Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261348 от 28.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 265/2021
Вид
Решение № 261348
Подписан
28.09.2021
В сила
12.09.2024
Състав
АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№………/28.09.2021 г.

Гр.

София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия

Атанас Маджев т. д. № 265/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от 21.10.2019 г., която е подадена от „К.Е.П.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „З.А.Д.А.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********Предявен е за разглеждане е иск с правна квалификация чл. 405 КЗ, във връзка с чл. 384, ал. 2, т. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 55 616,58 лв. – представляващо възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица с № **********/05.04.2019 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на ПТП на датата – 05.07.2019 г. в гр. Пловдив, което е довело до настъпването на материални щети върху застрахования по имуществената застраховка лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ Е 63 С“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от 21.10.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г. дружеството-ищец е встъпило в лизингово правоотношение с „У.Л.“ АД, въз основа на което в качеството му на лизингополучател е получил ползването на лизингов обект – лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ Е 63

С“, с рег. № ********. Придържайки се към поетите с лизинговата сделка задължения, на 05.04.019 г. ищецът сключил застрахователен договор с ответното дружество по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“, под формата на застрахователна полица с № **********/05.04.2019 г., като обект на застраховане бил автомобилът предмет на цитирания договор за лизинг. Посочва се, че периодът на валидност на застраховката се простирал от 08.04.2019 г. до 07.04.2020 г., а уговорената застрахователна сума била в общ размер на 172 680 лв. Покритие по този застрахователен договор следвало да намерят материалните щети реализирани по отношение на застрахования обект в резултат на настъпили покрити рискове, които са изчерпателно упоменати в полицата. Ищецът изтъква, че на 05.07.2019 г. докато А.Ц.– управител на ищеца управлявал застрахованото МПС в гр. Пловдив, около 15,50 ч. след излизане от паркинга на хотел „Л.К.Х.И С.П.“ и включване в движението по бул. „Шести септември“ посредством ляв завой автомобилът поема в посока Гребен канал. След около 300 м. при навлизане в ляв завой, водачът изгубва контролът по управлението на автомобила, като в резултат на това същия излиза вдясно от пътното платно и се удря в крайпътен стълб. Това довело до настъпване на материални щети върху застрахованото превозно средство, чиито общ размер по данни на официален сервиз възлизат на стойност от 62 755,61 лв.с ДДС, като същите засягат общо 143 позиции по автомобила. Поддържа се, че непосредствено след настъпване на описаното застрахователно събитие управителят на ищеца е уведомил ответния застраховател за реализацията му, като резултат от това е била образувана преписка по щета № 26019030103457. След разглеждане на претенцията на 13.09.2019 г. ответното дружество в писмена форма е отказало плащане на обезщетение по същата в полза на ищеца. Допълва се и обстоятелството, че изрично в пункт 18.4. от договора за финансов лизинг сключен между ищеца и „У.Л.“ АД на 04.04.2019 г. е предвидено, че в хипотеза на настъпили частични вреди спрямо лекия автомобил предмет на лизинговата сделка обезщетението се изплаща на лизингополучателя.

В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество – ЗАД

„А.“ АД се е възползвало от възможността му да упражни писмен отговор по исковата молба. С него предявения за разглеждане осъдителен иск се оспорва, както по основанието му, така и по заявения размер. Потвърждава се, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по застрахователна полица № **********/05.04.2019 г., с която е извършено имуществено застраховане на л.а. „МЕРЦЕДЕС АМГ Е 63 С“, с рег. № ********.

Възразява се, че соченото в ИМ събитие няма характера на застрахователно, което лишава ищеца от правото му на застрахователно обезщетение. Увредите настъпили от произшествието станало на 05.07.019 г. в гр. Пловдив не били последица от покрит застрахователен риск, защото попадали в хипотезата на изключен риск по смисъла на т. 14.5. от ОУ по застраховката. Касаело се за действия предприети от страна на водача, които покривали характеристиката на такива за проявена „груба небрежност“ и които са единствената причина за реализацията на увредите по превозното средство, което е застраховано при ответника. Грубата небрежност проявена от водача се състояла в това, че същия е управлявал автомобила в населено място при скорост надвишаваща над 2 пъти, тази установена за движение в населено място /до 50 км.ч./, и 3 пъти тази в отсечката, където е станало произшествието /установено било скоростно ограничение до 30 км.ч./, липсвало и съобразяване на конкретните пътни условия и пътен участък, доколкото водачът избрал скорост за движение надхвърляща 100 км.ч., която е над критичната такава за преодоляване на левия завой, като максималната възможна скорост, която при която коментираният завой е можело да бъде преодолян е около 90 км.ч. По отношение преценката за груба небрежност не трябвало да се пренебрегва и обстоятелството, че вследствие на настъпилия удар на превозното средство е била увредена и градска инфраструктура /сборен е уличен стълб за осветление/.

