Решение № 2708 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119192 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от К. Б. К. срещу „Креди Йес“ ООД. Твърди се, че страните сключили договор за паричен заем от 27.05.2024 г. за заемна сума в размер на 500 лв. и ГПР 47,676%. Срокът на договора бил 3 месеца. Счита, че договорът съставлява такъв за потребителски кредит, а ищцата има качеството потребител. Намира, че договорът е недействителен поради нарушаване на законовите изисквания. Конкретно намира, че в ГПР не е включена стойността на таксите за фиксиран ГЛП и за експресно разглеждане, като по този начин се цели заобикаляне на чл.19 ЗПК. Намира че клаузите на договора взаимно препращат една към друга без ясно да посочват какъв е общият размер на плащанията и дали в ГПР е включена таксата за експресно разглеждане. Липсвала информация относно условията за усвояване на кредита. Намира също, че клаузите на чл. 2.4 и 2.9 от договора също са нищожни, тъй като чрез тях се надвишава определеният максимум на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от това сборът от двете такси бил в размер, приблизително равен на главницата. Относно клаузата, регламентираща ГПР, намира, че същата е неравноправна, поради което и нищожна. Цитира практика на СЕС във връзка с ГПР, като сочи, че оскъпяването на договора за неговия срок е приблизително 90,20%. Счита, че в настоящия случай в договора не е посочен приложимият ГПР, нито как е формиран. Отделно от това клаузите на договора не били формирани по ясен и разбираем начин, с което се нарушават нормите на чл. 147 и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Намира също, че клаузата за 1 експресно разглеждане е в нарушение на чл. 10а ЗПК, което се отнасяло и до таксата за фиксиран лихвен процент. Поради изложеното счита, че тези клаузи противоречат на закона и го заобикалят. Въз основа на изложеното моли съдът да приеме за установено, че процесният договор за паричен заем е недействителен, а в условия на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни клаузите за експресно разглеждане, таксата за фиксиран лихвен процент и клаузата за ГПР.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава сключването на договора, който бил сключен по ЗПФУР. Описва подробно начина на сключване. Счита за неоснователни твърденията за нищожност на договора, като сочи, че в СЕФ били посочени условията за усвояване на кредита и всички допускания по ГПР, а сумата на договора била посочена в чл. 2. Ето защо намира, че ГПР е ясно и точно посочен, както и какви разходи се включват в него. Счита за спазени останали изисквания на чл. 11 ЗПК, сочи, че в ГПР били включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, като не надвишавал законово определения лимит. Относно таксата за експресно разглеждане сочи, че тя не е задължително условие за сключване на договора, а се дължала за предоставяне на допълни услуга по желание на самия потребител. Същата отговаряла на чл. 10а от ЗПК и се явявала именно допълнителна услуга. Сочи още, че тази клауза не е породила правни действия поради липсата на плащания и това, че кредиторът не е събирал суми по договора. Моли за предоставяне на банкова сметка от страна на ищеца, като в противен случай уведомява, че като институция по ЗКИ чрез електронен достъп по Закона за банковите сметки ще извърши справка в съответния регистър. Представя банкова сметка. Признава, че сумата за допълнителната услуга за експресно разглеждане не е включена в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове за нищожност на договора с правно основание чл.

22, вр. чл 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, вр. 143 ЗЗП. Относно клаузите на договора за такса експресно разглеждане, фиксирана лихва и ГПР са предявени искове за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и 2 ЗЗД вр. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК; за клаузата за ГПР включително иск по чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП.

За основателността на иска по чл.22 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му.

Страните не спорят по сключването на договора за потребителски кредит, което се установява и от представения договор.

Установява се от същия договор за кредит, че страните уговорили такса 2 за експресно разглеждане в чл.2.4 от договора. Посочената такса се дължи във връзка с разглеждането на искането за кредит, т.е. с оглед взимане на решение от кредитора за сключване на договора в определен момент. Тя е свързана с фактическия състав по сключване на договора, поради което срещу нея не се предоставя реална престация на потребителя. Изложеното води до извод, че цитираната такса води до скрита печалба за кредитора, което налага включването й в ГПР. Безспорно е между страните, че това не е сторено. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР. Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглеждат евентуалните искове.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, който следва да се определи в размер на 200 лв., с оглед възражението за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото, като се има предвид и цената на иска. Не се обориха от ответника предпоставките на чл.38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от К. Б. К., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, да плати на К. Б.

К . , ЕГН **********, разноските в производството, както следва: 50 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, да плати на адв. М.

Д. Д. от ***, личен номер: **********, служебен адрес: ***, сумата в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3