан.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. М. П., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира да е допуснат порок при съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице 1 законовите предпоставки за това.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Г. Р., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на административното нарушение да е доказано по категоричен начин по делото. Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

Пледира да е спазена предвидената в ЗАНН процедура за съставяне в отсъствие на нарушителя на акта за установяване на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. И. Й., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.01.2026 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на

28.01.2026 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.08.2025 г. около 14:50 ч. в гр. П. свид. Й. В. С. – старши полицай в сектор „***“ при ОДМВР - П., заедно със свои колеги при изпълнение на служебните си задължения посетил поземлен имот (ПИ) с идентификатор:

***, попадащ в улична регулация между кварталите 15, 15А, 15Б и 16 по регулационния план на Северна индустриална зона в гр. П., където бил изпратен по сигнал за неправилно паркирани камиони и полуремаркета върху тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя за тази цел.

В поземления имот имало изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобявало тротоар и бордюри с настилка от асфалт. В имота полицейските служители установили множество паркирани товарни автомобили, които били обозначени с логото на „**“ ООД. Едно от тези превозни средства бил влекач „Ивеко АС 440 СТ П“ с ********. Собственик на влекачът бил „ОТП Лизинг“ – клон П., а дружеството „**“ ООД било 2 вписано в свидетелството му за регистрация като негов ползвател. Свидетелят С. приел, че влекачът бил паркиран на тротоара, без мястото да било определено от администрацията на пътя за тази цел и на място съставил фиш за налагане на глоба с бл. № 0002697210/18.08.2025 г. за сумата от 50 лева на основание чл. 178е от ЗДвП. Уведомление за фиша било залепено на страничното стъкло на автомобила.

Глобата била оспорена в предвидения 7-дневен срок с писмено възражение с № УРИ 237200-11759/21.08.2025 г. от ползвателя на процесното ППС „**“ ООД.

С писмо с рег. № 237200-12693/12.09.2025 г. от началника на сектор „***“ при ОДМВР – П. жалбоподателят Й. като управител на „**“ ООД бил поканен да се яви на 01.10.2025 г. в 10:00 ч. в сградата на сектор „***“ – П., за да представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Жалбоподателят не се явил на посочената в писмото дата.

На 01.10.2025 г. свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 003737 от 01.10.2025 г. срещу жалбоподателя А. И. Й. за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и в присъствието на един свидетел.

Препис от акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу разписка на 28.10.2025 г.

Срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателя Й. с № УРИ 237200-15338/03.11.2025 г. по описа на ОДМВР – П., което било прието за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Й. В. С. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и възприятията на свидетеля относно обстановката в поземления имот, изградената инфраструктура, паркираните в него ППС и 3 предприетите мерки. Изяснява се, че имотът представлява асфалтирана улица, обособена от разклонение на ул. ***** до гаража на „**“ ООД, както и че същата е оформена с тротоари, бордюри и знаково пространство. Свидетелят уточнява, че в лявата страна на улицата има оформен гараж на товарните автомобили. Установява се още, че наблюдаваните при проверката паркирани превозни средства, сред които и процесният влекач с ********, са били обозначени с логото на „**“ ООД.

От справка от АИС „КАТ – Регистрация“ за МПС с ******** (лист 15-16 от делото) се изяснява, че същото представлява влекач с марка и модел „Ивеко АС 440 СТ П“, собственост на е „ОТП Лизинг“ – клон П. и с регистриран ползвател „**“ ООД, ЕИК: *****

От чертеж-схема 1 – окончателен проект класификация на ПУМ от генерален план за организация на движението на Община П. (л. 26-31 от делото), план-схема за комуникационно-транспортната система (л. 32-33 от делото) и от извадка от общ устройствен план се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е публична общинска собственост и е предвиден за озеленени площи, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота е за движение и транспорт.

От писмо с рег. № 237200-12693/12.09.2025 г. от началника на сектор „***“ при ОДМВР – П. се изяснява, че жалбоподателят Й. е поканен да се яви в качеството си на управител на „**“ ООД на указаните в писмото дата и място, за да се представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП във връзка с процесния случай.

От Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. и Заповед № 23ОА3278/18.12.2023г. г. – и двете на кмета на община П., се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган и в предвидения шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление е едновременно незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално 4 нарушение, както и е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.

На първо място порок в процедурата, който е от категорията на съществените, е допуснат поради съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя Й., но без да са налице законовите предпоставки за процедиране по този начин. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя е допустима от процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на административнонаказателното производство, но при спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура, която е установена с цел обезпечаване правото на защита на лицето, срещу което се образува производството.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери или след покана, да не се явява за съставянето на акта. Следователно, за да бъде приложена тази норма, следва да е осъществена една от двете алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или той да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

В случая след съставяне на фиш за налагане на глоба и последвалото възражение от жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството ползвател на автомобила актосъставителят е приел необходимост от събиране на допълнителни доказателства за установяване на авторството на деянието.

По тази причина до жалбоподателя е изпратено писмо с рег. № 23720012693/12.09.2025 г., чийто текст съдържа обща формулировка за стартиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН и покана да се яви на 01.10.2025 г. в 10:00 часа в сградата на сектор „***“ – П.. Поканата за явяването в този документ обаче е сведена единствено до действия за установяването на самоличността на водача на автомобила, с който е извършено твърдяното нарушение. С писмото жалбоподателят се уведомява за възможността да представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, но никъде не фигурира текст, че при неявяване ще се пристъпи незабавно и към съставяне на АУАН в негово отсъствие. Представянето на декларация на основание чл. 188 от ЗДвП е право на собственика, респ. ползвателя на превозното средство, като дали то ще бъде упражнено зависи от волята на неговия носител. Отказът на жалбоподателя да посочи друго лице като фактическия водач на превозното 5 средство към момента на извършване на нарушението не е равнозначен и на отказ от процесуалното му право да се яви и да присъства при съставянето на АУАН. Причините за неподаването на декларация с данни за друго лице като водач могат да бъдат различни и са ирелевантни за делото. Същественото за настоящия процес е, че наказващият орган неправилно е придал значение на неявяването по поканата за представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП и на отказ на жалбоподателя от присъствие при съставянето на АУАН.

Налице е и формална пречка писмото с рег. № 237200-12693/12.09.2025 г. да се третира като покана за явяване за съставяне на АУАН. Съгласно съдържанието му към момента на изпращане на писмото актосъставителят все още не е установил самоличността на извършителя, като именно с цел изследване и доказване на това обстоятелство жалбоподателят е поканен да се яви на посочените в писмото дата и място. В съдебната практика е трайно изяснено, че поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не може да бъде изпратена преди да е установен нарушителят. Това е така, тъй като поканата не може да бъде отправена под условие, а трябва да има ясно и конкретно съдържание и известен адресат. В съдържанието на поканата следва да бъдат точно посочени времето, мястото и действието, което предстои да бъде изпълнено.

Съдът намира, че в писмото, на което се позовава наказващият орган, липсва ясна и недвусмислена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Приложената по преписката покана е условна, а следователно и нередовна, тъй като към момента на изпращането й основанието за съставянето на акта все още не е възникнало, като това е станало едва след непредставянето на декларация от жалбоподателя. При изпращането на поканата не е имало яснота кое е лицето нарушител, а с писмото управителят на дружеството е призован да се яви не конкретно за съставяне на АУАН, а за други процесуални действия. В съдебната практика е изяснено, че подобна предварителна покана, изпратена преди да е открит нарушителят или инкорпорирана под условието да настъпи някакво събитие е нередовна - така Решение № 978 от 14.05.2021 г. по к.а.н.д. № 178/2021 г. на Административен съд – П.; Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к.а.н.д. № 600/2020 г. на Административен съд – П..