Очертаното поведение не попадало сред покритите рискове по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КЗ, защото при възникването на вредоносното събитие отсъстват елементите несигурност, неизвестност, независимост от волята на застрахования, респективно водача. Ако тези съображения за непокрит/изключен риск не били споделени от съда, то застрахователят в условията на евентуалност привежда и възражение, че не дължи обезщетение по полицата, доколкото при настъпилото събитие били налице множество нарушения на задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно : ищецът не е ползвал МПС-то с грижата на добрия стопанин – т.50.2. от ОУ; не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия за предпазване на застрахованото МПС от вреди – т.50.3. от ОУ; не е спазил правилата за движение по ЗДв.П и правилата за прилагането му – т.50.5 от ОУ. Именно поради неизпълнението очертаните задължения на основание т. 50.9 от ОУ застрахователят е преценил, че следва да откаже изцяло плащането на застрахователно обезщетение, като е съобразил тежестта на неизпълнението и множеството нарушени уговорки по договора. Ако се приеме, че няма основание за прилагането на пълен отказ, както е процедирал ответника, то същия настоява за прилагането на редукция в порядъка на 90 % от размера на заявеното за изплащане обезщетение, тъй като са налице множество и съществени по тяхното естество нарушения на задължения по застрахователното правоотношение, които са спомогнали за реализирането на произшествието със застрахования автомобил. Въведени от ответника са и възражения по размера на търсеното за присъждане застрахователно обезщетение, като е налице позоваване, че то трябва да бъде определено на база действителната стойност на вредите към датата на настъпване на произшествието, като тази стойност не кореспондира на очертаната от ищеца в ИМ. Възразява се по всяка една позиция упомената в ИМ, като се отрича по нея да е налице увреждане, вид на ремонта за неговото отстраняване, както и по упоменатата цена на същия.

Ако исковата претенция бъде счетена за основателна, то застрахователя прави възражение за прихващане на сумата в размер от 3 698,80 лв., която съставлява дължимата по застрахователния договор премия по 3-та и 4-та вноски. Отбелязано е, че по смисъла на т. 28 и сл. от ОУ при настъпване на застрахователно събитие цялата премия по застраховката става изискуема.

В срока по чл. 372 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от „К.Е.П.“ ООД, с която дружеството чрез пълномощникът му в производството излага съображения по въведените от ответния застраховател оспорвания в отговора му. Категорично несъгласие е изразено по повод твърденията за допусната от водача на застрахованото МПС груба небрежност, която изключвала покритие по събитието очертано в ИМ. Всички твърдения за движение с недопустима скорост и поведение на водача на автомобила се базирали на изводи направени в частна експертиза съпътстваща отговора, която не би могла да се обсъжда и цени в пределите на исковото производство, защото не е събрана по установения в процесуалния закон ред. В този контекст почиващите на това заключение доводи и аргументи на ответника били неправилни.

Опонира се по това, че в района на произшествието имало поставен знак за ограничение на скоростта до 30 км.ч., каквито твърдения се поддържат от ответника. От ищецът се отрича и това към момента на сключване на договора да е бил запознат и да са му били предоставени общите условия за този тип застраховка във вида описван от ответника. От застрахователя не били въведени ясни критерии относно понятието „груба небрежност“, което го лишава от възможността да изисква тяхното спазване от водачите на застрахованото МПС, респективно да отказва заплащане на обезщетение позовавайки се на подобно неспазване. На самостоятелно основание застрахованият-ищец прави възражение за нищожност на определени клаузи от Общите условия действащи към застрахователния договор /т.50.2., 50.3., 50.5., 50.9, 95 и 14.5./, доколкото същите противоречали на закона, като тези уговорки противоречат на признат от правовия ред интерес на застрахования в пределите на учреденото застрахователно правоотношение. Едновременно с това други уговорки от ОУ, а именно 6.3., 6.5.10. и 6.2.4. били несъответни на съдържанието на застрахователната полица, която следва да намери приложение съгласно чл. 384, ал. 1 КЗ. Не отговаряли на действителното положение и изнесените в отговора твърдения, че водачът на застрахованото превозно средство не е положил грижата на добрия стопанин при управлението му непосредствено преди настъпване на събитието, както и че не е взел предохранителни мерки за осигуряване предпазването на МПС-то от увреждане, както и че се е отклонил от правилата за движение по пътищата. Нямало основание да се приеме за установено и възражението на ответника за редукция на застрахователното обезщетение, защото липсвали доказателства, че водачът на застрахованото МПС е пренебрегнал задължения по имуществената застраховка, както и правила за движения по пътищата, които негови действия да са допринесли в една или друга степен за настъпването на вредоносния резултат. Акцентира се и над това, че никъде в застрахователния договор не била уредена подобна възможност за намаляване на застрахователното обезщетение, в т.ч. определяне на процентно съотношение. Ищецът допълва фактическите си твърдения с това, че към момента на подаване на ДИМ увреденият автомобил е бил напълно възстановен със средства на ищеца в официалния сервиз на марката.

В срока по чл. 373 ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат всички вече изказани в първоначалния отговор съображения. Добавя се оспорване на твърдението на ищеца, че понастоящем автомобилът сочен за увреден от събитието настъпило на 05.07.2019 г. е възстановен. Възразява се по вида, размера и количеството на сторените ремонтни операции и вложените нови части, съгласно приложените към ДИМ фактури.

Възразява се, че ищецът е реализирал плащане на стойностите по двете фактури във връзка с поддържания от него ремонт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: